"В капана на времето" райски остров се превръща в ад
Индиецът М. Найт Шамалан по този начин и не съумя да сътвори нещо по-голямо от номинирания си за шест " Оскара " пробив " Шесто възприятие " (1999), в който дребният Хейли Озмънт си говореше с духа на мъртвия Брус Уилис. Той обаче продължава настойчиво да снима своите мистерии - филмографията му към този момент наброява 15 заглавия - с изменчив триумф. В последните години с положително качество измежду тях изпъкна единствено сниманият за самостоятелното студио Blumhouse, профилирано в хорър жанра, " На части ".
" В клопката на времето " (с надалеч по-неизобретателното автентично заглавие Old) бележи завръщането му към мейнстрийм киното - той е част от контракт за два трилъра с Universal. Сниман е в Доминиканската република по време на коронавирус пандемията: екипът елементарно постигнал обществената изолираност, само че пък видял напън с природата - трябвало да се преборят с " четири до пет урагана ", споделя самият режисьор на премиерата в Ню Йорк оня ден. От екипа споделят също, че Шамалан е трансформирал финала в последния миг - евентуално с цел да поддържат напрежението у публиката: М. Найт е прочут през цялото време със своята пристрастеност към непредвидения край. Независимо дали филмите му стъпват върху комикси или елементарни бабини деветини, които е слушал от лелите си в Пондичери, от Шамалан винаги може да се чака изострен сюжетен процес в последните метри.
Не може да се каже, че " В клопката на времето " е безумно автентичен в това отношение. Предпоставка за това е и фактът, че филмът е основан на литературно произведение с прочут край - комиксът Sandcastle на Пиер-Оскар Леви и Фредерик Питърс. За разлика от края, завръзката е завладяваща. Младо семейство с две деца отива на отмора на божествен остров. Част от пакета е посещаване на уединен див плаж, където четиримата се озовават дружно с още неколцина от хотелския комплекс... вечно. Оказва се, че от затворения сред високи скални стени песъчлив залив бягство няма, за сметка на това има измама - времето на плажа тече хиляди пъти по-бързо от естественото. За часове там героите растат/остаряват с години.
Сред пандизчиите в парадайса са Гаел Гарсия Бернал, Руфъс Сюъл, Томасин Макензи и Вики Крипс; самият Шамалан се мярка в един-два фрагмента. Първата половина на кино лентата е надалеч по-интересна, след това битката с времето и лудостта, задълбочаваща се от безизходицата, се изтърква и режисьорът напразно пробва да притегли вниманието на фена с боди хорър детайли. Идеята има потенциал за огромна психическа дълбочина и смут – осъзнаването на човешката тленност и краткотрайност пред лицето на природата може да бъде много травматично, изключително когато са забъркани и деца. " В клопката на времето " обаче не е нито бездънен, нито психически изискан, а някои сюжетни ходове са искрено нелепи.
Крайният резултат е филм, подреждащ се някъде в средата по скалата на М. Найт Шамалан - под най-хубавите като " Неуязвимият " и " На части ", малко над най-срамните провали.
" В клопката на времето " (с надалеч по-неизобретателното автентично заглавие Old) бележи завръщането му към мейнстрийм киното - той е част от контракт за два трилъра с Universal. Сниман е в Доминиканската република по време на коронавирус пандемията: екипът елементарно постигнал обществената изолираност, само че пък видял напън с природата - трябвало да се преборят с " четири до пет урагана ", споделя самият режисьор на премиерата в Ню Йорк оня ден. От екипа споделят също, че Шамалан е трансформирал финала в последния миг - евентуално с цел да поддържат напрежението у публиката: М. Найт е прочут през цялото време със своята пристрастеност към непредвидения край. Независимо дали филмите му стъпват върху комикси или елементарни бабини деветини, които е слушал от лелите си в Пондичери, от Шамалан винаги може да се чака изострен сюжетен процес в последните метри.
Не може да се каже, че " В клопката на времето " е безумно автентичен в това отношение. Предпоставка за това е и фактът, че филмът е основан на литературно произведение с прочут край - комиксът Sandcastle на Пиер-Оскар Леви и Фредерик Питърс. За разлика от края, завръзката е завладяваща. Младо семейство с две деца отива на отмора на божествен остров. Част от пакета е посещаване на уединен див плаж, където четиримата се озовават дружно с още неколцина от хотелския комплекс... вечно. Оказва се, че от затворения сред високи скални стени песъчлив залив бягство няма, за сметка на това има измама - времето на плажа тече хиляди пъти по-бързо от естественото. За часове там героите растат/остаряват с години.
Сред пандизчиите в парадайса са Гаел Гарсия Бернал, Руфъс Сюъл, Томасин Макензи и Вики Крипс; самият Шамалан се мярка в един-два фрагмента. Първата половина на кино лентата е надалеч по-интересна, след това битката с времето и лудостта, задълбочаваща се от безизходицата, се изтърква и режисьорът напразно пробва да притегли вниманието на фена с боди хорър детайли. Идеята има потенциал за огромна психическа дълбочина и смут – осъзнаването на човешката тленност и краткотрайност пред лицето на природата може да бъде много травматично, изключително когато са забъркани и деца. " В клопката на времето " обаче не е нито бездънен, нито психически изискан, а някои сюжетни ходове са искрено нелепи.
Крайният резултат е филм, подреждащ се някъде в средата по скалата на М. Найт Шамалан - под най-хубавите като " Неуязвимият " и " На части ", малко над най-срамните провали.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ