„Антигона“ в театър „София“ – като по учебник
Имам най-малко две аргументи да пиша с екстаз за този театър и на драго сърце ще споделя и двете.
Спектакъл, изработен без безусловно никакъв компромис към „ всеобщия “ усет, без „ шегички “ и несвоевременно актуализиранеПърво, това е отлична театрална реализация на една доста сложна задача. Все отново сюжетът на „ Антигона “ е прочут от учебно заведение на всеки фен. Иван Добчев е употребявал за основа интерпретацията на Жан Ануи и е направил един чудесно обмислен като време и страсти театър – сериозен, умен, въздействащ. Странните и даже стряскащи декори, мрачните костюми и текстът са в отличен унисон. Безспорно най-голяма актьорска заслуга за това театрално прекарване има Дария Симеонова в ролята на древногръцкия хор – гримирана до неразбираемост и с ехтящ от ехото глас тя е на сцената от самото начало и е извънредно впечатляваща и като текст, и като пластика. Следващият за отбелязване като облик и артист е Ириней Константинов в ролята на царя – колосален и уязвим по едно и също време. В ролята на Антигона е младата Каталин Старейшинска, която има няколко доста мощни подиуми, само че като цяло това наподобява е прекомерно сложна роля за нея и на моменти е леко неубедителна. Всички други участници са много прилични, само че нищо повече.
Втората причина да съм очарована беше, че залата на спектакъл „ София “ беше цялостна с възпитаници от гимназията. Всички до един изгледаха спектакъла в цялостна тишина и ръкопляскаха станали прави. Показателно е, че сходен театър, изработен без безусловно никакъв компромис към „ всеобщия “ усет или това, което у нас се приема за подобен, без „ шегички “ и несвоевременно актуализиране може да е задоволително забавен за толкоз млада аудитория. Очевидно усетът се възпитава, а задачата на театъра е точно в това.
Представление като по учебник – във всеки един смисъл. Много се надявам надвисналата над театрите поредна промяна да не затвори този учебник вечно.
Спектакъл, изработен без безусловно никакъв компромис към „ всеобщия “ усет, без „ шегички “ и несвоевременно актуализиранеПърво, това е отлична театрална реализация на една доста сложна задача. Все отново сюжетът на „ Антигона “ е прочут от учебно заведение на всеки фен. Иван Добчев е употребявал за основа интерпретацията на Жан Ануи и е направил един чудесно обмислен като време и страсти театър – сериозен, умен, въздействащ. Странните и даже стряскащи декори, мрачните костюми и текстът са в отличен унисон. Безспорно най-голяма актьорска заслуга за това театрално прекарване има Дария Симеонова в ролята на древногръцкия хор – гримирана до неразбираемост и с ехтящ от ехото глас тя е на сцената от самото начало и е извънредно впечатляваща и като текст, и като пластика. Следващият за отбелязване като облик и артист е Ириней Константинов в ролята на царя – колосален и уязвим по едно и също време. В ролята на Антигона е младата Каталин Старейшинска, която има няколко доста мощни подиуми, само че като цяло това наподобява е прекомерно сложна роля за нея и на моменти е леко неубедителна. Всички други участници са много прилични, само че нищо повече.
Втората причина да съм очарована беше, че залата на спектакъл „ София “ беше цялостна с възпитаници от гимназията. Всички до един изгледаха спектакъла в цялостна тишина и ръкопляскаха станали прави. Показателно е, че сходен театър, изработен без безусловно никакъв компромис към „ всеобщия “ усет или това, което у нас се приема за подобен, без „ шегички “ и несвоевременно актуализиране може да е задоволително забавен за толкоз млада аудитория. Очевидно усетът се възпитава, а задачата на театъра е точно в това.
Представление като по учебник – във всеки един смисъл. Много се надявам надвисналата над театрите поредна промяна да не затвори този учебник вечно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ