Имам един вреден навик – където и да живея, измислям

Имам един нездравословен табиет – където и да пребивавам, изобретявам един маршрут и вървя единствено по него. Сутрин - в едната посока, вечер - в другата. Трамбовам по едни и същи улици, познавам всяка счупена плочка и знам какъв брой тъкмо време ми лишава да извървя дистанцията на токчета или с равни подметки.
Тази заран се ядосах. Не на смешка се ядосах на личния мързел и отвращение да бъда „ авантюристка “, по този начин както ме разказва хороскопът и някои мои другари. Тази плочка е счупена и постоянно има вода под нея и колкото и да се старая, в половината случаи се мокря. А тук постоянно спи куче, което не е изключително благожелателно, само че аз не преставам да минавам по тази улица, колкото и да не ми е комфортно. Едиствено навикът и комфортът на познатото ме тласкат към нея и тъкмо това ме ядоса през днешния ден. Как чакам да познавам магазините на прилежащите улички? Как чакам да опитам ново кафе като го закупувам от едно и също място? Как чакам да срещна някой прочут, когато никой не работи тук? Как изобщо съм решила, че еднообразието е вярно? И какъв брой още ще тъпча по едни и същи пътеки, стигайки до един и същи места, копнеейки да видя хоризонта и новите достижения?

Днес се върнах 15 крачки обратно, с цел да измисля нов маршрут по-дълъг с 2 минути, само че нов. Различен, изменен, даже малко въодушевяващ. Досадно е да се върви по едни и същи улици, любовта към тях може да бъде двойна, в случай че спреш да ги виждаш за малко, само че комфортът, който приспива сетивата ни, е прикрит палач. Този, който желае да виждаш единствено повърхностното и да чуваш единствено думите, само че не и смисъла зад тях. Новото не постоянно е комфортно, само че когато сме препълнение със остарели неща, няма по какъв начин да реализираме смяната. А за нея е нужна малко храброст.