Промяната страда от странни кадрови решения, а Октоподът атакува
Именно по тази причина злокобния лай на „ старите хиени “ поради рокадите в другите институции и най-много в службите за сигурност, зазвучаха по-скоро като сигнал за смяна в съзнанието на доста българи, появи се оптимизъм, че измененията са почнали.
Някои назначения, обаче, освен ни озадачиха, само че даже ни попариха. Те подсказаха освен, че е прекомерно рано за шампанско, само че и повдигнаха тревожни въпроси.
Дали задкулисието, което десетилетия редеше пешките по основни места в държавната администрация, не продължава да дефинира кой къде да бъде на шахматната дъска?! Питаме се по какъв начин по този начин " калинките " на модела „ Борисов “ не престават да са толкоз устойчиви на местата, които заемат?
За страдание отговорът не е в интерес на хилядите, главно младежи, които изпълниха площадите в столицата и другите огромни градове в страната през лятото на предходната година с искане за коренна смяна на страната. Нещо май се пречупи, а тези, които претендират да съставляват щенията на жителите почнаха да завиват в странни направления.
Да вземем за образец полицията. Вярно е, че доста от началниците бяха заменени, само че на техните места застанаха в доста случаи техните заместници. Странна логичност, тъй като нали са били част от досегашния екип и един до друг са правили нещата, които са укорими и поради които единият би трябвало да си тръгне. Очевидно е, че логиката да се стартира на чисто, издиша. Един от служителите на реда, командвал настъпленията против протестиращите – Антон Златанов, даже за малко съумя да седне в директорския стол на най-голямата дирекция в страната – Столична дирекция на вътрешните работи. Министър Бойко Рашков бързо поправи грешката, като го намали, само че въпросният човек още веднъж е шеф с сан на зам.-директор. Най-скандалното предопределение в този бранш е издигането на Атанас Илков, апетитен за началник на злощастната акция в Лясковец, при която почина командосът Емил Шарков. Това ли е лицето на смяната?
Макар голям брой изявления да припомниха връзката му с кръга на „ Библиотекарите “, той успа да се промуши през иглени уши и да седне в креслото на зам.-директор на ГДНП.
Още по-странно наподобява Станимир Станев – неговият началник, чиито трудов път минава главно през транспортна полиция в Пловдив и Кърджали. Подчинените му всекидневно се питат дали в професионалната си биография е пратил и един престъпник в пандиза. Месеци наред търсят отговор, въпреки през това време на плещите на Станев да стои непостижимата задача да управлява оперативните звена. Звучи неуместно и в реалност е тъкмо по този начин.
Полицаи споделят, че Станеви и Илков били биз-бизе. Дали зад тях са „ Библиотекарите “, можем единствено да гадаем. Наскоро с поста си се раздели един от заместниците на Рашков – Енчо Мирчев, без да стане ясно за какво се прави това. Информацията на Фрог нюз, че се подлива вода на Рашков и Мирчев поради офанзивата им против пазаруването на гласове, не бе доказана публично, само че не бе и отречена. Но промяната въпреки всичко бе реализиана - безшумно, подмолно. Според източниците ни, обаче, бродят клюки, че отстраняването било контрактувано със съветника на президента Пламен Узунов. Слухове, клюки, само че когато идват от вътрешни хора, заслужават да се намерения върху тях.
Няколкото промени във върхушката не вземат решение казуса с другите фрагменти. Те са там, бетонирани и правилни на предходната власт. Ако не вярвате, отидете в което си желаете районно ръководство в провинцията. Там хората от години живеят с манталитета, че с цел да оцеляват, би трябвало да си „ натискат парцалите “. А в този момент си представете по какъв начин шефът на районното погва началника на горското, с който са зетьове, тъй като взе участие в схемата за пазаруване на гласове и споделя кой да получи дърва за огрев, според от политическите му зависимости. Познахте, няма по какъв начин да стане.
Със сигурност няма безгрешни министри, само че е реалност, че Бойко Рашков сподели няколко неща, които е заслужено да признаем. На първо място, че не си мълчи, когато се пробват да го притискат. На второ, че не се опасява да назове една от основните аргументи за непрекъснато зараждащите проблеми – прокуратурата и нейният началник Иван Гешев. И на трето - не пести сили, с цел да се оправи с една от най-опитните и потвърдили се мафии у нас – тази за пазаруване на гласове.
Достатъчни са единствено тези три аргументи, с цел да си навлече освен гнева на засегнатите, само че и да си завоюва врагове измежду кукловодите за цялостен живот. Надали, когато е поел управлението на Министерство на вътрешните работи, си е давал сметка, че бандитите, от какъвто и диаметър да са те, ще са му най-малкият проблем. Защото стрелбата и динените кори, които се готвят да му подлагат " своите ", не са единствено, с цел да го изтощят. Целта е да го обезверят, злепоставят, с цел да му покажат, че напъните за смяна са обречени на неуспех. И че злото е по-силно, в сравнение с сме си представяли. Наивно е да мислим, че окопаването за няколко десетилетия в една система може да бъде преодоляно за няколко месеца месеца. Тъжното е, че хората, които се заеха да сторят първите крачки, не го вършат безапелационно.
Изборите за парламент и президент предстоят. Резултатите от тях сигурно ще са знак за това какъв брой уядвимо или непробиваемо може да е задкулисието. И дали съпротивата против него има късмет. Сложна задача, само че не за едни или двама, които са приели драговолно пътя към смяната, а за всички нас. Октоподът е жив и няма желание да се предава.
Невена Миткова
Някои назначения, обаче, освен ни озадачиха, само че даже ни попариха. Те подсказаха освен, че е прекомерно рано за шампанско, само че и повдигнаха тревожни въпроси.
Дали задкулисието, което десетилетия редеше пешките по основни места в държавната администрация, не продължава да дефинира кой къде да бъде на шахматната дъска?! Питаме се по какъв начин по този начин " калинките " на модела „ Борисов “ не престават да са толкоз устойчиви на местата, които заемат?
За страдание отговорът не е в интерес на хилядите, главно младежи, които изпълниха площадите в столицата и другите огромни градове в страната през лятото на предходната година с искане за коренна смяна на страната. Нещо май се пречупи, а тези, които претендират да съставляват щенията на жителите почнаха да завиват в странни направления.
Да вземем за образец полицията. Вярно е, че доста от началниците бяха заменени, само че на техните места застанаха в доста случаи техните заместници. Странна логичност, тъй като нали са били част от досегашния екип и един до друг са правили нещата, които са укорими и поради които единият би трябвало да си тръгне. Очевидно е, че логиката да се стартира на чисто, издиша. Един от служителите на реда, командвал настъпленията против протестиращите – Антон Златанов, даже за малко съумя да седне в директорския стол на най-голямата дирекция в страната – Столична дирекция на вътрешните работи. Министър Бойко Рашков бързо поправи грешката, като го намали, само че въпросният човек още веднъж е шеф с сан на зам.-директор. Най-скандалното предопределение в този бранш е издигането на Атанас Илков, апетитен за началник на злощастната акция в Лясковец, при която почина командосът Емил Шарков. Това ли е лицето на смяната?
Макар голям брой изявления да припомниха връзката му с кръга на „ Библиотекарите “, той успа да се промуши през иглени уши и да седне в креслото на зам.-директор на ГДНП.
Още по-странно наподобява Станимир Станев – неговият началник, чиито трудов път минава главно през транспортна полиция в Пловдив и Кърджали. Подчинените му всекидневно се питат дали в професионалната си биография е пратил и един престъпник в пандиза. Месеци наред търсят отговор, въпреки през това време на плещите на Станев да стои непостижимата задача да управлява оперативните звена. Звучи неуместно и в реалност е тъкмо по този начин.
Полицаи споделят, че Станеви и Илков били биз-бизе. Дали зад тях са „ Библиотекарите “, можем единствено да гадаем. Наскоро с поста си се раздели един от заместниците на Рашков – Енчо Мирчев, без да стане ясно за какво се прави това. Информацията на Фрог нюз, че се подлива вода на Рашков и Мирчев поради офанзивата им против пазаруването на гласове, не бе доказана публично, само че не бе и отречена. Но промяната въпреки всичко бе реализиана - безшумно, подмолно. Според източниците ни, обаче, бродят клюки, че отстраняването било контрактувано със съветника на президента Пламен Узунов. Слухове, клюки, само че когато идват от вътрешни хора, заслужават да се намерения върху тях.
Няколкото промени във върхушката не вземат решение казуса с другите фрагменти. Те са там, бетонирани и правилни на предходната власт. Ако не вярвате, отидете в което си желаете районно ръководство в провинцията. Там хората от години живеят с манталитета, че с цел да оцеляват, би трябвало да си „ натискат парцалите “. А в този момент си представете по какъв начин шефът на районното погва началника на горското, с който са зетьове, тъй като взе участие в схемата за пазаруване на гласове и споделя кой да получи дърва за огрев, според от политическите му зависимости. Познахте, няма по какъв начин да стане.
Със сигурност няма безгрешни министри, само че е реалност, че Бойко Рашков сподели няколко неща, които е заслужено да признаем. На първо място, че не си мълчи, когато се пробват да го притискат. На второ, че не се опасява да назове една от основните аргументи за непрекъснато зараждащите проблеми – прокуратурата и нейният началник Иван Гешев. И на трето - не пести сили, с цел да се оправи с една от най-опитните и потвърдили се мафии у нас – тази за пазаруване на гласове.
Достатъчни са единствено тези три аргументи, с цел да си навлече освен гнева на засегнатите, само че и да си завоюва врагове измежду кукловодите за цялостен живот. Надали, когато е поел управлението на Министерство на вътрешните работи, си е давал сметка, че бандитите, от какъвто и диаметър да са те, ще са му най-малкият проблем. Защото стрелбата и динените кори, които се готвят да му подлагат " своите ", не са единствено, с цел да го изтощят. Целта е да го обезверят, злепоставят, с цел да му покажат, че напъните за смяна са обречени на неуспех. И че злото е по-силно, в сравнение с сме си представяли. Наивно е да мислим, че окопаването за няколко десетилетия в една система може да бъде преодоляно за няколко месеца месеца. Тъжното е, че хората, които се заеха да сторят първите крачки, не го вършат безапелационно.
Изборите за парламент и президент предстоят. Резултатите от тях сигурно ще са знак за това какъв брой уядвимо или непробиваемо може да е задкулисието. И дали съпротивата против него има късмет. Сложна задача, само че не за едни или двама, които са приели драговолно пътя към смяната, а за всички нас. Октоподът е жив и няма желание да се предава.
Невена Миткова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ