Имало едно време едно момиче, което много обичало да се

Имало едно време едно момиче, което доста обичало да се катери и да се разхожда по огради и парапети. Почти постоянно падало, само че това не било в положение да спре порива му към височини. След всяко рухване коленете му били безусловно разрушени, боляло го не малко, само че приключението, даже и на половин-един метър над земята, си е премеждие. Всеки знае, че усвояването на умеенето да летиш минава през стадия на паданията. Появили се обаче хора, които решили, че би трябвало да го предпазят от пострадванията. Започнали да му повтарят, че за негово положително е да не продължава да се катери, щом не може, т.е. щом пада съвсем всякога. Лепнали му етикет даже – " несръчно ".

И то повярвало - повярвало, че не може. И спряло. Станало внимателно. Научило се да не се катери, с цел да не пада. Все по-чести ставали случаите, в които не предприемало деяние, с цел да не направи неточност, с цел да не се провали. Не можело да си разреши да го боли точно тъй като му било отнето правото самò да се оправя с болката си. Наистина било несръчно, само че само към себе си.

Етикетът обрисува плътни граници, които не са предизвикателство за проучване и превъзмогване, а просто даденост.В слагането на етикети има нещо грубо ограбващо - лишава се правото на човек да открива себе си, да се изненадва от себе си, от неподозираните си умения, тъй като той заживява живота на етикетите.

Етикетът обрисува плътни граници, които не са предизвикателство за проучване и превъзмогване, а просто даденост.

Разбира се, момичето получавало и позитивни етикети, само че те също не били безобидни. Те го затваряли в клетката на перфекционизма. То знаело, че единствено момент нехайство и ще пристигна разочарованието. Не желало да разочарова нито себе си, нито тези, които му поставяли красивите етикети. Разочарованието идва, когато нечии упования не се осъществят.

Например, когато години по-късно етикетът " слънчице " станал на пух и прахуляк поради мрачните утрини, поради бурите, които почнали да го спохождат, тъй като то по този начин или другояче не било особено или неизмеримо и си имало напълно нормални стихии от време на време, с доста дъжд и ураганен вятър... тогава се появило разочарованието.

А какво е то, в случай че не обаяние с една представка допълнително? Положителните етикети са като стратегия, при която неизбежно се появяват бъгове или лингвистични недоразумения. 

Парадоксално, само че освен останалите му поставяли етикети - то самото също се заело с тази задача. Поставяло етикети освен на себе си, само че понякога и на други хора. След време се изморило и решило да се откаже от думите, дефинициите, назоваванията, с цел да се освободи от етикетите. Липсата на всичко това е съществуване на тишина. Понякога в мълчанието човек схваща себе си и другите.