Имам една мечта“ – тези думи завинаги остават в историята

„ Имам една фантазия “ – тези думи вечно остават в историята от 17-минутната тирада на Мартин Лутър Кинг на 28 август 1963 година на стълбите на „ Линкълн Мемориал “ във Вашингтон пред 200 хиляди. „ Имам една фантазия “ – тези думи преди осем години чухме от едно момиче от Добрич. А тя – фантазията й, е повече от впечатляваща – Космоса! Татяна Иванова мечтае да бъде астронавт и по-специално първата жена космонавт на България.

Днес тя освен учи в един от в действителност най-реномираните университети в Съединени американски щати, само че и работи (в най-голямата самолетна компания оттатък Океана), менторства, надгражда със стажове и лагери. Безсънието е нещо обикновено тъй като е в ускорена магистърска стратегия по „ Авиокосмическо инженерство “ с централизация „ Аеродинамика и ракетни мотори “ и цел докторантура, с цел да има научна отбрана по отношение на критериите по селектиране на заслужилите шанса да полетят. А физическата подготовка е тежка и мъчителна – гмуркания, скокове с парашут и даже рисковани симулации.

Какво от родината би взела със себе си в Космоса, кои думи породиха сълзи, къде намира мотивация при липса на отношение на страната, коя дестинация всред Луната, Марс, спътника на Юпитер Европа или този на Сатурн избира, допирните точки на поезията и безтегловността, поддръжката на родителите и по какъв начин звездното небе я пленява и показва житейското й предизивикателство, във Финес от Атланта споделя за своята задача „ Космос “ Татяна Иванова.