Спомени за режисьора Хитьо Попов
Имаме мотив да си напомним първия български оперен режисьор Христо Попов, прочут по-скоро като Хитьо Попов - на 23 септември се навършват 130 години от рождението му.
От 20-те до 60-те години на ХХ век, близо 40 години той е дирек на българския оперен и оперетен спектакъл, слага 120 музикално театрални произведения, в множеството случаи за първи път на наша сцена. Според изчисленията на музиковедите съвсем половината от постановките, които се играят у нас в този интервал, са негово дело. Христо Попов има голям принос за развиването на българския оперен и оперетен спектакъл.
Роден е в София и още от дребен театърът го влече - на 16 години той е към този момент на сцената в Пловдивския трагичен спектакъл, по-късно и във Видинския. Баща му, арбитър по специалност, прави оценка гения му и го изпраща да учи в школата на МХАТ (Московски живописен научен театър), а това е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко - фамозна школа, приета от целия свят.
През 1910 година Попов учи и в школата на Анри Масе в Париж, след това продължава следването си в Москва. Три години по-късно, към този момент в София, той заема длъжността помощник-режисьор в Оперната дружба. Фактически той е първият оперен режисьор у нас с нужната подготовка - дотогава оперите са поставяни от артистите Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков.
Първите постановки с негово присъединяване като режисьор са „ Кармен “ и „ Гергана “. Самостоятелният му дебют е през декември 1919 година с операта „ Евгени Онегин “ на Чайковски, а по-късно слага “Миньон “ от Тома, “Хофманови разкази “ от Офенбах. В годините 1924/1925 Попов специализира оперна постановка в Западна Европа - в Парижките Гранд опера и Опера Комик, в Миланската Скала, Берлинската държавна опера, Виенската държавна опера. Продължава активността си в Софийската опера до 1937 година, когато е пенсиониран. Тогава дружно с диригента Тодор Хаджиев основават първата студия за млади артисти, съществувала до 1942 година
След това се насочва като режисьор към оперетния спектакъл - първо в Художествения оперетен спектакъл, по-късно в Народната операта и основания Държавен музикален спектакъл, който носи през днешния ден името на Стефан Македонски. Даже Хитьо Попов става негов шеф от 1954 до 1957. В целия този интервал той слага редица опери и оперети в извънстоличните театри - във Варна, където за малко е и шеф на театъра, в Русе, в Стара Загора. Сред най-често поставяните от него опери са тези от съветската класика, приготвя министър председатели на български опери като „ Цар Калоян “ на Панчо Владигеров през 1936 година, събитие в нашия културен живот. Поставя и доста произведения от Пучини, от Халеви, Бизе, Верди и др, както и оперети от виенската класика - голям репертоар.
Христо Попов умира през 1970 година В Златния фонд на БНР са непокътнати мемоари на писателя Драган Тенев за постановката на Хитьо Попов на оперетата „ Хубавата Елена “ в Народния спектакъл. Чуйте в звуковия файл.
От 20-те до 60-те години на ХХ век, близо 40 години той е дирек на българския оперен и оперетен спектакъл, слага 120 музикално театрални произведения, в множеството случаи за първи път на наша сцена. Според изчисленията на музиковедите съвсем половината от постановките, които се играят у нас в този интервал, са негово дело. Христо Попов има голям принос за развиването на българския оперен и оперетен спектакъл.
Роден е в София и още от дребен театърът го влече - на 16 години той е към този момент на сцената в Пловдивския трагичен спектакъл, по-късно и във Видинския. Баща му, арбитър по специалност, прави оценка гения му и го изпраща да учи в школата на МХАТ (Московски живописен научен театър), а това е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко - фамозна школа, приета от целия свят.
През 1910 година Попов учи и в школата на Анри Масе в Париж, след това продължава следването си в Москва. Три години по-късно, към този момент в София, той заема длъжността помощник-режисьор в Оперната дружба. Фактически той е първият оперен режисьор у нас с нужната подготовка - дотогава оперите са поставяни от артистите Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков. Първите постановки с негово присъединяване като режисьор са „ Кармен “ и „ Гергана “. Самостоятелният му дебют е през декември 1919 година с операта „ Евгени Онегин “ на Чайковски, а по-късно слага “Миньон “ от Тома, “Хофманови разкази “ от Офенбах. В годините 1924/1925 Попов специализира оперна постановка в Западна Европа - в Парижките Гранд опера и Опера Комик, в Миланската Скала, Берлинската държавна опера, Виенската държавна опера. Продължава активността си в Софийската опера до 1937 година, когато е пенсиониран. Тогава дружно с диригента Тодор Хаджиев основават първата студия за млади артисти, съществувала до 1942 година
След това се насочва като режисьор към оперетния спектакъл - първо в Художествения оперетен спектакъл, по-късно в Народната операта и основания Държавен музикален спектакъл, който носи през днешния ден името на Стефан Македонски. Даже Хитьо Попов става негов шеф от 1954 до 1957. В целия този интервал той слага редица опери и оперети в извънстоличните театри - във Варна, където за малко е и шеф на театъра, в Русе, в Стара Загора. Сред най-често поставяните от него опери са тези от съветската класика, приготвя министър председатели на български опери като „ Цар Калоян “ на Панчо Владигеров през 1936 година, събитие в нашия културен живот. Поставя и доста произведения от Пучини, от Халеви, Бизе, Верди и др, както и оперети от виенската класика - голям репертоар.
Христо Попов умира през 1970 година В Златния фонд на БНР са непокътнати мемоари на писателя Драган Тенев за постановката на Хитьо Попов на оперетата „ Хубавата Елена “ в Народния спектакъл. Чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ