Паскал Донахю съветва България да не поема повече дългове
Имам две рекомендации – първата е да продължите да пазите държавния си дълг невисок и да не приемате да поемате нови отговорности. Втората е да извършите всичко допустимо да понижите инфлацията. Това съобщи в изявление за БНР Паскал Донахю, ръководителят на еврогрупата, в която членуват министрите на стопанската система и на финансите на страните членки на еврозоната. През изминаващата седмица той бе на посещаване в София, с цел да увери представителите на държавното управление, че България може да влезе в еврозоната през 2025 година.
В изявлението за БНР Донахю изрази вяра България да продължи да води благоразумна фискална политика, като още веднъж повтори, че главното предизвикателство е инфлацията.
Той обърна внимание, че през юни се чакат постоянните отчети за това дали България дава отговор на критериите за участие в еврозоната, а тогава инфлацията към момента може да бъде по-голяма от изискваната. Има обаче опция държавното управление да изиска следваща оценка на икономическото показване след регулярния отчет, който се чака преди лятото.
Донахю акцентира, че осъществяването на критериите за присъединение към еврозоната се прави оценка доста точно и почтено. Той добави, че е взел участие в доста оживена полемика с сътрудниците си, като бе безапелационен, че за българската стопанска система е доста значимо да потвърди, че е изпълнила критериите от Маастрихт, нужни за въвеждането на еврото, само че още веднъж обърна внимание, че има опция за следваща оценка.
По отношение на изгодите от участието в еврозоната, Донахю уточни, че ще се усили желанието на чужденците да пътуват и влагат в България. За българите това също ще е в действие – защото няма да заплащат такси за превалутиране на парите си, когато са в чужбина.
Освен това, Донахю акцентира, че имайки поради, че България е експортно насочена, въвеждането на еврото ще има доста позитиви за българските компании, които изнасят продукцията си в чужбина.
На въпрос дали в този момент е моментът България да приема еврото, в случай, че войната против Русия се отразява и на стопанската система в еврозоната, Донахю отговори, че вероятностите са постоянни. Не са се сбъднали предсказанията за криза и голям срив в стопанската система на еврозоната и с цел да надградят стабилността й европейските водачи разчитат на присъединението на новите страни членки в нея. Той чака, че те ще разрешат по-висок напредък на стопанската система.
По отношение на войната в Украйна, Донахю съобщи, че Европейският съюз ще продължи да поддържа украинския народ, макар че съществува известна неустановеност към това по какъв начин Съединени американски щати ще продължат финансовата поддръжка за Украйна. От друга страна европейските водачи към този момент са се договорили за 50 милиарда евро за Киев за идващите три години.
По отношение на опцията да се употребяват замразените съветски активи и те да се дадат на Украйна за закупуване на оръжие, Паскал Донахю изясни, че тази алтернатива е в развой на изследване, само че въпросът по никакъв начин не е елементарен за решение. Напротив – извънредно комплициран е.
По отношение на успеваемостта на глобите против Русия, Донахю призна, че решението на Кремъл да направи стопанската система си военновременна, я е направило доста устойчива. Освен това Русия е намерила решения на проблемите си, провокирани от глобите и е разкрила други страни, които да й оказват помощ да финансира войната си.
В същото време Донахю добави, че не престават анализите какви спомагателни наказания могат да бъдат наложени на Русия и че практиката демонстрира, че ролята на глобите в кратковременен проект се надценява, а в средносрочен – се подценява.
В изявлението за БНР Донахю изрази вяра България да продължи да води благоразумна фискална политика, като още веднъж повтори, че главното предизвикателство е инфлацията.
Той обърна внимание, че през юни се чакат постоянните отчети за това дали България дава отговор на критериите за участие в еврозоната, а тогава инфлацията към момента може да бъде по-голяма от изискваната. Има обаче опция държавното управление да изиска следваща оценка на икономическото показване след регулярния отчет, който се чака преди лятото.
Донахю акцентира, че осъществяването на критериите за присъединение към еврозоната се прави оценка доста точно и почтено. Той добави, че е взел участие в доста оживена полемика с сътрудниците си, като бе безапелационен, че за българската стопанска система е доста значимо да потвърди, че е изпълнила критериите от Маастрихт, нужни за въвеждането на еврото, само че още веднъж обърна внимание, че има опция за следваща оценка.
По отношение на изгодите от участието в еврозоната, Донахю уточни, че ще се усили желанието на чужденците да пътуват и влагат в България. За българите това също ще е в действие – защото няма да заплащат такси за превалутиране на парите си, когато са в чужбина.
Освен това, Донахю акцентира, че имайки поради, че България е експортно насочена, въвеждането на еврото ще има доста позитиви за българските компании, които изнасят продукцията си в чужбина.
На въпрос дали в този момент е моментът България да приема еврото, в случай, че войната против Русия се отразява и на стопанската система в еврозоната, Донахю отговори, че вероятностите са постоянни. Не са се сбъднали предсказанията за криза и голям срив в стопанската система на еврозоната и с цел да надградят стабилността й европейските водачи разчитат на присъединението на новите страни членки в нея. Той чака, че те ще разрешат по-висок напредък на стопанската система.
По отношение на войната в Украйна, Донахю съобщи, че Европейският съюз ще продължи да поддържа украинския народ, макар че съществува известна неустановеност към това по какъв начин Съединени американски щати ще продължат финансовата поддръжка за Украйна. От друга страна европейските водачи към този момент са се договорили за 50 милиарда евро за Киев за идващите три години.
По отношение на опцията да се употребяват замразените съветски активи и те да се дадат на Украйна за закупуване на оръжие, Паскал Донахю изясни, че тази алтернатива е в развой на изследване, само че въпросът по никакъв начин не е елементарен за решение. Напротив – извънредно комплициран е.
По отношение на успеваемостта на глобите против Русия, Донахю призна, че решението на Кремъл да направи стопанската система си военновременна, я е направило доста устойчива. Освен това Русия е намерила решения на проблемите си, провокирани от глобите и е разкрила други страни, които да й оказват помощ да финансира войната си.
В същото време Донахю добави, че не престават анализите какви спомагателни наказания могат да бъдат наложени на Русия и че практиката демонстрира, че ролята на глобите в кратковременен проект се надценява, а в средносрочен – се подценява.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ