Имате ли хубави спомени от последните 20 години? Вероятно ще

Имате ли хубави мемоари от последните 20 години? Вероятно ще отговорите утвърдително. А в случай че въпросът се отнася към спомените от политическия живот у нас? Тогава надали... Особено в случай че не сте от тях, от политиците и техните доближени, надали ще желаете да си припомняте лицата им, жестовете, думите, лъжите... А би трябвало, постанова се да ги помним, с цел да не забравим по какъв начин таман тези хора ограбиха нашия живот. Защото политиката визира всеки в тази страна и по този начин става наша персонална работа. 

Такива и сходни мисли провокира книгата на Веселин Боришев „ О, спомняте ли си, госпожо “. Книга с доста фотографии, подбрани от още повече фотографии, снимани през тези години от Боришев. Всяка от тях е съпроводена с текст, който в няколко фрази напомня подтекста. И от тази минималистична композиция те стяга гърлото. Уж ги знаеш тези неща, сякаш физиономиите от фотосите са ти познати до погнуса от тв приемника, а се задушаваш от това, което четеш и виждаш. Защото, както написа в един от текстовете „ тинята отново изплува от горната страна “ за тези 20 години, запечатани сред фотографията на баба Ванга в ковчега и последната – на колата за спешна помощ с болния от COVID-19. И несъзнателно си припомняш заглавието „ Похищението на България “ на Ани-Илковия публицистичен алманах.

Веселин Боришев не губи възприятието си за комизъм и в подбора на фотографиите, а и в съпътстващите текстове на Светослав Метанов и Емил Тонев се долавя оня горчив жлъч, който оказва помощ въпреки всичко да продължим да дишаме, да опитваме да живеем с достолепие макар политическата мръсотия, наречена от писателя Емо Тонев „ софтпънк версия на живота ни през последните двайсет години “. Впрочем тематиката, обединила целия този паноптикум, е „ Спасителят “. Чакаме ли го още?  

Чуйте Веселин Боришев.
Снимка – персонален списък на Веселин Боришев