Изабела Манолова улавя мигове от задкулисието на изкуството
Има създатели, които цялостен живот се надяват работите им да влязат в музея, само че това по този начин и не им се случва. Други, като поливалентния млад актьор Изабела Манолова, го реализират доста рано.
Преди няколко години, до момента в който Изи снима фотосесия за спектакъла „ Козият рог “ на Ловешкия трагичен спектакъл с Филип Аврамов в основната роля, директорката на Регионалния исторически музей харесва един от фрагментите и го пожелава за представителната сбирка във витрините. На него две от актрисите са увековечени на средновековната цитадела в историческия резерват „ Вароша “ в носиите от представлението, като че ли са на достоверна ретро картичка от епохата.
„ Мило ми стана, тъй като на 20 години по някакъв метод и аз съм влезнала в музея, тъй като тая фотография си стои в него и ще си остане там “, споделя авторката.
В края на юли Изабела Манолова показа в столичната изложба „ Сердика “ на Женския пазар своята поредна галерия „ Зад алената завеса “ и едноименния си първи албум със подмолна снимка. На неговите 120 страници греят облиците на близо 25 изявени български артисти и режисьори в положения, уловени по време на подготовки, преди или след зрелище. Заглавията, чието „ задкулисие “ е включено в плана, подсилен и от Национален фонд „ Култура “, са няколко: „ Духът на Гогол “ на режисьорката Биляна Петрова, който ни придвижва в тогавашната слънчева и мирна Украйна; „ Плач на ангел “ от Стефан Цанев на режисьора Стоян Радев; Шекспировата „ Мяра за мяра “ на Крис Шарков; „ Майстори “ на Бойко Илиев по пиесата на класика Рачо Стоянов и други
Изабела не снима по време на представления
„ Ако човек желае да гледа спектакъла, ще си купи билет за спектакъл. А в случай че желае да види фотосите от работния развой, когато артистите най-често не са в костюми и са себе си, може да го направи напълно гратис, като отвори уеб страницата или страницата на плана във Facebook “, изяснява тя. Предстои изложбата „ Зад алената завеса “ да гостува и на други местоположения в страната.
В момента главната специалност на госпожица Манолова е художник-изпълнител в скулптурния павилион на киноцентър " Бояна ". Наскоро е завършила ангажимент в огромна американска продукция. Иначе е бакалавър по дърворезба и магистър по сценография с тапия от Националната художествена академия.
Дисертацията ѝ там ще е на тематика „ Влиянието на образната реклама върху художествената снимка в последните 10 години “. Тоест всичко, обвързвано с театри, с плакати, със фотоси и с проучване на това по кое време фотосът е повече арт, в сравнение с документалистика. Изабела е единствена докторантка на доцент Иван Кюранов, едно от огромните имена в актуалното ни изкуство. Тя е единствено на 25.
Момичето „ на доста късни години “ научава, че изтъкнатият занаятчия на монохромната снимка проф. Росен Коларов (по обучение лицево-челюстен хирург) е неин втори братовчед. Такъв ѝ се пада надлежно и брат му проф. Златимир Коларов – ревматолог, а също и публицист сценарист. „ Но това след това го разбрах… “, споделя Изи.
Отключващ за творчеството й се оказва не генът, а едно влюбване – в киното.
Филмът е „ Едуард Ножиците “, артистът – Джони Деп
Фантазният свят на Тим Бъртън става ентусиазъм за образни опити.
Изабела не крие, че киното е по-голямата ѝ слабост, а е считала, че театърът за нея ще е краткотраен вид. Запознанствата по пътя обаче малко по малко я привързват към храма на Мелпомена, където в действителност стартира да снима и се ражда планът „ Зад алената завеса “.
Дебютно зрелище за обектива ѝ е „ Духът на Гогол “ в Ловешкия спектакъл, а последното към този момент – Wired („ Свързан “), на хореографа и режисьор Деян Георгиев, за което слага и светлинния дизайн преди премиерата в Пловдив. Между двете е снимала в съвсем всички български театри, в това число в Народния („ НЕОдачници “ на режисьора Иван Пантелеев, „ Майстори “ на Петринел Гочев, „ Плач на ангел “ и др.), а във фокуса й попадат Иван Юруков, Христо Мутафчиев, Ралица Ковачева-Бежан, Диана Спасова, Любомир Ковачев, Бойко Илиев, Петко Венелинов…
Поканите да „ упражни “ заниманието си първоначално не са търсени целеустремено, те идват на правилото „ от дума на дума “, до момента в който в един миг стане дума и за това, че Изи снима… Така влиза в Ловешкия спектакъл, по този начин по-късно се трансформира и в приближен фотограф на артиста от Народния Иван Юруков.
„ Търсеха статисти за спектакъла „ Майстори “ в моята компетентност в Академията – „ Дърворезба “. Иван, който щеше да играе основната роля, на резбаря Найден, беше пристигнал в ателиетата да преглежда. Имаше някакъв ваучър, запознахме се тогава, само че не сме си говорили доста. После отново се видяхме някъде и в общия разговор се разбра, че той няма фотоси от моноспектакъла си „ Пилето, което споделя ку “. Предложи: " Ела да снимаш, пък да забележим какво ще стане ". И то стана “, напомня си Манолова.
От първата галерия от серията „ Зад алената завеса “ в Нов спектакъл НДК преди 2 години тя подарява на Юруков няколко огромни фотопортрета по негов избор. А в архива си има още към 30 000 фрагмента с него…
Оттогава пред обектива ѝ са минали още много артисти, режисьори, художници, само че като най-успешен Изабела дефинира креативния развой с Христо Мутафчиев, с който си харесват като персони и се оказва, че методът им на разбиране на света е подобен. „ Когато снимах Христо, усетих, че съм разкрила съдружник. Човек, който желае да покаже истината. Човек, който търси и се отдава до последно “, споделя тя.
Неслучайно тъкмо той е върху корицата на албума
„ По време на турнето на моноспектакъла му „ Плач на ангел “ в Ловеч беше мое обвързване да фотографирам. Качих се на сцената, запознахме се и той ме предизвести, че не излиза добре на фотоси, че малко сътрудници могат да го „ заловен “. Не се тормозете, споделих му аз. Накрая реакцията му беше: „ Ау, какви хубави фотоси! Ама в този момент би трябвало да ме снимаш още… “. Така се сприятелихме. Той оказва помощ за плановете ми, поддържа ги, може би тъй като е дърводелец по обучение “, споделя Изи, визирайки дипломата на шефа на САБ от техникума.
Човекът, с който фотографката най-трудно е стопила леда, е артистът Любомир Ковачев, не крие тя. В началото Любо въобще ѝ нямал доверие, не можел да се отпусне пред камерата, дори се допитвал до своя другар Юруков: „ Ама тя може ли да снима? “. Препоръките на Иван и фактът, който се разкрива по време на подготвителните диалози – че с Изабела са от една зодия, Стрелец, вероятно са изиграли своята роля.
По време на фотосесиите в театрите Изабела Манолова обича да пуска майтапи, да е занимателно и безгрижно, с цел да са спокойни моделите, само че най обича… да не я виждат. „ Като не знаят, че си там, няма по какъв начин да театралничат. Смятам, че по този начин хората са най-естествени – като не те виждат, че снимаш, въпреки да знаят, че си някъде там. Имаше първоначално моменти, в които беше мъчно. След това, като се поопознахме, към този момент гледаха на мен като на столовете в салона “, майтапи се тя.
Фотографката е наясно, че на актьорите не им е изключително прелестно
да се прицелваш в тях с обектива, до момента в който репетират,
тъй като по този начин се разсейват. Ето за какво се стреми да го прави оптимално дискретно. Спазва в работата си и други неписани етични правила. Например да не демонстрира надълбоко персонални положения, в които човек разкрива какъв брой е уязвим. Ако някоя актриса се разплаче в твое наличие, няма да е бон звук да публикуваш такива фрагменти, безапелационна е Изабела.
„ Това са хора. Те минават през комплицирани прочувствени моменти, с цел да изиграят обещано зрелище “, споделя тя. И се пита дали в случай че забележим тези моменти, щяхме да вървим по-често на спектакъл и кино и да ги гледаме с повече разбиране…
…Снимането в коридорите на разнообразни арт събития вероятно е остаряло, колкото самата снимка, а откогато през 1970-а Ани Лейбовиц е позволена да отрази турнето на Rolling Stones иззад сцената, ужасно доста нейни сътрудници се втурват на лов за сходни фрагменти. В киното също постоянно има човек с уред на терен. „ Задкулисна снимка “ като формален термин обаче не съществува, или най-малко Изи не е чувала за подобен. Тя просто си е решила да даде това определение на работата си.
„ Задкулисната снимка не е просто едно око, прикрито зад завесите и наблюдаващо протичащото се. Тя прониква през вселените, през страстите, през чувствата. Поглеждането на нещата от другата страна ни демонстрира истината, стояща под маската освен на актьора, само че и на личността “, уверена е Изабела Манолова.
Тя допуска, че албумът „ Зад алената завеса “ няма да остане единствен. Със сигурност ще продължи да снима задкулисието на изкуството. И да зарежда термина „ задкулисие “ с положителен подтекст – не гнездо на интриги, а място за размисъл и строеж.
Преди няколко години, до момента в който Изи снима фотосесия за спектакъла „ Козият рог “ на Ловешкия трагичен спектакъл с Филип Аврамов в основната роля, директорката на Регионалния исторически музей харесва един от фрагментите и го пожелава за представителната сбирка във витрините. На него две от актрисите са увековечени на средновековната цитадела в историческия резерват „ Вароша “ в носиите от представлението, като че ли са на достоверна ретро картичка от епохата.
„ Мило ми стана, тъй като на 20 години по някакъв метод и аз съм влезнала в музея, тъй като тая фотография си стои в него и ще си остане там “, споделя авторката.
В края на юли Изабела Манолова показа в столичната изложба „ Сердика “ на Женския пазар своята поредна галерия „ Зад алената завеса “ и едноименния си първи албум със подмолна снимка. На неговите 120 страници греят облиците на близо 25 изявени български артисти и режисьори в положения, уловени по време на подготовки, преди или след зрелище. Заглавията, чието „ задкулисие “ е включено в плана, подсилен и от Национален фонд „ Култура “, са няколко: „ Духът на Гогол “ на режисьорката Биляна Петрова, който ни придвижва в тогавашната слънчева и мирна Украйна; „ Плач на ангел “ от Стефан Цанев на режисьора Стоян Радев; Шекспировата „ Мяра за мяра “ на Крис Шарков; „ Майстори “ на Бойко Илиев по пиесата на класика Рачо Стоянов и други
Изабела не снима по време на представления
„ Ако човек желае да гледа спектакъла, ще си купи билет за спектакъл. А в случай че желае да види фотосите от работния развой, когато артистите най-често не са в костюми и са себе си, може да го направи напълно гратис, като отвори уеб страницата или страницата на плана във Facebook “, изяснява тя. Предстои изложбата „ Зад алената завеса “ да гостува и на други местоположения в страната.
В момента главната специалност на госпожица Манолова е художник-изпълнител в скулптурния павилион на киноцентър " Бояна ". Наскоро е завършила ангажимент в огромна американска продукция. Иначе е бакалавър по дърворезба и магистър по сценография с тапия от Националната художествена академия.
Дисертацията ѝ там ще е на тематика „ Влиянието на образната реклама върху художествената снимка в последните 10 години “. Тоест всичко, обвързвано с театри, с плакати, със фотоси и с проучване на това по кое време фотосът е повече арт, в сравнение с документалистика. Изабела е единствена докторантка на доцент Иван Кюранов, едно от огромните имена в актуалното ни изкуство. Тя е единствено на 25.
Момичето „ на доста късни години “ научава, че изтъкнатият занаятчия на монохромната снимка проф. Росен Коларов (по обучение лицево-челюстен хирург) е неин втори братовчед. Такъв ѝ се пада надлежно и брат му проф. Златимир Коларов – ревматолог, а също и публицист сценарист. „ Но това след това го разбрах… “, споделя Изи.
Отключващ за творчеството й се оказва не генът, а едно влюбване – в киното.
Филмът е „ Едуард Ножиците “, артистът – Джони Деп
Фантазният свят на Тим Бъртън става ентусиазъм за образни опити.
Изабела не крие, че киното е по-голямата ѝ слабост, а е считала, че театърът за нея ще е краткотраен вид. Запознанствата по пътя обаче малко по малко я привързват към храма на Мелпомена, където в действителност стартира да снима и се ражда планът „ Зад алената завеса “.
Дебютно зрелище за обектива ѝ е „ Духът на Гогол “ в Ловешкия спектакъл, а последното към този момент – Wired („ Свързан “), на хореографа и режисьор Деян Георгиев, за което слага и светлинния дизайн преди премиерата в Пловдив. Между двете е снимала в съвсем всички български театри, в това число в Народния („ НЕОдачници “ на режисьора Иван Пантелеев, „ Майстори “ на Петринел Гочев, „ Плач на ангел “ и др.), а във фокуса й попадат Иван Юруков, Христо Мутафчиев, Ралица Ковачева-Бежан, Диана Спасова, Любомир Ковачев, Бойко Илиев, Петко Венелинов…
Поканите да „ упражни “ заниманието си първоначално не са търсени целеустремено, те идват на правилото „ от дума на дума “, до момента в който в един миг стане дума и за това, че Изи снима… Така влиза в Ловешкия спектакъл, по този начин по-късно се трансформира и в приближен фотограф на артиста от Народния Иван Юруков.
„ Търсеха статисти за спектакъла „ Майстори “ в моята компетентност в Академията – „ Дърворезба “. Иван, който щеше да играе основната роля, на резбаря Найден, беше пристигнал в ателиетата да преглежда. Имаше някакъв ваучър, запознахме се тогава, само че не сме си говорили доста. После отново се видяхме някъде и в общия разговор се разбра, че той няма фотоси от моноспектакъла си „ Пилето, което споделя ку “. Предложи: " Ела да снимаш, пък да забележим какво ще стане ". И то стана “, напомня си Манолова.
От първата галерия от серията „ Зад алената завеса “ в Нов спектакъл НДК преди 2 години тя подарява на Юруков няколко огромни фотопортрета по негов избор. А в архива си има още към 30 000 фрагмента с него…
Оттогава пред обектива ѝ са минали още много артисти, режисьори, художници, само че като най-успешен Изабела дефинира креативния развой с Христо Мутафчиев, с който си харесват като персони и се оказва, че методът им на разбиране на света е подобен. „ Когато снимах Христо, усетих, че съм разкрила съдружник. Човек, който желае да покаже истината. Човек, който търси и се отдава до последно “, споделя тя.
Неслучайно тъкмо той е върху корицата на албума
„ По време на турнето на моноспектакъла му „ Плач на ангел “ в Ловеч беше мое обвързване да фотографирам. Качих се на сцената, запознахме се и той ме предизвести, че не излиза добре на фотоси, че малко сътрудници могат да го „ заловен “. Не се тормозете, споделих му аз. Накрая реакцията му беше: „ Ау, какви хубави фотоси! Ама в този момент би трябвало да ме снимаш още… “. Така се сприятелихме. Той оказва помощ за плановете ми, поддържа ги, може би тъй като е дърводелец по обучение “, споделя Изи, визирайки дипломата на шефа на САБ от техникума.
Човекът, с който фотографката най-трудно е стопила леда, е артистът Любомир Ковачев, не крие тя. В началото Любо въобще ѝ нямал доверие, не можел да се отпусне пред камерата, дори се допитвал до своя другар Юруков: „ Ама тя може ли да снима? “. Препоръките на Иван и фактът, който се разкрива по време на подготвителните диалози – че с Изабела са от една зодия, Стрелец, вероятно са изиграли своята роля.
По време на фотосесиите в театрите Изабела Манолова обича да пуска майтапи, да е занимателно и безгрижно, с цел да са спокойни моделите, само че най обича… да не я виждат. „ Като не знаят, че си там, няма по какъв начин да театралничат. Смятам, че по този начин хората са най-естествени – като не те виждат, че снимаш, въпреки да знаят, че си някъде там. Имаше първоначално моменти, в които беше мъчно. След това, като се поопознахме, към този момент гледаха на мен като на столовете в салона “, майтапи се тя.
Фотографката е наясно, че на актьорите не им е изключително прелестно
да се прицелваш в тях с обектива, до момента в който репетират,
тъй като по този начин се разсейват. Ето за какво се стреми да го прави оптимално дискретно. Спазва в работата си и други неписани етични правила. Например да не демонстрира надълбоко персонални положения, в които човек разкрива какъв брой е уязвим. Ако някоя актриса се разплаче в твое наличие, няма да е бон звук да публикуваш такива фрагменти, безапелационна е Изабела.
„ Това са хора. Те минават през комплицирани прочувствени моменти, с цел да изиграят обещано зрелище “, споделя тя. И се пита дали в случай че забележим тези моменти, щяхме да вървим по-често на спектакъл и кино и да ги гледаме с повече разбиране…
…Снимането в коридорите на разнообразни арт събития вероятно е остаряло, колкото самата снимка, а откогато през 1970-а Ани Лейбовиц е позволена да отрази турнето на Rolling Stones иззад сцената, ужасно доста нейни сътрудници се втурват на лов за сходни фрагменти. В киното също постоянно има човек с уред на терен. „ Задкулисна снимка “ като формален термин обаче не съществува, или най-малко Изи не е чувала за подобен. Тя просто си е решила да даде това определение на работата си.
„ Задкулисната снимка не е просто едно око, прикрито зад завесите и наблюдаващо протичащото се. Тя прониква през вселените, през страстите, през чувствата. Поглеждането на нещата от другата страна ни демонстрира истината, стояща под маската освен на актьора, само че и на личността “, уверена е Изабела Манолова.
Тя допуска, че албумът „ Зад алената завеса “ няма да остане единствен. Със сигурност ще продължи да снима задкулисието на изкуството. И да зарежда термина „ задкулисие “ с положителен подтекст – не гнездо на интриги, а място за размисъл и строеж.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ