Има тенденция да се преувеличава ролята на интернет и на

Има наклонност да се преувеличава ролята на интернет и на все по-ранното прилагане на осведомителните и информационните технологии от децата, когато се стига до пояснение на аргументите за насилието в учебно заведение. Но това, в действителност, е просто затваряне на очите пред действителните обстоятелства.

[b]БГНЕС беседва с специалиста Георги Апостолов дни преди конференцията [url= https://www.facebook.com/events/507229996297792/]„ Как да спрем насилието в учебно заведение – три стъпки за по-безопасна образователна среда ”[/url, която ще се организира на 6 октомври от 9.30 часа в хотел „ Арена ди Сердика ” с поддръжката на Виваком. [/b]

Не ни прави никаква услуга това, че се опитваме да прехвърляме отговорността върху светещите екрани, вместо да погледнем към корените на явно възходящата настъпателност при децата. За страдание, деянията на експанзия стартират възрастово да слизат все по-надолу и по-надолу. Ако преди години това беше типично за прогимназиалния и гимназиален курс, към този момент изблиците на принуждение са и измежду децата в началния курс на образованието.

Всъщност, интернет би могъл да бъде извънредно значим фактор тъкмо за решение на казуса с експанзията. Но корените й закономерно потеглят от фамилната среда. По данни на УНИЦЕФ-България към 260 хиляди деца у нас живеят без родители. Те са основно деца на родители-емигранти, които работят в чужбина и са оставени за развъждане на баби, дядовци или родственици. Разбира се, те никога не могат да заместят родителската грижа. Ето една от аргументите детето да се усеща незадоволително обичано, лишено от най-близките си хора, на които може да разчита и да се довери.

Като включим фактора интернет - скайп, месинджър, които дават опция на децата да потърсят връзка с родителите си, казусът не се взема решение, само че дава известна поддръжка. Тук интернет играе позитивна роля.

Втората огромна причина за експанзията в учебно заведение е цялостната социална и осведомителна среда, в която порастват децата. Ние извънредно доста подценяваме способността на децата да попиват и да се ориентират в средата, в която порастват. Смятаме, че те не чуват новините, че не обръщат внимание на грубия език или напряко - на езика на омразата, че не виждат насилието на улицата, лицемерието и фалша в връзките, само че не е по този начин. За мнозина от тях това е модел на държание, което те копират непосредствено от възрастните.

Третият тежък фактор, който най-вече въздейства на нападателната им настройка е самата просветителна система. Тя е претрупана и се нуждае от радикална промяна, тъй като е трагично остаряла и несъответстваща. Децата през днешния ден, по наши проучвания, към този момент от 4-5 годишни влизат в интернет. А когато са към този момент на 7 година 73% от българските деца употребяват към този момент някоя от обществените мрежи, главно – Facebook. Но Facebook към този момент не е просто мрежа за връзка, тя се трансформира в медия на медиите. Децата в нея стават очевидци и участници на голям поток от информация. Отрано се научават да употребяват и интернет търсачките, когато им е нужна някаква информация. В същото време просветителната ни система продължава да им тъпче главите със познания, за които не е ясно дали в миналото ще им бъдат потребни. Набляга се на наизустяването, възпроизвеждането на сурови обстоятелства, на безпределно количество числа, дати и имена, за които децата доста добре знаят, че могат да намерят с един клик.
Интернет не е причина за експанзията в учебно заведение, виновността е другаде / БГНЕС
Но поради голямото количество, постоянно непотребна информация, която би трябвало да бъде усвоена, на учителите не остава време да развиват у децата умения, които са жизненоважни в новото време. А това са, преди всичко – сериозното мислене, търсенето, анализирането, разбирането на информацията. Т.е. ние оформяме съзнанието на деца, в които са натъпкани някакви познания, нямащи никаква връзка с действителния им живот. Това се схваща от децата доста ясно. Затова демотивирането им за работа в учебно заведение настава доста рано. Преди години границата беше 5-ти- 6-ти клас, а в този момент от 3-ти клас децата стартират да вървят на учебно заведение с отвращение, тъй като не виждат за себе си никаква изгода от дългите часове стоене на чина и слушане на безполезни, съгласно тях, обстоятелства.

Изследвания демонстрират, че набеждаването на компютърните игри за съществени виновници за детската експанзия, е тъкмо противоположното на действителността. Точно те разрешават на децата да излеят насъбраната сила, задушаващата фрустрация и цялото си отчаяние от живота. Така че компютърните игри имат по-скоро превантивна роля и не са виновника за агресивното им държание. Просто интернета е едно огледало на психическото положение на днешното потомство деца. Ние ги виждаме, че в интернет са извънредно груби, нецензурни, нападателни, само че това не е по причина на мрежата, тъй като в живота подрастващите демонстрират същите привички и това е огромният проблем. /БГНЕС

---------

Георги Апостолов, координатор на Центъра за безвреден Интернет.