Имало едно време, всъщност съвсем в сегашно време, едно момиче,

Имало едно време, в действителност напълно в настоящо време, едно момиче, което доста обичало приказките. И все се тръшкало, че не живее в приказка, а в лишен от магии свят, където никакви чудеса не стават, дори в противен случай – все неприятните побеждават, постоянно алчният печели, а беднякът става все по-беден. И къде са смелите герои, които избавят принцеси, бият се с дракони и макар компликациите, не престават напред? Къде са положителните феи и елфите? Къде са достойнството, смелостта, добротата?

И по този начин, тя предпочитала да живее с приказките, непрестанно четяла, гледала вълшебни филми и лека-полека почнала да изтънява, да избледнява и да става транспарантна. Не желала да гледа телевизия, да чете вестници, да слуша радио. Не намирала нищо въодушевяващо в живота подобен, какъвто го познаваме. А в това време й се налагало да го живее, транспарантна – непрозрачна, да се сблъсква с всекидневни тествания, да търси работа, да заплаща заплати, да се бори с рецесия, страна и нечестна конкуренция. Да оказва помощ на майка си, с каквото може. Да й дава пари, да върви да я вижда, без да може да просто с вълшебна пръчка да оправи нещата и да й върне здравето, работата, достолепието.

После, един ден, когато била най-тъжна и се питала по какъв начин, по дяволите да продължи да живее в този свят, в който безусловно нищо не я трогвало и вдъхновявало, внезапно провидението се намесило.

…

Майка ми живее на студено. Независимо от всичките ми опити да трансформира това и обстоятелството, че плащаме несметни благосъстояния на Топлофикация, в нейната къща постоянно е студено. Никой комшия не се бил отоплявал, имало загуби по мрежата и прочие. Отделно, в моментите, в които никой не я следи, тя самата понижава радиаторите, с цел да не натрупа сметки. И това не е всичко. В кухнята е много по-студено, в сравнение с в хола, където по принцип не е топло. Имало било въздушна възглавница. От месеци се разправяме да викне механик да я оправи. И през днешния ден, най-сетне, разбирам, че той е пристигнал. Разбирам и за какво до момента тя не го е викала – с цел да спести 20 лева Това го изпуска, до момента в който разгорещено ми изяснява какво е станало. След като индивидът оправил радиатора, тя извадила тези свидни 20-те лв. и му ги подала. Но индивидът я спрял. „ Никой не би трябвало да стои на студено на Коледа. “ И не ги взел, не взел тези 20 лв., поради които моята майка стои на студено.

…

Тогава момичето си спомнило за всички тези, които макар компликациите не престават да работят, да се борят, да си заплащат налозите, да са честни и да не се отхвърлят от тази честност, тъй като за тях и единствено за тях тя значи нещо.

За всички, които макар ниските си заплати, не престават да вървят на работа, намирайки сили за усмивка, намират сили да учат децата, да лекуват болните, да избавят човешките животи. Или да оправят парното. Защото за тях " дълг " значи нещо, а и даже да не разсъждават по този начин, това им е работата. И в това има повече чудо, в сравнение с във всички приказки за огромни герои.

Спомнило си, че един дребен човешки жест е кадърен да направи знамение, да промени света, да ни донесе религия в положителното. И че, както се споделя в обичания " Властелин на пръстените " - освен огромните герои могат да трансформират света, а дребните, невидими и простички ежедневни дейности на дребните хора са тези, които в последна сметка имат значение.

Тогава момичето си поплакало, а след това се погледнало в огледалото. Не била транспарантна. Била се върнала. Тук, където също има герои.