Владислав Иноземцев: Режимът в Кремъл може и да издържи още половин година, но две години – не!
Империята на Путин е изгубила възприятието си за актуалност, страната е останала в XIX в.
Възможна е да се появи и нов Елцин, който ще стартира построяването на демократична империя, не властническа, само че все пак империя, тъй като Русия в никакъв случай няма да построи нещо друго, споделя известният анализатор
Интервю на Сергей Медведев, радио „ Свобода “
-Повече от година се опитваме да разберем аргументите, довели до този поврат, този пагубен срив с Русия от 2022 година. И дали това фактически е година на популярен поврат? Или това е било заложено през десетилетията на постсъветската еволюция?
- Сам по себе си путинизмът е безусловно постепенен развой, неговите корени са в 90-те години. Изобщо цялата постсъветска история би трябвало да се преглежда като много стабилно единение, развой, почнал през 1991 година и от този момент се развива без някакви радикални разтърсвания.
Разбира се, 2022 година в това отношение е годината на великия поврат, тъй като преди този момент цялата система работеше в границите на несъмнено възпитание.
Цялата съветска фашизация, блян за прекосяване от правов ред към безусловно властнически режим, подчиняването на всички държавни ползи на частния интерес, непрекъснатите неистини, непрекъснатите измами с изборите, пропагандата и по този начин нататък – всичко това е обединен развой, който стартира още при започване на елциновата ера. Бих споделил, че действителната точка на изкривяване е в края на 1992 - началото на 1993 година. Но по-късно процесът се развива напълно неотклонно.
2022 година отстрани повърхностната симулативност на нормалността и в това отношение тя е революционна.
Но през 2000, дори през 2004 година Путин изглеждаше напредничав, сполучлив и даже нов политик. През 2008, през 2012 година всичко към този момент беше друго.
Отначало всичко изглеждаше като някакъв нов подем на демокрацията, от което Путин се възползва: 2008 година – признаването на Южна Осетия и Абхазия, само че откакто те де факто бяха самостоятелни към този момент 20 години, 2014 година –псевдореферендума, " зелените човечета ", " ние не сме там ", сякаш самостоятелните републики в Донбас…И в този момент – всичко се промени прекомерно коренно. Да, това абсолютно е гражданска война.
- И къде беше точката, от която няма връщане обратно?
-Разстрела на Народното събрание (визира се пуча на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) против М. Горбачов) и приемането на новата Конституция. През 1993 година след опита за прелом ние получихме нова Конституция, в която договорът за Федерацията не беше утвърден от нито един от субектите на федерацията. Феноменално: федерална страна получава главен закон, който е признат с болшинство от титулната нация без утвърждението на останалите!
- Фактически през 1991 година (разпада на СССР) системата на унитарната страна, отношението власт-собственост не се трансформира и се затвърждава при Путин?
- Нещо повече, в случай че погледнем в един по-дълъг откъслек от време, то се получава напълно друга картина: в Русия революционните събития по-скоро укрепват традицията, в сравнение с да я унищожават.
- Тогава можем да създадем два извода. Първо, този коловоз, в който се движи Русия, е изумително постоянен. Случват се външни революционни промени, страната се тресе през целия ХХ век, само че талигата си продължава и в XXI век. И второ – прогноза за бъдещето. Излиза, че в този момент, когато приключи тази историческа каденца, матрицата ще бъде още веднъж отпечатана и още веднъж ще бъде възпроизведена: ще има преразпределение на властта и собствеността, още веднъж ще има реваншизъм, ресентимент и борба за възобновяване на империята?
- Първият въпрос е изцяло подходящ. Действително, ние си продължаваме както и преди. Възниква въпросът – за какво става по този начин?Мисля, че единственото, което отличава обстановката от края на 20-те години от средата на ХХ век, – е това, че в ХХ и в XIX век Русия се връща към властническите си обичаи, само че това завръщане се случва в избрана степен в унисон с доста други страни от Европа.
Например, авторитаризмът, тоталитаризмът от 20–30-те години в Европа, настъплението на фашизма и по този начин нататък – Русия прелестно се вписва в тази наклонност.Русия е изгубила възприятието си за актуалност. Тя е останала страна от XIX – началото на ХХ век по своите политически способи. И този дисонанс ще стане решителен в околните 20–30 години.
А по втория въпрос ето какво мисля. Ако се случи нова смяна, би трябвало да сме подготвени за два вероятни сюжета. Първият, че номенклатурата ще се отърве от Путин, Патрушев, Шойгу и по този начин нататък, само че като цяло ще се резервира, както при постсъветския преход в централноазиатските републики. Вторият вид - при него от номенклатурата или от хора, близки до нея, се появява фигура, която е подготвена да разгроми всичко, което е било до момента, нов Елцин, който ще стартира построяването на демократична империя, не властническа, само че все пак империя, тъй като Русия в никакъв случай няма да построи нещо друго.
- А какво ще стане, когато пристигна новото, путинско потомство, хората, родени след 2000-та, които с изключение на Путин не са виждали нищо друго? Ще преживее ли тази система провалянето на Русия в Украйна? Ще преживее ли гибелта на Путин?
- Не, гибелта на Путин няма да може да преживее. Този режим е толкоз персоналистки…А що се отнася до провалянето в Украйна, то всичко зависи от това, какво ще бъде това проваляне и по кое време.
Ако на Путин и обкръжението им стигне мозъка да си тръгнат под какъвто и да било претекст: да, Западът е прекомерно мощен, да, ние не желаеме да губим повече нашите бойци, да, подготвени сме да приемем всички, които желаят да дойдат в Русия – то, тогава, несъмнено, има късмет да преживеят.
Ако това не стане, в случай че продължи още няколко години войната, броят на починалите ще се удвоява, бюджетът ще дълбае дъното, Западът от ден на ден ще затваря всевъзможни кранове, от нас ще се отвърне даже Китай – тогава – не!
Още половин година може и да издържим, две години – не!
Превод: Faktor.bg
Възможна е да се появи и нов Елцин, който ще стартира построяването на демократична империя, не властническа, само че все пак империя, тъй като Русия в никакъв случай няма да построи нещо друго, споделя известният анализатор
Интервю на Сергей Медведев, радио „ Свобода “
-Повече от година се опитваме да разберем аргументите, довели до този поврат, този пагубен срив с Русия от 2022 година. И дали това фактически е година на популярен поврат? Или това е било заложено през десетилетията на постсъветската еволюция?
- Сам по себе си путинизмът е безусловно постепенен развой, неговите корени са в 90-те години. Изобщо цялата постсъветска история би трябвало да се преглежда като много стабилно единение, развой, почнал през 1991 година и от този момент се развива без някакви радикални разтърсвания.
Разбира се, 2022 година в това отношение е годината на великия поврат, тъй като преди този момент цялата система работеше в границите на несъмнено възпитание.
Цялата съветска фашизация, блян за прекосяване от правов ред към безусловно властнически режим, подчиняването на всички държавни ползи на частния интерес, непрекъснатите неистини, непрекъснатите измами с изборите, пропагандата и по този начин нататък – всичко това е обединен развой, който стартира още при започване на елциновата ера. Бих споделил, че действителната точка на изкривяване е в края на 1992 - началото на 1993 година. Но по-късно процесът се развива напълно неотклонно.
2022 година отстрани повърхностната симулативност на нормалността и в това отношение тя е революционна.
Но през 2000, дори през 2004 година Путин изглеждаше напредничав, сполучлив и даже нов политик. През 2008, през 2012 година всичко към този момент беше друго.
Отначало всичко изглеждаше като някакъв нов подем на демокрацията, от което Путин се възползва: 2008 година – признаването на Южна Осетия и Абхазия, само че откакто те де факто бяха самостоятелни към този момент 20 години, 2014 година –псевдореферендума, " зелените човечета ", " ние не сме там ", сякаш самостоятелните републики в Донбас…И в този момент – всичко се промени прекомерно коренно. Да, това абсолютно е гражданска война.
- И къде беше точката, от която няма връщане обратно?
-Разстрела на Народното събрание (визира се пуча на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) против М. Горбачов) и приемането на новата Конституция. През 1993 година след опита за прелом ние получихме нова Конституция, в която договорът за Федерацията не беше утвърден от нито един от субектите на федерацията. Феноменално: федерална страна получава главен закон, който е признат с болшинство от титулната нация без утвърждението на останалите!
- Фактически през 1991 година (разпада на СССР) системата на унитарната страна, отношението власт-собственост не се трансформира и се затвърждава при Путин?
- Нещо повече, в случай че погледнем в един по-дълъг откъслек от време, то се получава напълно друга картина: в Русия революционните събития по-скоро укрепват традицията, в сравнение с да я унищожават.
- Тогава можем да създадем два извода. Първо, този коловоз, в който се движи Русия, е изумително постоянен. Случват се външни революционни промени, страната се тресе през целия ХХ век, само че талигата си продължава и в XXI век. И второ – прогноза за бъдещето. Излиза, че в този момент, когато приключи тази историческа каденца, матрицата ще бъде още веднъж отпечатана и още веднъж ще бъде възпроизведена: ще има преразпределение на властта и собствеността, още веднъж ще има реваншизъм, ресентимент и борба за възобновяване на империята?
- Първият въпрос е изцяло подходящ. Действително, ние си продължаваме както и преди. Възниква въпросът – за какво става по този начин?Мисля, че единственото, което отличава обстановката от края на 20-те години от средата на ХХ век, – е това, че в ХХ и в XIX век Русия се връща към властническите си обичаи, само че това завръщане се случва в избрана степен в унисон с доста други страни от Европа.
Например, авторитаризмът, тоталитаризмът от 20–30-те години в Европа, настъплението на фашизма и по този начин нататък – Русия прелестно се вписва в тази наклонност.Русия е изгубила възприятието си за актуалност. Тя е останала страна от XIX – началото на ХХ век по своите политически способи. И този дисонанс ще стане решителен в околните 20–30 години.
А по втория въпрос ето какво мисля. Ако се случи нова смяна, би трябвало да сме подготвени за два вероятни сюжета. Първият, че номенклатурата ще се отърве от Путин, Патрушев, Шойгу и по този начин нататък, само че като цяло ще се резервира, както при постсъветския преход в централноазиатските републики. Вторият вид - при него от номенклатурата или от хора, близки до нея, се появява фигура, която е подготвена да разгроми всичко, което е било до момента, нов Елцин, който ще стартира построяването на демократична империя, не властническа, само че все пак империя, тъй като Русия в никакъв случай няма да построи нещо друго.
- А какво ще стане, когато пристигна новото, путинско потомство, хората, родени след 2000-та, които с изключение на Путин не са виждали нищо друго? Ще преживее ли тази система провалянето на Русия в Украйна? Ще преживее ли гибелта на Путин?
- Не, гибелта на Путин няма да може да преживее. Този режим е толкоз персоналистки…А що се отнася до провалянето в Украйна, то всичко зависи от това, какво ще бъде това проваляне и по кое време.
Ако на Путин и обкръжението им стигне мозъка да си тръгнат под какъвто и да било претекст: да, Западът е прекомерно мощен, да, ние не желаеме да губим повече нашите бойци, да, подготвени сме да приемем всички, които желаят да дойдат в Русия – то, тогава, несъмнено, има късмет да преживеят.
Ако това не стане, в случай че продължи още няколко години войната, броят на починалите ще се удвоява, бюджетът ще дълбае дъното, Западът от ден на ден ще затваря всевъзможни кранове, от нас ще се отвърне даже Китай – тогава – не!
Още половин година може и да издържим, две години – не!
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ