Имаме 10 годишен времеви прозорец да смекчим промените в климата,

Имаме 10 годишен времеви прозорец да смекчим измененията в климата, счита метеорологът Николай Петков, приключил магистратура по „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Най-лошите въздействия от климатичните промени към момента могат да бъдат избегнати, разяснява той по време на събитие " Зелената договорка в новия климат ". Всяко по-нататъшно закъснение на съгласувани световни дейности ще пропусне къс и бързо затварящ се времеви прозорец, с цел да се обезпечи годно за живот бъдеще на планетата е изводът на учените от последния отчет Междуправителствения панел за изменението на климата на Организация на обединените нации (IPCC). Днес е Световният ден на метеорологията се организира всяка година на 23 март и отбелязва влизането в действие на 23 март 1950 година на Конвенцията за основаване на Световната метеорологична организация. Тази година тематиката е " Ранно предизвестие и ранни дейности " - хидрометеорологична и климатична информация за понижаване на риска от бедствия. Екстремните феномени не могат да бъдат обяснени посредством естествени съмнения на климата, а посредством човешкия фактор. Въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за ръководство. Рисковете от климатичните промени не са идентични във времето и за другите региони по света и ще имат каскадно разпространяване, уточни Петков. Климатична акомодация е пригаждане към актуалните или предстоящите промени в климата и последствията от тях, за понижаване на вредите и вредите и възползване от удобни благоприятни условия. Това са да вземем за пример най-обикновени образци като озеленяване на градовете. Температурата по огромни булеварди и улици може да бъде с 10-20 градуса по Целзий единствено поради това че има дървета от двете страни на улицата. Недвусмислено е, че човешкото влияние е затоплило климатичната система по отношение на преди Индустриалната гражданска война.
Изменения на климата към този момент оказват влияние върху голям брой рискови метеорологични и климатични феномени във всеки един регион на планетата. Ключово е ограничението на световното стопляне до 1,5°C – належащо понижение на излъчванията с ~50% до 2030 година Това са изводите от предходни отчети на IPCC. 3,3 – 3,6 милиарда души живеят в условия, които са мощно уязвими от промените на климата, а това са близо 45% от международното население. В такива региони, смъртността от наводнения, засушавания и стихии е 15 пъти по-голяма от тази в ниско уязвими региони (напр. в Южна Азия). Във всички оценени в отчета райони, рисковите горещини са довели до смъртност и по-висока заболеваемост измежду хората. Увеличава се и броят на обвързваните с климата заболявания, излъчени по хранителен и воден път. Наблюдава се принос на рисковите феномени. Промените в климата се отразяват и на биоразнообразието. От промените са наранени са над 12 000 типа. Приблизително 2000 от 4000 изследвани типове са изместили ареала си към по-високи географски ширини или височини. Някои от загубите към този момент са необратими, има документирани случаи на първи изчезнали или съвсем изчезнали типове като оранжевата жаба през 1990 година и мишката Melomys rubicola през 2016 година В Европа световното стопляне ще бъде усетено доста мощно като при увеличение на световната температура с над 1,5 градуса по Целзий, на Стария континент може да чакаме приблизително повишение на температурата с 1 и 5 градуса по Целзий. При повишаване на световната температура с 2 градуса по Целзий, в Европа междинното покачване ще бъде с 3-6 градуса по Целзий. Очаква се покачване на дните с температури над 25 градуса през лятото и се чакат повече горещи талази. И в случай че март месец ни се коства леден, дано имаме поради, че в Арктика и Антарктида през последните седмици са измерени най-високите температури от десетилетия и надвишават междинните температури за тези региони с 15 градуса, разясняват експертите. Ключовите опасности за Европа са смъртност и заболеваемост измежду хората и промени в екосистемите в резултат на горещини, загуби в земеделието – топлинен стрес и засушавания, дефицит на вода в Южна Европа, наводнения и повишаване на морското ниво. Учените метеоролози и климатолози са първите, които сигнализират за измененията в климата и хората е належащо да се вслушваме по-често в техните прогнози, които в по-голямата си степен се сбъдват. Още по тематиката Екология 22 март 2022