Името на една от най-известните български модни дизайнерки Евгения Живкова

Името на една от най-известните български фешън дизайнерки Евгения Живкова – внучка на Тодор Живков, от няколко месеца се свързва в медийни изявления с първокласна къща на известната улица " Секвоя “ в столичния кв. " Бояна “, която се дава чартърен. По този мотив госпожа Живкова изиска думата, с цел да обясни, че тази къща не е нейна, а на фамилия Толеви. Според нея някой спекулира с името ѝ, с цел да си прави безвъзмездна реклама и да си откри наематели. 

Въпросната къща се намира против дома на Евгения Живкова на емблематичната за фамилия Живкови улица " Секвоя “. Преди години към терена от към 5 декара на влиятелната улица, върху който през днешния ден къщи населяват тя и Владко Живков, искания имаше човек от въпросната фамилия Толеви – пенсионерът Светлозар Толев. В зората на демокрацията той заведе серия от каузи с искания за реставрация, напомнят медии. През 1948 година парцелът на улица " Секвоя “, благосъстоятелност на родителите му Велика и Добрин Толеви, бил лишен в " името на народа “, а комунистическата власт иззела и още декари селскостопанска земя в региона на " Бояна “. Пет години по-късно, напролет на 1953 година, парцелът минал във притежание на Управление безопасност и охрана (Пето управление н. " Върху моя земя и с държавни пари Тодор Живков построи две къщи на " Секвоя “, които през днешния ден костват милиони… Но не получих правораздаване. Съдът отхвърли да ми върне дори наследствена земя на " Секвоя “, която не е застроена… “, споделя преди време Светлозар Толев. 

Ето какво съобщи пред " Ретро “ Евгения Живкова. 

- Г-жо Живкова, от известно време в медийни изявления името ви се свързва с първокласна къща на ул. " Секвоя “, която се дава чартърен. Какъв е казусът в действителност?

- На мен също ми направи усещане, че тази къща се популяризира посредством моето име. Но аз нямам нищо общо нито с къщата, нито със земята, безусловно с нищо. И ми е извънредно неприятно, че по този метод се употребява моето име, с цел да си популяризира някой къщата. Аз по този начин го схващам.

- Чия е тази къща?  

- Тази къща е на семейство Толеви, на които преди няколко години земята е върната по реставрация. 

- И тя се намира против вашата?  

- Да. Там е къщата на фамилия Толеви. 

- Всъщност вие и вуйчо ви Владимир Живков населявате прилежащи къщи на ул. " Секвоя “. Навремето Толев имаше искания за вашия терен?

- Да, той имаше искания за земя, която е платена с акт за държавна благосъстоятелност още от 50-те години. Така че не знам повече детайлности по този въпрос. 

- Светлозар Толев е претендирал, че тя е била отнета от неговите родители " в името на народа “?  

- Платена му е с акт за държавна благосъстоятелност. На неговите родители и родственици.

- Вие казахте, че някой спекулира с името ви.

- Така ми се коства. С цел да си прави безвъзмездна реклама. Защото не виждам по какъв начин някой ще измисли, че аз съм построила тази къща и че тя е моя, без да направи даже инспекция дали това е правилно.

- А за какво до момента не сте реагирали на изявления, свързващи името ви с тази къща?

- Преди не съм обърнала внимание. Видях, че в този момент имаше публикации и в други медии. Мислех, че е нещо еднократно, само че се оказва, че не е. Между другото даже започнаха да ми звънят брокери за тази къща, с цел да я отдават чартърен.

- А със самите Толеви общували ли сте по тази тематика и по какъв начин мислите да реагирате?

- Не, аз не познавам тези хора. Как да отвръщам? Нищо не мога да направя. Аз не съм сигурна дали те го показват по този начин. Просто считам, че някой някого е посъветвал да стане по този метод, тъй като по какъв начин другояче аз ще се окажа обвързвана с някаква къща, която въобще не е моя. Какво да се занимавам. Просто желая да опровергая тези публикации в медиите, в които съм видяла, че е излязла такава информация, и повече да не се тиражира.

- За вашето семейство през годините са изписани тонове публикации с всевъзможни сензации, мистификации… Вие по какъв начин издържате на несекващия медиен интерес?  

- Преживява се явно. Има и доста по-тежки неща. Гледам да не обръщам внимание на множеството от тях. В случая реагирах, тъй като считам, че се употребява името ми. " На паметната улица Секвоя… “ " Къщата на Тато… “ и т. н., с цел да си прави някой безвъзмездна реклама по този метод. 

- Как успявате да носите с достолепие семейството си, каква е цената – ето в този момент има още един образец?

- Не знам. Трудно е човек да се оправя с сходни обстановки. Но аз не съм конфликтна персона и считам, че в действителност би трябвало да се носи с достолепие кръстът, който си имаш.

- Навремето, след измененията в България, минавало ли ви е през разум да емигрирате някъде и да започнете всичко изначало?

- Не, в никакъв случай не ми е минавало през разум да емигрирам, тъй като аз обичам България, родена съм тук и не съм считала, че ще ми бъде по-добре в чужбина.

- Сигурно за това се изисква огромна мощ – да останеш тук в тази обстановка?

- Не знам, може би е по този начин.

- Да минем към злободневието – по какъв начин се отразява коронакризата на стилния бизнес и по-специално на вашия?

- Не се отразява добре на нашия фешън бизнес, както и на международния изобщо. И съгласно мен ще има огромни трансформации в бъдеще. И на шивашките компании също въздейства зле. Трудно е, тъй като облеклата сега не са продуктите, които се търсят най-вече. Особено пък по-луксозните. 

- Подготвяте ли нова фешън сбирка на " Жени жанр “?  

- Преди два месеца направих зимната сбирка и ще започваме лятната всеки миг. 

- Как се работи в стилния бизнес онлайн в изискванията на пандемия?

 - Трудно е в модата. Ние в този момент прохождаме с онлайн търговията. Прави ми усещане въпреки всичко, че дамите, които имат опция да посетят магазина, към момента избират да го посетят, да пипнат дрехата, да я видят, да пробват на място. Но има и други, които поръчват. Дори и от София имахме такива случаи.

- Имате ли близки, които са се сблъскали с ковид, и последовател ли сте на по-крути ограничения против болестта?  

- Да, последовател съм на по-строгите ограничения. Защото имам близки, които пострадаха от вируса, и някои от тях са с тежки последици и ми е извънредно притеснително.

- Смятате ли, че страната се оправя с ковид-кризата?

- Като цяло мисля, че, общо взето, да. Защото можеше и по-зле да бъде. 

- Ето в този момент се вкарват нови, по-строги ограничения против пандемията.  

- Отнасям се към това позитивно. Смятам, че трябваше да се вкарат по-рано, с цел да не се стига дотук.  

- Беше настанал безпорядък.

- Хаосът пристигна поради разнопосочните ограничения и поради това, че не всички бизнеси са еднообразно подкрепени. Някой е излязъл на стачка, тъй като заведенията за хранене са затворени. Ние също не работихме по време на първата карантина, шивашките компании, и се чудехме по какъв начин да оцеляваме, само че не сме излезли да протестираме. Така че ограниченията би трябвало да са идентични за всички бизнеси.

- В един миг човек може да си намерения, че заведенията за хранене са най-важни в страната.  

- Да, а шивашките компании като цяло са измежду най-засегнатите, освен първокласните. Доколкото знам, някои, които шият ишлемета за чужбина, също имат проблеми, тъй като не се поръчва това, което е контрактувано. В съвсем цяла Франция в този бранш компаниите са затворени най-малко до Нова година. Или са в режим на хоумофис по-скоро. 

- Смятате ли, че държанието на в рецесията е съответно?

- До огромна степен считам, че нещата, които прави, и ограниченията, които взема, са съответни. Но за мен бяха по-адекватни по време на първата вълна на ковид, по време на карантината. После имаше малко разхлабване на ограниченията. И това разформироване през лятото, което значително докара до увеличение на случаите със болни от ковид в този момент, не беше очевидно по никакъв начин добре. Действително има проблеми с хората, когато не ги одобряват по лечебните заведения.

- Вие вземате ли страна в спора Радев – Борисов?  

- Не, не вземам страна. Но това е следващият спор сред президент и министър председател. Не за пръв път се случва в нашата нова история след 90-те години. В последна сметка те са възрастни хора, които би трябвало да намерят метод да приказват обикновено.