Индианци разказват за “малки същества” от планините
Индианци описват за “малки същества ” от планините . В доста разнообразни култури има митове за същества с дребен растеж, живеещи в пещери или планини. Индианците вярвали, че планините Прайър са дом на някои от тези същества.
Планините Прайър са планинска верига в окръзите Карбон и Биг Хорн, Монтана, Съединени американски щати. Те се намират в индианския резерват “Кроу ”.
Повечето индиански нации имат загадъчни истории за мистериозна раса, известна като „ дребните хора “, наричани още “нимеригари ”. Тези същества са живели в гори, пещери или наоколо до огромни водни басейни.
Митология на индианците
Индианците приказват за същества с височина от 40 сантиметра. Историите им са били необятно известни измежду локалните поданици, доста преди европейските заселници да дойдат в Северна Америка.
Според индианците от Уайоминг, нимеригарите са доста дребен и нечовечен народ, който би трябвало да се заобикаля непременно.
Именно в Уайоминг, Съединени американски щати, двамата златотърсачи Сесил Мейн и Франк Кар откриват странна дребна мумия, която остава мистерия за учените.
Те откриват дребното хуманоидно създание в пещера. То е с размерите на бебе, само че външно “малкият човек ” въобще не наподобява на дете.
Кожата е непокътната и даже се виждат дребни нокти по ръцете. В седнало състояние височината му е 18 см. Черепът му има странна форма, очите му са изпъкнали, а устата му е необятна.
Съществото попада в ръцете на група учени, които му вършат проучвания и откриват, че мумията има по-скоро човешка конструкция на скелета. Стигат до заключението, че това са остатъци на бебе с аненцефалия, само че по-късно доктор Хари Шапиро взема решение да изследва мумията. След рентгеново проучване открива, че това не е дете с дисторция, а е тяло на развъртян човек, който е бил на 65 години.
Предположенията на Шапиро са доказани от Харвардския университет.
Има хипотези, че мумията е на създание от “малките хора ”.
Може ли това малко изобретение да е доказателство, че в действителност е съществувал толкоз дребен народ?
Индианците вярвали, че дребните хора са виновни за издълбаването на петроглифите, открити върху скалите в планините Прайър.
Други индиански племена също считали, че планините Прайър са били населявани от дребни същества.
Експедицията на Луис и Кларк през 1804 година даже оповестява за наблюдения на извънредно ниски същества по река Уайт Стоун, в този момент река Вермилион.
На 25 август Мериуедър Луис и Уилям Кларк извървяват към (14 км) по реката, с цел да видят „ планината на дребните хора “.
Люис написа в дневника си, че индианците от племето “Суиски ” му разказали, че това са „ демони с доста огромни глави, високи към 18 инча (46 см) и доста бдителни за всяко навлизане в тяхната територия. Сиуксите споделили, че те убивали всеки, който се приближи до тях.
Малкият народ толкоз уплашил локалното население, че индианците не се доближавали до земята им.
Потвърдиха съществуването на микропластмаса в човешката кръв
В щата Хаваи локалното население наричало тези хуманоидни дребни същества “Менехуне ”. Техните вярвания доста приличали на тези на индианците от Уайоминг. Смятало се, че съществата живели в девствените гори на Хавайските планини.
Индианският народ “Чокто ” също вярвал в тях. Те обаче ги наричали “Кванокаша ”- дребни същества, които нормално не се показвали на хората.
Вероятно в никакъв случай няма да разберем кои са “малките хора ”, само че едно е несъмнено, че съществуването на толкоз митове и вярвания в тези същества удостоверяват опцията за тяхното битие.
Индианци описват за “малки същества ” от планините
