Имаме нужда от толкова малко, за да бъдем щастливи... Но

Имаме потребност от толкоз малко, с цел да бъдем щастливи... Но някак си изпускаме моментите! Не че не ги усещаме, просто не ги живеем задоволително дълго и задоволително цялостно... тъй като бързаме. А би трябвало да се научим да стопираме, с цел да усещаме щастието, с цел да му се насладим, с цел да го споделим, с цел да ни зареди задоволително за идващите негативи...

Защото животът е кръговрат. И когато не отделяме задоволително време за хубавото, неприятното натрупа актив и става все по-силно и по-осезаемо, и ни завладява, и се борим, и се отчайваме, и се предаваме...

А ни би трябвало доста малко, с цел да сме щастливи! За да сме по-силни, с цел да можем повече, с цел да желаеме повече, с цел да се предаваме по-трудно, с цел да страдаме по-малко, с цел да имаме вяра по-лесно... Трябва ни доста малко, с цел да даваме доста повече. А от време на време това малко, само че с огромна мощ, е в една добра дума, в една откровена усмивка, в един благ жест, в едно споделено " обичам те "...Истина е, даже да не си го признаваме. Лесни сме. Трябва ни доста малко, с цел да бъдем щастливи! А когато го получим – това, дребното, което ни кара да се усмихнем, е хубаво да го дадем и ние на някой различен. Защото щастието е вълна, като онази, " мексиканската ", и в случай че не го предадеш, няма по какъв начин да пристигна още веднъж при теб. Усмихни се, прегърни, показа...

Трябва ни доста малко, с цел да бъдем щастливи. Понякога като взимаме, от време на време като даваме, само че постоянно – като се спрем, с цел да усетим!