Проучване: Завръщащите се у нас българи остават много по-малко от заминаващите
Имиграцията на завръщащи се жители е стратегически избрана като едно от най-ефикасните решения на казуса с обезлюдяването, пред който е изправена България. Това се показва в политическия преглед " Завръщащи се мигранти в България: Политически подтекст на пропуснатите благоприятни условия " на виенската мрежа " WB2EU ", оповестява БГНЕС.
Отбелязва се обаче, че е належащо да се направи доста повече , с цел да се трансфорат тези стратегически задължения в съответни политики, чието използване би спомогнало за привличането на предпочитание за завръщане и за сполучлива интеграция.
Посочва се, че дискурсът за миграцията в България нормално се концентрира върху нейните отрицателни аспекти, като да вземем за пример " приключването на мозъци " , без да се обръща изключително внимание на позитивните такива. Нарастващата угриженост към миграцията се дължи на демографската рецесия, в която се намират съвсем всички страни от Балканите и която се подхранва от намаляването на популацията, добавя се в обзора.
В отчета се оповестява, че се приказва доста малко за възможните позитивни аспекти на обстановката и за вероятните изгоди за България, произлизащи от общностите, живеещи отвън националната територия. Акцентът бил подложен извънредно върху връзката сред демографската рецесия в страната и емиграцията.
Всеки втори млад българин обмисля емиграция
61% от българите се опасяват да не станат жертва на закононарушение
Съгласно статистическите данни броят на имигрантите в България се усилва, само че броят на хората, които идват да живеят в България към момента е надалеч по-малък от броя на емигрантите. Единственото изключение е през 2020 година, когато завръщането на българи е подхранено от рецесията с COVID-19. Уточнява се обаче, че тези завръщания не биха могли да се преглеждат като резултат от ефикасни държавни политики, а по-скоро като последица от огромна рецесия, засегнала страните на заселване. Като образец се показват икономическата рецесия от 2008 година или Брекзит от 2015 година, които са имали сходни резултати върху миграцията.
Проучването отбелязва, че различен проблем е несъответстващата рамка за улеснение на връщането, което значи, че политиките за връщане нормално са " включени като детайл в други политики ". В българския случай това е политиката по миграция, чиято " съществена цел е възстановяване на демографското равновесие, увеличение на предлагането на работна мощ и на националния човешки капитал ".
В обзора се показва, че от основаването на Агенцията за българите в чужбина през 1992 година до момента са признати четири национални тактики за миграцията. Както се отбелязва в " Policy Brief ", те по-скоро могат да се преглеждат като " предопределени да отговорят най-вече на национални и етнически идеали, а не на идентифицируеми потребности на пазара на труда " .
330 000 българчета са родени зад граница
За 30-те години свободно излизане зад граница доста млади фамилии живеят в чужбина…
Настоящата Национална тактика по миграция на Република България (2021-2025 г.) дава приоритет на завръщането на българските мигранти и дефинира две политически насоки за поощряване на завръщането - стратегии, ориентирани към подкрепяне на българи, които са се завърнали или имат намерение да се завърнат, ориентирани към оползотворяване на техния потенциал; и " целенасочени акции и интензивни полемики, в това число на политическо ниво, посредством ангажиране на напъните на необятната общност за поощряване на завръщането на българските жители и установяването им в Република България ".
Този стратегически ангажимент не е довел до доста осезаеми резултати, защото съответните политики, ориентирани към постигането на тези стратегически цели, остават несъответстващи за адаптиране към актуалната миграция, отбелязва се в обзора и се добавя, че връщането не може да се преглежда като " финален акт " по метода, по който се възприема в този момент.
Тази наклонност не подхожда нито на световната миграционна динамичност, нито на емпиричните наблюдения, които демонстрират, че динамичният модел на миграция господства доста по-често, написа в документа.
Младите българи са жители на света
Дилемата европейско или национално не стои пред тях
Изследването разделя политиките за връщане в три категории : политики, ориентирани към привличане на завръщащи се; политики, ориентирани към улеснение на завръщането посредством ориентиране към евентуални репатрации; и политики, целящи да обезпечат интеграция.
Политиките, които биха могли да привлекат български жител да се завърне, могат да изиграят и основна роля за неговата реинтеграция. Подчертава се, че осведомителните политики са нужни на всеки стадий от процеса.
От " Policy Brief " предлагат " по-добро използване на националните политики и тактики в региона на миграцията ", като се стига до заключението, че актуалните политики остават " в областта на тактиката и се лимитират до равнището на акциите за привличане на завръщащи се лица ". Освен това е належащо да се направи повече в региона на " идентифицирането и ръководството на главните спънки пред завръщането ", с цел да се преодолеят провокациите, които могат да попречат на българските жители да се завърнат. Заселването на българи от чужбина не може да протече безпрепятствено без подобаващи интеграционни политики.
Изтъква се, че хипотезата, че " новите " български жители от български генезис ще се впишат по-лесно в обществото и няма да имат потребност от характерна помощ, не всеки път дава отговор на действителността.
" Оказва се, че тези жители, сходно на останалите имигранти, също се нуждаят от поддръжка за сполучливата си интеграция, а също така излиза наяве, че доста дребна част от тях в реалност остават в страната. В множеството случаи българското поданство се употребява за задачите на по-нататъшна миграция към други страни, най-често в Европейски Съюз ", разясняват от " Policy Brief ".
По тази причина се предлага " да се обезпечи по-добра взаимовръзка сред " диаспората " и политиките за противоположна миграция, с цел да се улесни завръщането и реинтеграцията ".
Отбелязва се, че миграцията би трябвало да се преглежда освен от позиция на демографската рецесия, само че и през призмата на опциите, които тя може да даде на българите, които вероятно могат да се завърнат от чужбина и да употребяват своите познания, опит и контакти за поощряване на развиването на страната.
" Както противоположната, по този начин и останалата имиграция в България са доста по-свързани с трендовете на " кръговата миграция ", заради което се предлага България да създаде " повсеместен пакет от ограничения, отнасящи се както до решенията за емиграция, по този начин и до решенията за завръщане ", показва се в обзора.
Докладът на " Policy Brief " се разгласява в границите на плана WB2EU. Проектът има за цел да сътвори мрежа от известни мозъчни тръстове, университети, висши образователни заведения и центрове за политики на Балканите, в прилежащите страни и страните членки на Европейски Съюз, които ще имат най-решаващо значение за процеса на разширение и европеизация на района през идващите години. Проектът WB2EU се съфинансира от Европейската комисия в границите на програмата " Еразъм+ Жан Моне ".
Отбелязва се обаче, че е належащо да се направи доста повече , с цел да се трансфорат тези стратегически задължения в съответни политики, чието използване би спомогнало за привличането на предпочитание за завръщане и за сполучлива интеграция.
Посочва се, че дискурсът за миграцията в България нормално се концентрира върху нейните отрицателни аспекти, като да вземем за пример " приключването на мозъци " , без да се обръща изключително внимание на позитивните такива. Нарастващата угриженост към миграцията се дължи на демографската рецесия, в която се намират съвсем всички страни от Балканите и която се подхранва от намаляването на популацията, добавя се в обзора.
В отчета се оповестява, че се приказва доста малко за възможните позитивни аспекти на обстановката и за вероятните изгоди за България, произлизащи от общностите, живеещи отвън националната територия. Акцентът бил подложен извънредно върху връзката сред демографската рецесия в страната и емиграцията.
Всеки втори млад българин обмисля емиграция
61% от българите се опасяват да не станат жертва на закононарушение
Съгласно статистическите данни броят на имигрантите в България се усилва, само че броят на хората, които идват да живеят в България към момента е надалеч по-малък от броя на емигрантите. Единственото изключение е през 2020 година, когато завръщането на българи е подхранено от рецесията с COVID-19. Уточнява се обаче, че тези завръщания не биха могли да се преглеждат като резултат от ефикасни държавни политики, а по-скоро като последица от огромна рецесия, засегнала страните на заселване. Като образец се показват икономическата рецесия от 2008 година или Брекзит от 2015 година, които са имали сходни резултати върху миграцията.
Проучването отбелязва, че различен проблем е несъответстващата рамка за улеснение на връщането, което значи, че политиките за връщане нормално са " включени като детайл в други политики ". В българския случай това е политиката по миграция, чиято " съществена цел е възстановяване на демографското равновесие, увеличение на предлагането на работна мощ и на националния човешки капитал ".
В обзора се показва, че от основаването на Агенцията за българите в чужбина през 1992 година до момента са признати четири национални тактики за миграцията. Както се отбелязва в " Policy Brief ", те по-скоро могат да се преглеждат като " предопределени да отговорят най-вече на национални и етнически идеали, а не на идентифицируеми потребности на пазара на труда " .
330 000 българчета са родени зад граница
За 30-те години свободно излизане зад граница доста млади фамилии живеят в чужбина…
Настоящата Национална тактика по миграция на Република България (2021-2025 г.) дава приоритет на завръщането на българските мигранти и дефинира две политически насоки за поощряване на завръщането - стратегии, ориентирани към подкрепяне на българи, които са се завърнали или имат намерение да се завърнат, ориентирани към оползотворяване на техния потенциал; и " целенасочени акции и интензивни полемики, в това число на политическо ниво, посредством ангажиране на напъните на необятната общност за поощряване на завръщането на българските жители и установяването им в Република България ".
Този стратегически ангажимент не е довел до доста осезаеми резултати, защото съответните политики, ориентирани към постигането на тези стратегически цели, остават несъответстващи за адаптиране към актуалната миграция, отбелязва се в обзора и се добавя, че връщането не може да се преглежда като " финален акт " по метода, по който се възприема в този момент.
Тази наклонност не подхожда нито на световната миграционна динамичност, нито на емпиричните наблюдения, които демонстрират, че динамичният модел на миграция господства доста по-често, написа в документа.
Младите българи са жители на света
Дилемата европейско или национално не стои пред тях
Изследването разделя политиките за връщане в три категории : политики, ориентирани към привличане на завръщащи се; политики, ориентирани към улеснение на завръщането посредством ориентиране към евентуални репатрации; и политики, целящи да обезпечат интеграция.
Политиките, които биха могли да привлекат български жител да се завърне, могат да изиграят и основна роля за неговата реинтеграция. Подчертава се, че осведомителните политики са нужни на всеки стадий от процеса.
От " Policy Brief " предлагат " по-добро използване на националните политики и тактики в региона на миграцията ", като се стига до заключението, че актуалните политики остават " в областта на тактиката и се лимитират до равнището на акциите за привличане на завръщащи се лица ". Освен това е належащо да се направи повече в региона на " идентифицирането и ръководството на главните спънки пред завръщането ", с цел да се преодолеят провокациите, които могат да попречат на българските жители да се завърнат. Заселването на българи от чужбина не може да протече безпрепятствено без подобаващи интеграционни политики.
Изтъква се, че хипотезата, че " новите " български жители от български генезис ще се впишат по-лесно в обществото и няма да имат потребност от характерна помощ, не всеки път дава отговор на действителността.
" Оказва се, че тези жители, сходно на останалите имигранти, също се нуждаят от поддръжка за сполучливата си интеграция, а също така излиза наяве, че доста дребна част от тях в реалност остават в страната. В множеството случаи българското поданство се употребява за задачите на по-нататъшна миграция към други страни, най-често в Европейски Съюз ", разясняват от " Policy Brief ".
По тази причина се предлага " да се обезпечи по-добра взаимовръзка сред " диаспората " и политиките за противоположна миграция, с цел да се улесни завръщането и реинтеграцията ".
Отбелязва се, че миграцията би трябвало да се преглежда освен от позиция на демографската рецесия, само че и през призмата на опциите, които тя може да даде на българите, които вероятно могат да се завърнат от чужбина и да употребяват своите познания, опит и контакти за поощряване на развиването на страната.
" Както противоположната, по този начин и останалата имиграция в България са доста по-свързани с трендовете на " кръговата миграция ", заради което се предлага България да създаде " повсеместен пакет от ограничения, отнасящи се както до решенията за емиграция, по този начин и до решенията за завръщане ", показва се в обзора.
Докладът на " Policy Brief " се разгласява в границите на плана WB2EU. Проектът има за цел да сътвори мрежа от известни мозъчни тръстове, университети, висши образователни заведения и центрове за политики на Балканите, в прилежащите страни и страните членки на Европейски Съюз, които ще имат най-решаващо значение за процеса на разширение и европеизация на района през идващите години. Проектът WB2EU се съфинансира от Европейската комисия в границите на програмата " Еразъм+ Жан Моне ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ