„Пилето“, Младежки театър
Имало едно време една книга. Казвала се „ Пилето “ на Уилям Уортън и по нея Алън Паркър направил филм с младите и очарователни Никълас Кейдж и Матю Модайн, като незабавно спечелил премията на журито на фестивала в Кан. Ако най-артистичният ви другар се опита да ви опише тази книга или кино лентата по нея, резултатът ще е доста сходен на този театър – ентусиазмът ще е повече от опциите, а страстите ще са толкоз заразителни, че ще ви заливат стремително.
„ Пилето “ е режисура на режисьора Васил Дудев на камерната сцена на Младежкия спектакъл. Историята за двама другари от деца, минали през пъкъла на войната, откъдето единият се връща изпаднал в тиха полуда и уверен, че е пиле, се е вместила добре на дребното пространство на сцената. Понеже действието се развива през нескончаем интервал от време и е много динамично, част от спектакъла се разиграва зад бяла завеса като спектакъл на сенките – положително решение, което прави театъра малко домакински и доверчив, само че все по този начин покъртителен.Ал и Пилето са неразделни както единствено децата могат да бъдат. Двамата си имат гълъбарник и могат с часове да учат жителите му. Пилето има вяра, че това ще му помогне да се научи да лети, а когато след години го застигат ужасите на войната – да избяга изцяло от света на хората и да се трансформира в птица. Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов в функциите на Пилето и Ал са главната причина за въздействието на този театър. Двамата са толкоз прочувствени и безапелационни, че заразяват и публиката. Всяка дума, страст, смях и сълзи от сцената са безусловно същински.
Струва ми се изцяло ненужно изместването на историческото деяние в наши дни – обидно е да се счита, че публиката не помни войните преди тази в Ирак, още повече по този начин отношението на лекаря и методите в болничното заведение стоят леко несъответстващи. Музиката също е много по-силна от търпимото, само че това са дребни дефекти, които не трансформират общото усещане. Чудесно зрелище, вълнуващо, по детски наивно и очарователно. Мъничък полет на сърцето в театъра.
„ Пилето “ е режисура на режисьора Васил Дудев на камерната сцена на Младежкия спектакъл. Историята за двама другари от деца, минали през пъкъла на войната, откъдето единият се връща изпаднал в тиха полуда и уверен, че е пиле, се е вместила добре на дребното пространство на сцената. Понеже действието се развива през нескончаем интервал от време и е много динамично, част от спектакъла се разиграва зад бяла завеса като спектакъл на сенките – положително решение, което прави театъра малко домакински и доверчив, само че все по този начин покъртителен.Ал и Пилето са неразделни както единствено децата могат да бъдат. Двамата си имат гълъбарник и могат с часове да учат жителите му. Пилето има вяра, че това ще му помогне да се научи да лети, а когато след години го застигат ужасите на войната – да избяга изцяло от света на хората и да се трансформира в птица. Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов в функциите на Пилето и Ал са главната причина за въздействието на този театър. Двамата са толкоз прочувствени и безапелационни, че заразяват и публиката. Всяка дума, страст, смях и сълзи от сцената са безусловно същински.
Струва ми се изцяло ненужно изместването на историческото деяние в наши дни – обидно е да се счита, че публиката не помни войните преди тази в Ирак, още повече по този начин отношението на лекаря и методите в болничното заведение стоят леко несъответстващи. Музиката също е много по-силна от търпимото, само че това са дребни дефекти, които не трансформират общото усещане. Чудесно зрелище, вълнуващо, по детски наивно и очарователно. Мъничък полет на сърцето в театъра.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ