Забравеният писател Леонид Добичин
„ Имало е подобен руски публицист – Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 година, на което „ формалистите “ били подложени на сурова рецензия и той също получил неодобрение („ позорно “, „ подражателство на Джойс “, „ Добичин е нашият Ленинградски грях “), откакто му дали думата, излязъл начело, огледал всички и споделил: „ За страдание не мога да се съглася с това, което бе изречено тук “, напуснал залата и вечно липсващ. “
Това са думи на Дмитрий Воденников, съветски стихотворец, прозаик и есеист за Добичин и за финала на живота му. Защото от този момент никой не знае нищо за този публицист и въпреки след години да се случва въпреки всичко някакво негово литературно „ завръщане “ или „ съживяване “, той и творчеството му остават в ъгъла на литературната история и е прочут единствено на изкушените. А става дума за доста надарен публицист, който назовават „ един от най-хубавите съветски белетристи на ХХ век “, съвременник на Даниил Хармс, който има по-щастлива литературна орис от Добичин.
На български език е издадена „ Забравената книга “ на Леонид Добичин в превод на Надя Попова. Книга, събрала негови разкази и романа „ Градът Ен “, провокирал посичането му на събранието с последвалата му неизяснена до през днешния ден гибел.
Ето какво написа в послеслова си към книгата Надя Попова: „ Когато за пръв път ми попаднаха разказите на Добичин и се заех с четенето им, не ме напускаше чувството, че това е прозаичност, съвсем огледална на Хармсовата. И бях озадачена по-късно от обстоятелството, че на никое място в литературоведски разбори и тълкования на креативното му чудачество, на стилистиката му въобще, не срещнах сходно съпоставяне. Дори и намек за паралел сред двамата. Разбира се, в тази ситуация зависимостта кой на кого наподобява би трябвало да е противоположната – въпреки всичко Леонид Добичин е роден 11 години преди Даниил Хармс, въпреки че се утвърждават в литературния живот едновременно. Така или другояче, много по-младият Ювачов-Хармс „ води по точки ” по ред аргументи и не на последно място – тъй като е роден и живее в „ Меката ” на културния разгар – Санкт Петербург, а не в дълбоката провинция, някъде из покрайнините на тогавашна Русия. През 1927-а, когато излиза първият алманах с разкази на Добичин („ Срещи с Лиз ”), Хармс към този момент е задоволително прочут и оглавява литературната група ОБЕРИУ (Обединение за Реално Изкуство), чиито участници въздигат в фетиш гротеската, алогизма, поетиката на парадокса. “
Повече забавни обстоятелства за книгата и създателя чуйте в диалога с Надя Попова.
Снимки – изд. Аквариус и krymizdat.ru
Това са думи на Дмитрий Воденников, съветски стихотворец, прозаик и есеист за Добичин и за финала на живота му. Защото от този момент никой не знае нищо за този публицист и въпреки след години да се случва въпреки всичко някакво негово литературно „ завръщане “ или „ съживяване “, той и творчеството му остават в ъгъла на литературната история и е прочут единствено на изкушените. А става дума за доста надарен публицист, който назовават „ един от най-хубавите съветски белетристи на ХХ век “, съвременник на Даниил Хармс, който има по-щастлива литературна орис от Добичин.
На български език е издадена „ Забравената книга “ на Леонид Добичин в превод на Надя Попова. Книга, събрала негови разкази и романа „ Градът Ен “, провокирал посичането му на събранието с последвалата му неизяснена до през днешния ден гибел. Ето какво написа в послеслова си към книгата Надя Попова: „ Когато за пръв път ми попаднаха разказите на Добичин и се заех с четенето им, не ме напускаше чувството, че това е прозаичност, съвсем огледална на Хармсовата. И бях озадачена по-късно от обстоятелството, че на никое място в литературоведски разбори и тълкования на креативното му чудачество, на стилистиката му въобще, не срещнах сходно съпоставяне. Дори и намек за паралел сред двамата. Разбира се, в тази ситуация зависимостта кой на кого наподобява би трябвало да е противоположната – въпреки всичко Леонид Добичин е роден 11 години преди Даниил Хармс, въпреки че се утвърждават в литературния живот едновременно. Така или другояче, много по-младият Ювачов-Хармс „ води по точки ” по ред аргументи и не на последно място – тъй като е роден и живее в „ Меката ” на културния разгар – Санкт Петербург, а не в дълбоката провинция, някъде из покрайнините на тогавашна Русия. През 1927-а, когато излиза първият алманах с разкази на Добичин („ Срещи с Лиз ”), Хармс към този момент е задоволително прочут и оглавява литературната група ОБЕРИУ (Обединение за Реално Изкуство), чиито участници въздигат в фетиш гротеската, алогизма, поетиката на парадокса. “
Повече забавни обстоятелства за книгата и създателя чуйте в диалога с Надя Попова.
Снимки – изд. Аквариус и krymizdat.ru
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ