Имате ли белези? Имате ли рани? Разбивано ли е сърцето

„ Имате ли белези? Имате ли рани? Разбивано ли е сърцето ви? Ако нямате белези, в случай че нямате разрушено сърце по какъв начин знаете, че ви има? Как знаете, че сте живи?... “

„ Пиеса за бебето “ е първата режисура на Явор Гърдев по текст на Едуалд Олби и се играе към този момент шести сезон, както видях довечера – при цялостна зала. Пиесата е печелила съвсем всички театрални награди у нас и това не е инцидентно – аз персонално я гледах за повторно и още веднъж с огромно наслаждение. Не единствено поради прелестните артисти – обичаните на Явор Гърдев Михаил Мутафов и Пенко Русев и не по-малко безапелационните Ани Пападополу и Светлана Янчева.

На пръв взор това е една история за две фамилии. Едното е младо, нехайно, животът им е цялостен с обич и благополучие, имат си всичко – даже и бебе. Другото семейство е възрастно, цинично, самовлюбено, животът им е празен и нямат нищо, даже бебе. Бебето е тъкмо това – всичко или нищо – мерилото за същинско благополучие. Едното семейство е действително, другото не е. Само че – кое е действителното и кое измисленото? Не са ли всички фамилии някъде по средата сред тези двете? Не вървим ли всички от едната прекаленост към другата? Може би значимото е просто да знаем накъде вървим. И да не стопираме, с цел да сме сигурни, че сме живи…