Маргарита Милиджийска представя Лоранъ
Името на Маргарита Милиджийска (1910-2001) за мнозина е малко известно. Животът и творчеството й минават, като че неусетно, в сянката на житейските събития и престижи. Сещаме се за нея във връзка 110-ата годишнина от рождението й с готовност да върнем в културно послание творчеството й, с цел да го създадем разпознаваемо измежду по-широк кръг фенове и ценители, осведоми галеристът Лаврен Петров. Столичната изложба " Лоранъ " (ул. " Оборище " 16) показва художничката с галерия до 28 февруари.
Възкресяването на името на Маргарита Милиджийска за публиката се случи преди 14 година, когато Националната художествена изложба направи нейна огромна ретроспектива. Същевременно изложба " Лоранъ " се включи в самодейността с финансова и техническа помощ в реализацията на експозицията и съпътстващото издание. Паралелно с това организирахме лична галерия в тогавашното ни пространство на ул. " Ген. Паренсов " 31 в София, напомня Лаврен Петров.
Изложбата в Националната изложба през 2006 година пренаписа описа за художничката и сподели задълбочената й креативна история. Благодарение на представянето и каталога с проучвания на Анелия Николаева и Димитър Димитров тя получи нужното за достолепията на нейната живопис самопризнание.
Маргарита Милиджийска е родена на 29 април 1910 година в с. Драганово, Великотърновско. От 1921 до 1929 година учи в Русе, след което през 1931 година продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов. Веднага след завършването си влиза в Дружеството на новите художници (1936) и взе участие в Десетата юбилейна ОХИ в София. През 1944 година е нейната първа независима галерия в Пазарджик. Същата година придобива удостоверение за педагогическа дееспособност по изобразяване и съветски език и стартира да преподава. Първо работи в Елхово и Пазарджик. Завръщането й в София е като преподавател по съветски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945-1949). В интервала 1949-1974 година става преподавателка по същия предмет в Художествената академия, където генерации студенти и художници я помнят като възпитател, без да допускат, че ги учи художник. През 1957 година е освободена от СБХ, допуска се, заради педантизъм, и едвам през 1995 година е позволена още веднъж. Редките появи на Маргарита Милиджийска в изложбените пространства и наложилите се житейски условия я вършат непозната за публиката. Първата й независима галерия в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложения. Умира на 31 юли 2001 година в София.
Сегашната галерия в изложба " Лоранъ " демонстрира работи от разнообразни креативен интервали, сред които доминират тези от 40-те и 50-те години. В експозиционното пространство има жанрово многообразие. В сбирката преобладават портрети и автопортрети. Срещата с изкуството на Маргарита Милиджийска е съпроводена от към този момент упоменатия азбучник от 2006 година, който ще бъде показан с изложбата.
Възкресяването на името на Маргарита Милиджийска за публиката се случи преди 14 година, когато Националната художествена изложба направи нейна огромна ретроспектива. Същевременно изложба " Лоранъ " се включи в самодейността с финансова и техническа помощ в реализацията на експозицията и съпътстващото издание. Паралелно с това организирахме лична галерия в тогавашното ни пространство на ул. " Ген. Паренсов " 31 в София, напомня Лаврен Петров.
Изложбата в Националната изложба през 2006 година пренаписа описа за художничката и сподели задълбочената й креативна история. Благодарение на представянето и каталога с проучвания на Анелия Николаева и Димитър Димитров тя получи нужното за достолепията на нейната живопис самопризнание.
Маргарита Милиджийска е родена на 29 април 1910 година в с. Драганово, Великотърновско. От 1921 до 1929 година учи в Русе, след което през 1931 година продължава образованието си в Художествената академия в София, в ателието по живопис на проф. Никола Маринов. Веднага след завършването си влиза в Дружеството на новите художници (1936) и взе участие в Десетата юбилейна ОХИ в София. През 1944 година е нейната първа независима галерия в Пазарджик. Същата година придобива удостоверение за педагогическа дееспособност по изобразяване и съветски език и стартира да преподава. Първо работи в Елхово и Пазарджик. Завръщането й в София е като преподавател по съветски език в Първа стопанска девическа гимназия (1945-1949). В интервала 1949-1974 година става преподавателка по същия предмет в Художествената академия, където генерации студенти и художници я помнят като възпитател, без да допускат, че ги учи художник. През 1957 година е освободена от СБХ, допуска се, заради педантизъм, и едвам през 1995 година е позволена още веднъж. Редките появи на Маргарита Милиджийска в изложбените пространства и наложилите се житейски условия я вършат непозната за публиката. Първата й независима галерия в Пазарджик остава единствена до 80-те години на ХХ в., когато прави две изложения. Умира на 31 юли 2001 година в София.
Сегашната галерия в изложба " Лоранъ " демонстрира работи от разнообразни креативен интервали, сред които доминират тези от 40-те и 50-те години. В експозиционното пространство има жанрово многообразие. В сбирката преобладават портрети и автопортрети. Срещата с изкуството на Маргарита Милиджийска е съпроводена от към този момент упоменатия азбучник от 2006 година, който ще бъде показан с изложбата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ