Имаме повод да си припомним първия български оперен режисьор Христо

Имаме повод да си припомним първия български оперен режисьор Христо ...

Спомени за режисьора Хитьо Попов



Имаме повод да си припомним първия български оперен режисьор Христо Попов, познат по-скоро като Хитьо Попов - на 23 септември се навършват 130 години от рождението му.

От 20-те до 60-те години на ХХ век, близо 40 години той е стълб на българския оперен и оперетен театър, поставя 120 музикално сценични творби, в повечето случаи за първи път на наша сцена. Според изчисленията на музиковедите почти половината от постановките, които се играят у нас в този период, са негово дело. Христо Попов има огромен принос за развитието на българския оперен и оперетен театър.

Роден е в София и още от малък театърът го влече - на 16 години той е вече на сцената в Пловдивския драматичен театър, след това и във Видинския. Баща му, съдия по професия, оценява таланта му и го изпраща да учи в школата на МХАТ (Московски художествен академичен театър), а това е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко - прочута школа, призната от цял свят.

През 1910 г. Попов учи и в школата на Анри Масе в Париж, после продължава следването си в Москва. Три години по-късно, вече в София, той заема длъжността помощник-режисьор в Оперната дружба. Фактически той е първият оперен режисьор у нас с нужната квалификация - до тогава оперите са поставяни от певците Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков.

Първите постановки с негово участие като режисьор са „Кармен“ и „Гергана“. Самостоятелният му дебют е през декември 1919 г. с операта „Евгени Онегин“ на Чайковски, а след това поставя “Миньон“ от Тома, “Хофманови разкази“ от Офенбах. В годините 1924/1925 Попов специализира оперна режисура в Западна Европа - в Парижките Гранд опера и Опера Комик, в Миланската Скала, Берлинската държавна опера, Виенската държавна опера. Продължава дейността си в Софийската опера до 1937 г., когато е пенсиониран. Тогава заедно с диригента Тодор Хаджиев основават първата студия за млади певци, съществувала до 1942 г.

След това се насочва като режисьор към оперетния театър - първо в Художествения оперетен театър, след това в Народната операта и създадения Държавен музикален театър, който носи днес името на Стефан Македонски. Даже Хитьо Попов става негов директор от 1954 до 1957. В целия този период той поставя редица опери и оперети в извънстоличните театри - във Варна, където за кратко е и директор на театъра, в Русе, в Стара Загора. Сред най-често поставяните от него опери са тези от руската класика, подготвя премиери на български опери като „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров през 1936 г., събитие в нашия културен живот. Поставя и много творби от Пучини, от Халеви, Бизе, Верди и др, както и оперети от виенската класика - огромен репертоар.

Христо Попов умира през 1970 г. В Златния фонд на БНР са запазени спомени на писателя Драган Тенев за постановката на Хитьо Попов на оперетата „Хубавата Елена“ в Народния театър. Чуйте в звуковия файл. 

Източник: bnr.bg