Демокрацията е в пропастта между Монтескьо и Манфред Вебер
Имах другари, които преди 1989 година бяха уверени, че комунистическа България, дружно с всичките там Съвет за икономическа взаимопомощ, Варшавски контракт и прочие, ще векува. Те бяха безусловно наясно, че тази система е неконкурентоспособна, т.е. обречена, знаеха всички хронични проблеми на еднопартийната власт, само че въпреки всичко имаха вяра, че тя някак си ще оцелее. Бяха привикнали с тоталитаризма дотам, че се опасяваха от смяната. Дори години след 1989-а хората инстинктивно залагаха на познатото минало и това продължи, до момента в който смяната не стана трайна, т.е. новото стана познато.
30 години по-късно в близост е цялостно с хора, които безрезервно гледат на демокрацията. Наясно са със слабостите й, само че не желаят да ги поправят - всяко деяние към смяна им се коства неправилно. Уморени са от промени, разочаровани са от преходи, а също така ги е боязън, че говоренето за рецесията на народна власт ще ги вкара в някаква евразийска повърхност. Наскоро над 100 интелектуалци обясниха в писмо за какво не харесват Бойко Борисов, само че в него нямаше нито ред за рецесията на демокрацията у нас, която му разреши да ръководи 12 година В същото време в пленарния евродебат за върховенството на закона ясно се видя, че в Брюксел осъзнават рецесията на демокрацията, само че нямат никаква концепция какво да вършат. Председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер разгласи, че демокрацията у нас действа, тъй като всички са определени демократично...
Демокрацията е система, която се крепи на доверие,
а сега равнищата на съмнение към демокрацията са сериозно високи в България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Полша. Източния блок? Не, освен там - недоверието към демокрацията е мощно и в Германия, и в Испания, и във Франция. Навсякъде има възходящ скептицизъм, съмнение към институциите. Тези настройки са по-видими в Източния блок, тъй като там има и съпътстващи “заболявания ” - примерно липса на независимост на медиите, слаб неправителствен бранш, некадърен да бъде коректив на институциите.
Песимизмът е толкоз огромен, че е засегнал даже базовите устои на народна власт, да вземем за пример - има съмнение към изборите. Българите не имат вяра, че изборите са почтени, и от там – че нещо зависи от тях. Вебер може би не знае това.
Освен това тук имаме съмнение в пазарната стопанска система, българите правят оценка отрицателно резултата от нея или считат, че тя не ги визира.
Монтескьо може да е разбирал за какво са нужни три независими и взаимно контролиращи се управляващи, българите - не са наясно.
Лошото на демокрацията е, че когато се появи съмнение,
то бързо ерозира цялата система
Случаят “България ” е тъкмо подобен - недоверието е толкоз мощно, че роди ръководство в мъгла, което управлява Народното събрание, държавното управление, правосъдната система и медиите, а на върха на системата имаме чиста проба висш водач. На практика имаме неразбираемо харчене на държавни запаси, пердах по опозицията - с политически, стопански и правосъдни средства, поддържане на системата “свой-чужд ” на всички публични равнища.
Това не е народна власт, споделяме ние. Това е народна власт, споделя Европа на Вебер, с което още веднъж ни демонстрира, че рецесията на демокрацията е повсеместна. Както означи един от дебатиращите евродепутати: “Ние не вършим разлика сред страна пленник и свободен народ ”.
На процедура Европа не помни предизвестията на гениите, които през вековете систематизират демокрацията. А тези предизвестия не са едно и две.
Платон е наясно, че в демокрацията е заложена болест. И тя е “появата на специфичен тип хора, безделни и разточителни, водени от обезверени смелчаци... незабавно щом се появят, те внасят разстройство във всяка държавна система, като инфектиране в жлъчката на тялото ”. Това го споделя Платон в своите “Диалози ” преди 2500 година! Оприличава тези хора на търтеи. “Както положителният доктор, по този начин и държавният законодател би трябвало да вземат ограничения против тях авансово, като умел пчелар - основно за попречване появяването на нови търтеи. Но в случай че се появят, питите би трябвало да бъдат изрязани с тях ”, споделя Платон, който счита, че тези търтеи са сходни и при олигархията, и при демокрацията, която пък от своя страна произлиза от... анархията.
Имануел Кант също предизвестява за опцията демокрацията да се трансформира в деспотична форма на ръководство, имайки поради вътрешно присъщите ù несъгласия. Монтескьо написа: “Най-жестоката робия е тази, която работи под маската на законността и под знамето на справедливостта “. Какво разбираме ние? Разбираме, че
демократично определен водач може да работи като тиранин
Манфред Вебер не схваща това.
Между Монтескьо и Вебер има смислова бездна. При Монтескьо има доста правила, при Вебер работи един - демокрацията сме ние. Да преразказвам американците за Нориега - Борисов може да е куче, но е наше.
На процедура през днешния ден демократичната концепция зарежда своето лично отричане, като сама се опорочава. Демокрацията към момента е висша полезност, желан публичен контракт, само че сама разрешава на милиони да се отчуждават от нея, да търсят кей в опустошителни хрумвания като охлокрацията, олигархията и тиранията - за всичко това приказва още Аристотел. Разбира се, схващането за демокрацията се развива - демокрацията на 19-и век не е демокрацията на 20-и век. Сега демокрацията не може да бъде същата като при Монтескьо, който е считал, че аристокрацията би трябвало да има непокътнато място в горната камара на Народното събрание. Хегел е твърдял, че пруската монархия е короната на развиването на политическите системи, а “върховната власт на народа е едно от обърканите понятия, учредени върху примитивната концепция за " народ ". Платон пък сънува някаква “идеална страна ”, в която мъдрите одобряват обективни закони...
Какво да се прави?
Отговорът на този въпрос също е явен - той също е прочут от стотици години. Хобс, Лок, Русо приказват за публичния контракт и надали нещо по-смислено може да се измисли.
Силата на страната би трябвало да бъде лимитирана, с цел да се защитят жителите от случайно практикуване на власт, споделя Кант и вкарва термини като “правова страна “.
Това е спасението - нов публичен контракт, по-малко страна, повече правдивост в връзките ни. И най-важното - да се върне доверието в демокрацията. Това става по два метода - с директна народна власт или с нови делегирани водачи.
30 години по-късно в близост е цялостно с хора, които безрезервно гледат на демокрацията. Наясно са със слабостите й, само че не желаят да ги поправят - всяко деяние към смяна им се коства неправилно. Уморени са от промени, разочаровани са от преходи, а също така ги е боязън, че говоренето за рецесията на народна власт ще ги вкара в някаква евразийска повърхност. Наскоро над 100 интелектуалци обясниха в писмо за какво не харесват Бойко Борисов, само че в него нямаше нито ред за рецесията на демокрацията у нас, която му разреши да ръководи 12 година В същото време в пленарния евродебат за върховенството на закона ясно се видя, че в Брюксел осъзнават рецесията на демокрацията, само че нямат никаква концепция какво да вършат. Председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер разгласи, че демокрацията у нас действа, тъй като всички са определени демократично...
Демокрацията е система, която се крепи на доверие,
а сега равнищата на съмнение към демокрацията са сериозно високи в България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Полша. Източния блок? Не, освен там - недоверието към демокрацията е мощно и в Германия, и в Испания, и във Франция. Навсякъде има възходящ скептицизъм, съмнение към институциите. Тези настройки са по-видими в Източния блок, тъй като там има и съпътстващи “заболявания ” - примерно липса на независимост на медиите, слаб неправителствен бранш, некадърен да бъде коректив на институциите.
Песимизмът е толкоз огромен, че е засегнал даже базовите устои на народна власт, да вземем за пример - има съмнение към изборите. Българите не имат вяра, че изборите са почтени, и от там – че нещо зависи от тях. Вебер може би не знае това.
Освен това тук имаме съмнение в пазарната стопанска система, българите правят оценка отрицателно резултата от нея или считат, че тя не ги визира.
Монтескьо може да е разбирал за какво са нужни три независими и взаимно контролиращи се управляващи, българите - не са наясно.
Лошото на демокрацията е, че когато се появи съмнение,
то бързо ерозира цялата система
Случаят “България ” е тъкмо подобен - недоверието е толкоз мощно, че роди ръководство в мъгла, което управлява Народното събрание, държавното управление, правосъдната система и медиите, а на върха на системата имаме чиста проба висш водач. На практика имаме неразбираемо харчене на държавни запаси, пердах по опозицията - с политически, стопански и правосъдни средства, поддържане на системата “свой-чужд ” на всички публични равнища.
Това не е народна власт, споделяме ние. Това е народна власт, споделя Европа на Вебер, с което още веднъж ни демонстрира, че рецесията на демокрацията е повсеместна. Както означи един от дебатиращите евродепутати: “Ние не вършим разлика сред страна пленник и свободен народ ”.
На процедура Европа не помни предизвестията на гениите, които през вековете систематизират демокрацията. А тези предизвестия не са едно и две.
Платон е наясно, че в демокрацията е заложена болест. И тя е “появата на специфичен тип хора, безделни и разточителни, водени от обезверени смелчаци... незабавно щом се появят, те внасят разстройство във всяка държавна система, като инфектиране в жлъчката на тялото ”. Това го споделя Платон в своите “Диалози ” преди 2500 година! Оприличава тези хора на търтеи. “Както положителният доктор, по този начин и държавният законодател би трябвало да вземат ограничения против тях авансово, като умел пчелар - основно за попречване появяването на нови търтеи. Но в случай че се появят, питите би трябвало да бъдат изрязани с тях ”, споделя Платон, който счита, че тези търтеи са сходни и при олигархията, и при демокрацията, която пък от своя страна произлиза от... анархията.
Имануел Кант също предизвестява за опцията демокрацията да се трансформира в деспотична форма на ръководство, имайки поради вътрешно присъщите ù несъгласия. Монтескьо написа: “Най-жестоката робия е тази, която работи под маската на законността и под знамето на справедливостта “. Какво разбираме ние? Разбираме, че
демократично определен водач може да работи като тиранин
Манфред Вебер не схваща това.
Между Монтескьо и Вебер има смислова бездна. При Монтескьо има доста правила, при Вебер работи един - демокрацията сме ние. Да преразказвам американците за Нориега - Борисов може да е куче, но е наше.
На процедура през днешния ден демократичната концепция зарежда своето лично отричане, като сама се опорочава. Демокрацията към момента е висша полезност, желан публичен контракт, само че сама разрешава на милиони да се отчуждават от нея, да търсят кей в опустошителни хрумвания като охлокрацията, олигархията и тиранията - за всичко това приказва още Аристотел. Разбира се, схващането за демокрацията се развива - демокрацията на 19-и век не е демокрацията на 20-и век. Сега демокрацията не може да бъде същата като при Монтескьо, който е считал, че аристокрацията би трябвало да има непокътнато място в горната камара на Народното събрание. Хегел е твърдял, че пруската монархия е короната на развиването на политическите системи, а “върховната власт на народа е едно от обърканите понятия, учредени върху примитивната концепция за " народ ". Платон пък сънува някаква “идеална страна ”, в която мъдрите одобряват обективни закони...
Какво да се прави?
Отговорът на този въпрос също е явен - той също е прочут от стотици години. Хобс, Лок, Русо приказват за публичния контракт и надали нещо по-смислено може да се измисли.
Силата на страната би трябвало да бъде лимитирана, с цел да се защитят жителите от случайно практикуване на власт, споделя Кант и вкарва термини като “правова страна “.
Това е спасението - нов публичен контракт, по-малко страна, повече правдивост в връзките ни. И най-важното - да се върне доверието в демокрацията. Това става по два метода - с директна народна власт или с нови делегирани водачи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ