Сестра ми не признава, че детето й не е добре, за да не я остави мъжът й
Имам странна сестра. Държи се безразсъдно. Стана ясно, че племенникът ми не е като всички останали и се нуждае от специфичен метод. А тя избира да се абстрахира от всички диагнози и упреква лекарите в непросветеност. И всичко това единствено тъй като се е вкопчила в брачна половинка си. Тя не желае да бъде самотна майка. Но от това страда детето.
Ако погледнете в профил, то всичко в фамилията им е съвършено. Изобщо не разбирам желанието на сестра ми да се омъжи за този елементарен характерен представител на 90-те години. Държи се като престъпник. Играе карти, пие всеки уикенд, маниерите му са остри, груби, изживява се като неосъществена мутра.
Но тъкмо в такива се влюбват невръстните момиче. Сестра ми се влачеше след него от учебната пейка, беше подготвена на всяко оскърбление, единствено и единствено той да й обърне внимание.
Периодично я канеше да спи у тях и нищо повече. Тогава на сестра ми й хрумнала концепцията да го увърже с ласо, като му роди дете. Тя направи всичко, с цел да забременее. И по този начин съумя да го завлече в службата по вписванията. Но тогава проектите й се провалиха.
От една страна, момчето е родено крепко, едвам след обзор от невролог е видян проблем. Не можаха да слагат диагноза.
Ако вярно разбрах думите на сестра ми, то всички нюанси подлежат на промяна. И бебето има всички шансове да израсне като елементарен човек, пълновръстен член на обществото.
Само че за това ще би трябвало да се положат оптимални старания, ще би трябвало време и пари. С него би трябвало постоянно да вървят на уроци, да посещават експерти, да се развиват. Освен това родителите би трябвало да вземат участие най-активно в рехабилитационния развой.
Но в този миг нещата са стопирани. Сестра ми не желае да осведоми брачна половинка си за тези „ нюанси “. Той в никакъв случай няма да й повярва, че детето му не е като всички останали. Че не се развива като ругите. Той се отнася към всичко отрицателно и с опасения.
Когато сестра ми почнала натрапчиво да задава въпроси на мъжа си, какво би направил, в случай че инцидентно се откри, че синът му има проблеми с нервната система, въпреки всичко се случва на доста хора, та той напълно ясно и разбираемо споделил, че на него не могат да му се раждат ненормални деца.
И в случай че е по този начин, то и жена му, и детето могат да се пръждосват. Оттогава тя не е говорила повече за това.
Тя се самоубедила, че има напълно елементарен наследник и никакви уроци няма да му оказват помощ. Лекарите просто мамят за пари лековерни родители. Или нещо са объркали диагнозата. Опитах се да я вразумя, спорих, само че всичко беше неефикасно. Сестра ми е водена от страха да не загуби брачна половинка си, по тази причина избира да скрие главата си в пясъка.
А всеки ден, всеки месец е скъп. Ако пропуснат това скъпо време, тогава към този момент няма да е допустимо да порасне естествен човек от племенника ми. Опитах се да проникна в съзнанието на сестра ми и да й обясня, че рано или късно мъжът й самичък ще разбере всичко. Защото истината ще бъде разкрита.
И тогава единствено ще стане по-зле. И мъжа си ще загуби, и на сина си няма да помогне. А сестра ми чака казусът да се позволи от единствено себе си. Просто съм клеветяла детето им, желала съм да им върша проблеми.
Ето за какво не зная по какъв начин да продължа. В последна сметка личната му майка реши да му отнеме опцията да живее пълностоен живот. Може би да напиша известие на брачна половинка й? Или да отида при обществените? Не мога да седнал съм и да виждам по какъв начин нечий живот е унищожен. Но ме е боязън да поема отговорност за едно разрушено семейство.
