Иван Денкоглу - благодетел роду нашему
Името на Иван Николаевич Денкоглу носят централна столична улица, пресичаща бул. " Витоша ", и най-старото светско учебно заведение в София - намиращото се напълно наоколо 127-о СУ, което е към този момент на 182 г. Но историята и делото на този патриот, голям донор и настойник на просветното дело в България, несправедливо тънат в давност.
Иван Ненов Денков е роден на 30 ноември 1781 година в софийското село Балша в фамилията на бедния шивач Нено Денков и брачната половинка му Мария. Малко по-късно фамилията се реалокира в София, само че шивашката работа на бащата не потръгва и малкият Иван би трябвало да работи като слуга в хан в махалата „ Капана “ (около днешната Съдебна палата). Скоро Нено умира, а болнавата майка не може да изхранва себе си и сина си и взема решение да прати момчето при отдалечен родственик, който е калугер в Търновския край.
Мария Денкова с тъга е икономисала 14 турски лири и ги дава на сина си. Години по-късно довереникът на Денкоглу - Сава Филаретов, разказва раздялата сред майка и наследник: „ Сине, рожбо моя! Ти нямаш татко да се грижи за тебе. Аз съм болна и скоро ще умра. Ние нямаме никакъв парцел. Само тия 14 сребърни парици ти давам като само завещание от твоите родители. “
Бедният младеж, който е талантлив с изострен разум и на практика нюх, не се застоява дълго при роднината. Заминава за Русия с гръцки търговци, които се откриват в гръцката колония в Нежин, Харковски край. Този град е близо до три граници - татарски Крим, Полша и Русия - и търговията върви чудесно. Екатерина Велика е разширила правата на търговците и те даже имат собствен личен съд, а нежински гърци могат да пътуват свободно без паспорти из Руската империя и да внасят артикули без мито.
Вече преименувал се на Иван Николаевич Денкоглу, българският младеж бързо научава гръцки и съветски език. Първоначално работи за гръцките си настойници, последователно те му поверяват някои продажби, а по-късно и покупко-продажби на едро. Спечелил доверието им, той последователно стартира да се замогва и им става съучастник в някои търговски интервенции. След което стартира да върти независима търговия с кожи и други артикули от турската империя - платове, пастърма, сирене в търбух, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна.
Записва се като пълноправен член на гръцкото приятелство, с цел да се възползва от комерсиалните привилегии. Към края на 20-те години на XIX век Денкоглу се мести в Москва, където идва като стабилен търговец със забележителен капитал (около 100 000 златни рубли). Започва банкови интервенции и търговия със скъпите и обичани на съветската аристокрация сибирски кожи - от див самур, норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и др. Впрочем, такава скъпа сибирска кожа той подарява на брачната половинка на Филаретов - Йорданка, която с помощта на този подарък е първата жена в София, към която се обръщат с „ госпожа “. Мнозина софиянци тогава даже мислят това послание за личното ѝ име.
До края на живота си Денкоглу единствено уголемява бизнеса си - търгува с контрагенти в Берлин, Лайпциг, Прага, Виена, Будапеща. Поддържа отлични връзки с големите български търговци в Одеса Николай и Стефан Тошкови, както и с Николай и Константин Палаузови.
Иван Николаевич, който няма обучение, чудесно осъзнава ролята на учебното заведение и учението и насочва голяма част от силите и средствата си за подкрепяне на просветителната система в родината. В Москва се сближава с най-влиятелните съветски учени славянофили и с българи, учещи в Русия. Сприятелява се и с Васил Априлов, поддържа връзки с Венелин, Погодин, Аксаков, Георги Раковски, Найден Геров.
30-те и 40-те години на XIX век са белязани с битката за новобългарска (светска) култура. Важен стадий от нея е въвеждането на така наречен взаимоучителна метода. Първото такова учебно заведение е намерено в Габрово през 1835 година от Априлов с финансовата поддръжка и на Денкоглу.
А още през 1834 година търговецът основава фонд от 15 000 златни рубли към Московския университет с експлицитното предпочитание лихвите от него да поддържат образованието на един български студент годишно. Единственото изискване е стипендиантите да се завърнат след това в родината, с цел да са полезни на своя народ. Така с неговата стипендия учи Никола Михайловски, основател на фамозната еленска даскалоливница и татко на Стоян Михайловски. Вторият стипендиант на Денкоглу е прототипът на Тургеневия Инсаров от романа „ В навечерието “ – свищовецът Николай Катранов.
По тази линия е и доближаването на Денкоглу с Филаретов. Последният следва философия в Московския университет, става негов поддръжник и по негово предпочитание е първият преподавател в учреденото от Денкоглу софийско девическо учебно заведение, за което търговецът подарява 30 000 златни рубли. То е издигнато в двора на църквата " Св.Неделя ", а откриването му е през 1858 година с церемониален водосвет в наличието на софийския шеф Хасан Тахсен паша, военните Сюлейман паша и Осман паша и австрийския консул в София Замеро. За страдание, постройката изгаря напълно при огромния пожар в София по време на освобождението на града през зимата на 1877-1878 година
Освен това Денкоглу открива влог от 10 000 златни рубли в петербургска банка „ за безконечни времена за учебните заведения в София “. След огромното земетресение в София пък изпраща 4000 златни рубли - да се купи брашно и да се раздаде на потърпевшите. Към края на живота си основава фонд (10 000 рубли) за образование на българчета в одеския Ришельовски колеж. Увеличава и фонда за Московския университет с още 1500 рубли.
Денкоглу доставя българските училища с книги, учебници и образователни принадлежности. Създадената от него библиотека към софийското учебно заведение да вземем за пример по-късно служи за основа на Народната библиотека в София.
В знак на признателност за делото на Юрий Венелин към българския народ след гибелта на съветския българист (1839 г.) Денкоглу отпуска средства за слагането на негов монумент на гроба и за издаване на първия том от съчиненията му - „ Критически проучвания за историята на българите “.
В наследството си пък дефинира над 5000 рубли за църквите в София, както и 2000 рубли, с цел да бъдат изплатени от пандиза наказани за задължения небогати софиянци.
Живял през целия си съзнателен живот в чужбина, Денкоглу съумява да се завърне в родината едвам през 1857 година Той е съпроводен от Филаретов и остава в България 2 седмици. Но не престава да се интересува и да следи културния прогрес на София, а Филаретов постоянно му написа за ситуацията в страната и за нейното икономическо и културно развиване.
Иван Николаевич Денкоглу умира от инсулт на 13 май в Москва на 80-годишна възраст и е заровен в Пятницкото гробище. Големият патриот има голямо значение за българското Възраждане, а едно от най-точните определения дава Георги Раковски, който го нарича „ покровител роду нашему “, чието име „ освен у настояще время заслужава дълбока благодарност от страна на всекиго благовъзпитанного българина, само че у веки веков, догде съществува българский народ… “
Иван Ненов Денков е роден на 30 ноември 1781 година в софийското село Балша в фамилията на бедния шивач Нено Денков и брачната половинка му Мария. Малко по-късно фамилията се реалокира в София, само че шивашката работа на бащата не потръгва и малкият Иван би трябвало да работи като слуга в хан в махалата „ Капана “ (около днешната Съдебна палата). Скоро Нено умира, а болнавата майка не може да изхранва себе си и сина си и взема решение да прати момчето при отдалечен родственик, който е калугер в Търновския край.
Мария Денкова с тъга е икономисала 14 турски лири и ги дава на сина си. Години по-късно довереникът на Денкоглу - Сава Филаретов, разказва раздялата сред майка и наследник: „ Сине, рожбо моя! Ти нямаш татко да се грижи за тебе. Аз съм болна и скоро ще умра. Ние нямаме никакъв парцел. Само тия 14 сребърни парици ти давам като само завещание от твоите родители. “
Бедният младеж, който е талантлив с изострен разум и на практика нюх, не се застоява дълго при роднината. Заминава за Русия с гръцки търговци, които се откриват в гръцката колония в Нежин, Харковски край. Този град е близо до три граници - татарски Крим, Полша и Русия - и търговията върви чудесно. Екатерина Велика е разширила правата на търговците и те даже имат собствен личен съд, а нежински гърци могат да пътуват свободно без паспорти из Руската империя и да внасят артикули без мито.
Вече преименувал се на Иван Николаевич Денкоглу, българският младеж бързо научава гръцки и съветски език. Първоначално работи за гръцките си настойници, последователно те му поверяват някои продажби, а по-късно и покупко-продажби на едро. Спечелил доверието им, той последователно стартира да се замогва и им става съучастник в някои търговски интервенции. След което стартира да върти независима търговия с кожи и други артикули от турската империя - платове, пастърма, сирене в търбух, масло, жито, вълна, аби, шаяци и коприна.
Записва се като пълноправен член на гръцкото приятелство, с цел да се възползва от комерсиалните привилегии. Към края на 20-те години на XIX век Денкоглу се мести в Москва, където идва като стабилен търговец със забележителен капитал (около 100 000 златни рубли). Започва банкови интервенции и търговия със скъпите и обичани на съветската аристокрация сибирски кожи - от див самур, норки, сребриста и полярна лисица, белки, хермелин, сибирски пор и др. Впрочем, такава скъпа сибирска кожа той подарява на брачната половинка на Филаретов - Йорданка, която с помощта на този подарък е първата жена в София, към която се обръщат с „ госпожа “. Мнозина софиянци тогава даже мислят това послание за личното ѝ име.
До края на живота си Денкоглу единствено уголемява бизнеса си - търгува с контрагенти в Берлин, Лайпциг, Прага, Виена, Будапеща. Поддържа отлични връзки с големите български търговци в Одеса Николай и Стефан Тошкови, както и с Николай и Константин Палаузови.
Иван Николаевич, който няма обучение, чудесно осъзнава ролята на учебното заведение и учението и насочва голяма част от силите и средствата си за подкрепяне на просветителната система в родината. В Москва се сближава с най-влиятелните съветски учени славянофили и с българи, учещи в Русия. Сприятелява се и с Васил Априлов, поддържа връзки с Венелин, Погодин, Аксаков, Георги Раковски, Найден Геров.
30-те и 40-те години на XIX век са белязани с битката за новобългарска (светска) култура. Важен стадий от нея е въвеждането на така наречен взаимоучителна метода. Първото такова учебно заведение е намерено в Габрово през 1835 година от Априлов с финансовата поддръжка и на Денкоглу.
А още през 1834 година търговецът основава фонд от 15 000 златни рубли към Московския университет с експлицитното предпочитание лихвите от него да поддържат образованието на един български студент годишно. Единственото изискване е стипендиантите да се завърнат след това в родината, с цел да са полезни на своя народ. Така с неговата стипендия учи Никола Михайловски, основател на фамозната еленска даскалоливница и татко на Стоян Михайловски. Вторият стипендиант на Денкоглу е прототипът на Тургеневия Инсаров от романа „ В навечерието “ – свищовецът Николай Катранов.
По тази линия е и доближаването на Денкоглу с Филаретов. Последният следва философия в Московския университет, става негов поддръжник и по негово предпочитание е първият преподавател в учреденото от Денкоглу софийско девическо учебно заведение, за което търговецът подарява 30 000 златни рубли. То е издигнато в двора на църквата " Св.Неделя ", а откриването му е през 1858 година с церемониален водосвет в наличието на софийския шеф Хасан Тахсен паша, военните Сюлейман паша и Осман паша и австрийския консул в София Замеро. За страдание, постройката изгаря напълно при огромния пожар в София по време на освобождението на града през зимата на 1877-1878 година
Освен това Денкоглу открива влог от 10 000 златни рубли в петербургска банка „ за безконечни времена за учебните заведения в София “. След огромното земетресение в София пък изпраща 4000 златни рубли - да се купи брашно и да се раздаде на потърпевшите. Към края на живота си основава фонд (10 000 рубли) за образование на българчета в одеския Ришельовски колеж. Увеличава и фонда за Московския университет с още 1500 рубли.
Денкоглу доставя българските училища с книги, учебници и образователни принадлежности. Създадената от него библиотека към софийското учебно заведение да вземем за пример по-късно служи за основа на Народната библиотека в София.
В знак на признателност за делото на Юрий Венелин към българския народ след гибелта на съветския българист (1839 г.) Денкоглу отпуска средства за слагането на негов монумент на гроба и за издаване на първия том от съчиненията му - „ Критически проучвания за историята на българите “.
В наследството си пък дефинира над 5000 рубли за църквите в София, както и 2000 рубли, с цел да бъдат изплатени от пандиза наказани за задължения небогати софиянци.
Живял през целия си съзнателен живот в чужбина, Денкоглу съумява да се завърне в родината едвам през 1857 година Той е съпроводен от Филаретов и остава в България 2 седмици. Но не престава да се интересува и да следи културния прогрес на София, а Филаретов постоянно му написа за ситуацията в страната и за нейното икономическо и културно развиване.
Иван Николаевич Денкоглу умира от инсулт на 13 май в Москва на 80-годишна възраст и е заровен в Пятницкото гробище. Големият патриот има голямо значение за българското Възраждане, а едно от най-точните определения дава Георги Раковски, който го нарича „ покровител роду нашему “, чието име „ освен у настояще время заслужава дълбока благодарност от страна на всекиго благовъзпитанного българина, само че у веки веков, догде съществува българский народ… “
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ