Новият референдум на Слави Трифонов: първо гласувайте за нас, после ще видим
Има подобен народ " изиска от гласоподавателите да влезе в новия парламент, за за промяна на формата на ръководство в България от парламентарна на президентска република. Така партията на Слави Трифонов, която съгласно множеството социологически изследвания е на ръба да не бъде показана в идващото Народно заседание, се пробва още веднъж да се показа за поръчител на промени в политиката и да притегли разочарованите гласоподаватели.
Макар концепцията да беше горещо приветствана в обществените мрежи от поддръжниците на Трифонов, от партията в действителност не възнамеряват нейното реализиране да стартира в околните месеци, демонстрират изказвания на нейни основни представители. Според адвокати пък опциите за реализирането ѝ са много противоречиви от позиция на правото. Така, макар че най-вероятно ще е главният дирек в предизборната акция на " ИТН ", възможностите за реализирането на концепцията наподобяват пренебрежимо дребни, даже при триумф на Трифонов и съпартийците му на предварителния избор на 2 октомври.
Една (полу)президентска република
В изказването на водача на " ИТН " Слави Трифонов от 26 август се споделяше, че партията ще желае провеждането на референдум за президентска република. Ден по-късно водещият правист на групировката и някогашен ръководител на Народното събрание Ива Митева изясни, че.
Разликата сред двете форми на ръководство най-общо и накратко е в размера на пълномощия на президента. В първия случай той би имал пълномощията на изпълнителната власт като назначава и управлява Министерския съвет (подобно на уредбата в САЩ). Във втория - неговата роля стига до назначението на министър-председателя, който от своя страна може самичък да показва членовете на кабинета си и програмата за ръководство, а те подлежат на утвърждение от Народното събрание (като образец за този вид ръководство се дава Франция).
Засега от " ИТН " отхвърлят съответни отговори за това коя форма одобряват за по-подходяща и настояват, че това е тематика, която следва да бъде обсъждана вбъдеще.
Кога може да се провежда референдум
По закон опциите на " ИТН " да провокира народен референдум за прекосяване към президентска република са няколко, като най-постижими наподобяват две: През 2016 година точно предприемчив комитет с ръководител Слави Трифонов провежда предходния референдум за мажоритарен избор, чийто резултати останаха незадължителни.
Пред " Дневник " Ива Митева посочи, че в случай че " ИТН " влезе в 48-ото Народно заседание, ще се опита да потърси поддръжка от останалите обединения, тъй като по думите ѝ това бил най-лесният метод за осъществяване на референдум.
Преди това обаче партията ще внесе ремонти в закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, които да трансформират прага на валидността, при който решенията от допитването стават наложителни за Народното събрание. Партията сочеше тези промени за приоритет и в последния парламент, само че по този начин и не стигна до внасяне на проектозакон. Сега резултатът от допитване посредством народен референдум е наложителен и законен единствено в случай че са дали своят вот най-малко толкоз гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. Това беше повода за неуспеха на предходното допитване, откакто съдът се произнесе, че не доближават 12 хиляди гласа.
Митева акцентира, че едвам в случай че не се откри нужната парламентарна поддръжка, " ИТН " ще провежда предприемчив комитет, който да събере нужните най-малко 200 хиляди подписа.
Новото Народно заседание евентуално ще се закълне към средата на октомври и ще стартират опитите за лъчение на държавно управление и за основаване на непрекъснати комисии, които да разрешат работата по закони. Мрачните прогнози са, че към края на годината може да се стигне до насрочването на нови избори, само че даже и при най-хубаво стичане на събитията, до тематиката за промени в закона за референдумите и реализирането на допитване на президентска република едва ли ще се стигне до края на годината, защото приоритет ще бъдат законите, свързани с Плана за възобновяване и резистентност, държавния бюджет, забавените кадрови предопределение и други.
Законът дава опция и на президента Румен Радев да направи предложение за привикване на референдум, само че доколкото представителят на служебното държавно управление Антон Кутев сподели, че и не е съгласувана с президента, подобен вид надали може да се чака.
Радев се въздържа да показва обществено позиция за вероятно разширение на президентските пълномощия.
Може ли да се пита и има ли значение какъв е въпросът
Първите мнения след изказването на Слави Трифонов бяха, че концепцията е неприложима, защото по Конституция промяната на формата на ръководство е от компетенциите на Велико Народно заседание (ВНС), а съгласно закона за допитванията жителите могат да се произнасят по въпроси в пълномощията на Обикновено Народно заседание (ОНС). За привикване на Велико народно събрание пък се изисква решение на Народното събрание, взето с болшинство от две трети от общия брой на народните представители (160).
Всъщност, до 2020 година в закона категорично беше записано, че референдум не може да се прави по тематики от компетенциите на Велико Народно заседание. С смяна, препоръчана от Обединените патриоти и подкрепена от ГЕРБ, това изискване отпадна, въпреки да остана текста, че могат да се вземат решение единствено въпроси, за които пълномощията са на елементарен парламент. Тъкмо на тези текстове стъпват от " ИТН ", съгласно които в случай че жителите се произнесат с огромно болшинство, че би трябвало да се свика Велико народно събрание, което да промени формата на ръководство, то Народното събрание ще бъде длъжен да го направи и тогава няма да важи условието решението да бъде подкрепено от минимум 160 депутати.
В изявление за " Нова телевизия " в понеделник (29 август) зам.-председателят на партията Тошко Йорданов съобщи, че " с цел да има референдум и той да може да се случи, би трябвало. Пред " Дневник " Ива Митева, която е лекар по конституционно право, отбрани същата теза, като акцентира, че от основна значимост е прецизността във формулировката на въпроса за допитването. " Той би трябвало да бъде обвързван с формата на ръководство, с това накъде желаят хората да върви страната и считат ли, че би трябвало да се свика Велико Народно заседание ", уточни Митева.
Според нея в случай че хората са споделили с огромно болшинство " да ", Народното събрание би трябвало да е задоволително рационален, с цел да се съобрази с мнението им. " Всичко ще зависи от съвестта на народните представители ", добавя тя.
Според настоящия закон в случай че предприемчив комитет събере 200 хиляди подписа с искане за референдум, предлагането отива за гласоподаване в Народното събрание, което би трябвало да се поизнесе до три месеца дали да се провежда допитване, или не. Ако обаче бъдат събрани 400 хиляди подписа, глоба от депутатите не е нужна и те са задължени да насрочат референдум, без да разискват предлагането. Пред " Дневник " Митева към този момент акцентира, че това ще бъде една от задачите на " ИТН ".
Длъжен ли е в действителност Народното събрание
Според преподавателя по конституционно право Наталия Киселова даже да се направи референдум и да се реализиран изискваните в закона гласове, това не задължава Народното събрание да приложи резултата.
Най-простият вид на въпроса е “Подкрепяте ли Народното събрание да вземе решение за производство на избори за Велико народно събрание? ". Той обаче е неприемлив поради решението на Конституционния съд от 2016 година, че на това, което е в изключителната подготвеност на учредителната власт, не може да бъде въздействано посредством референдум.
Наталия Киселова
Пред " Дневник " Киселова цитира на Конституционния съд таман след референдума от 2016 година, в което се показва, че по въпроси за смяна във формата на държавно ръководство умело е " единствено и само Велико Народно заседание ".
Какво се споделя в решението: " Правомощието на Народното събрание да приема решение за производство на народен референдум е директно обвързано с останалите му конституционно уредени пълномощия. В този смисъл въпросите, предмет на народен референдум, могат да бъдат единствено такива, чието решение е от подготвеност на Народното събрание. Очевидно е, че откакто поначало националният референдум е с решителен темперамент, той не би могъл да извърши своето предопределение и вотът на жителите да бъде зачетен, като създаде планувания юридически резултат, в случай че въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или даже на друга власт. (...) Обратният метод значи да се създават референдуми по всевъзможни въпроси, в това число такива, за които изначално е известно, че няма да породят директно правно деяние, а това може да докара до потребление на директната народна власт за цели, противни на самата нея. "
В тази връзка Киселова акцентира, че от това решение на Конституционния съд произтича изводът, че не можеш с въпрос в допитване да наложиш решение за привикване на Велико Народно заседание на Народното събрание.
На същото мнение е професорът и началник на катедрата по " Конституционноправни науки " Пламен Киров, който разяснява, че с цел да се промени формата на ръководство, би трябвало да бъде изменена две-трети от Конституцията, което всъщност значи да се напише нова Конституция. " Без глава втора, всичко друго би трябвало да се пренапише, затова би трябвало да се напише нов план за Конституция, който би трябвало да бъде разискван и гласуван от бъдещото Народно заседание и то да вземе решение този план да влезе за разискване във Велико Народно заседание. Аз не виждам в идващия парламент по какъв начин някой ще създаде план и ще го внесе и Народното събрание ще бъде задължен да се произнесе по този план с " да ", с цел да се свика Велико Народно заседание ", разяснява Киров пред " Дневник ".
Иначе въпросът за смяната на държавното ръководство, каквото е прекосяването от парламентарна към президентска република, е ясно регламентиран в Конституцията на Република България. Чл. 158, алинея 3 гласи: " Великото Народно заседание взема решение въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно ръководство ".
За да се свика Велико национално заседание на първо време би трябвало да има предложение на най-малко една втора от народните представители (160 гласа) или президента, а по-късно Народното събрание би трябвало да гласоподава дали да се произведат избори за Велико национално заседание като решението се приема още веднъж с болшинство две трети от общия брой на народните представители. Това значи, че се изисква съществено парламентарно болшинство, което да има волята и желанието за смяна на държавното ръководство, каквото в случай че се разчита на социологическите прочувания към този момент не се обрисува да има в 48-я парламент.
В допълнение съгласно Митева, в случай че бъде открито болшинство за привикване на Велико Народно заседание, в проекторешението към него могат да бъдат заложени " хрумвания и тематики ". Според Киселова това към този момент протоворечи на Констутуцията, тъй като Велико Народно заседание се избира за избран интервал във времето и е лимитирано от позиция на предмета. " Ако приемем, че се преглеждат въпроси, които са разнообразни от тези, които са авансово заложени в решението за свикването му, това към този момент е в нарушаване на Конституцията ".
Накрая Киселова прибавя: " " ИТН " се пробват да противопставят народа на Народното събрание. Това е типичен образец за популизъм, съгласно тях Народното събрание е непотребен и те по тази причина желаят еднолична власт ".
Киров дефинира дейностите на " ИТН " като законен политически акт. По думите му " не може да забраним на Слави Трифонов и Тошко Йорданов да слагат този въпрос, само че различен е въпросът до какво ще докара цялата тази самодейност - дали въобще нещо ще последва или не ". Според него заплахата се крие в това, че Великото Народно заседание самичък о преценя по кое време да се разпусне - може да се окаже, че ще стартира да избира държавно управление, да взема решение други закони, споделя Киров.
Макар концепцията да беше горещо приветствана в обществените мрежи от поддръжниците на Трифонов, от партията в действителност не възнамеряват нейното реализиране да стартира в околните месеци, демонстрират изказвания на нейни основни представители. Според адвокати пък опциите за реализирането ѝ са много противоречиви от позиция на правото. Така, макар че най-вероятно ще е главният дирек в предизборната акция на " ИТН ", възможностите за реализирането на концепцията наподобяват пренебрежимо дребни, даже при триумф на Трифонов и съпартийците му на предварителния избор на 2 октомври.
Една (полу)президентска република
В изказването на водача на " ИТН " Слави Трифонов от 26 август се споделяше, че партията ще желае провеждането на референдум за президентска република. Ден по-късно водещият правист на групировката и някогашен ръководител на Народното събрание Ива Митева изясни, че.
Разликата сред двете форми на ръководство най-общо и накратко е в размера на пълномощия на президента. В първия случай той би имал пълномощията на изпълнителната власт като назначава и управлява Министерския съвет (подобно на уредбата в САЩ). Във втория - неговата роля стига до назначението на министър-председателя, който от своя страна може самичък да показва членовете на кабинета си и програмата за ръководство, а те подлежат на утвърждение от Народното събрание (като образец за този вид ръководство се дава Франция).
Засега от " ИТН " отхвърлят съответни отговори за това коя форма одобряват за по-подходяща и настояват, че това е тематика, която следва да бъде обсъждана вбъдеще.
Кога може да се провежда референдум
По закон опциите на " ИТН " да провокира народен референдум за прекосяване към президентска република са няколко, като най-постижими наподобяват две: През 2016 година точно предприемчив комитет с ръководител Слави Трифонов провежда предходния референдум за мажоритарен избор, чийто резултати останаха незадължителни.
Пред " Дневник " Ива Митева посочи, че в случай че " ИТН " влезе в 48-ото Народно заседание, ще се опита да потърси поддръжка от останалите обединения, тъй като по думите ѝ това бил най-лесният метод за осъществяване на референдум.
Преди това обаче партията ще внесе ремонти в закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, които да трансформират прага на валидността, при който решенията от допитването стават наложителни за Народното събрание. Партията сочеше тези промени за приоритет и в последния парламент, само че по този начин и не стигна до внасяне на проектозакон. Сега резултатът от допитване посредством народен референдум е наложителен и законен единствено в случай че са дали своят вот най-малко толкоз гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори. Това беше повода за неуспеха на предходното допитване, откакто съдът се произнесе, че не доближават 12 хиляди гласа.
Митева акцентира, че едвам в случай че не се откри нужната парламентарна поддръжка, " ИТН " ще провежда предприемчив комитет, който да събере нужните най-малко 200 хиляди подписа.
Новото Народно заседание евентуално ще се закълне към средата на октомври и ще стартират опитите за лъчение на държавно управление и за основаване на непрекъснати комисии, които да разрешат работата по закони. Мрачните прогнози са, че към края на годината може да се стигне до насрочването на нови избори, само че даже и при най-хубаво стичане на събитията, до тематиката за промени в закона за референдумите и реализирането на допитване на президентска република едва ли ще се стигне до края на годината, защото приоритет ще бъдат законите, свързани с Плана за възобновяване и резистентност, държавния бюджет, забавените кадрови предопределение и други.
Законът дава опция и на президента Румен Радев да направи предложение за привикване на референдум, само че доколкото представителят на служебното държавно управление Антон Кутев сподели, че и не е съгласувана с президента, подобен вид надали може да се чака.
Радев се въздържа да показва обществено позиция за вероятно разширение на президентските пълномощия.
Може ли да се пита и има ли значение какъв е въпросът
Първите мнения след изказването на Слави Трифонов бяха, че концепцията е неприложима, защото по Конституция промяната на формата на ръководство е от компетенциите на Велико Народно заседание (ВНС), а съгласно закона за допитванията жителите могат да се произнасят по въпроси в пълномощията на Обикновено Народно заседание (ОНС). За привикване на Велико народно събрание пък се изисква решение на Народното събрание, взето с болшинство от две трети от общия брой на народните представители (160).
Всъщност, до 2020 година в закона категорично беше записано, че референдум не може да се прави по тематики от компетенциите на Велико Народно заседание. С смяна, препоръчана от Обединените патриоти и подкрепена от ГЕРБ, това изискване отпадна, въпреки да остана текста, че могат да се вземат решение единствено въпроси, за които пълномощията са на елементарен парламент. Тъкмо на тези текстове стъпват от " ИТН ", съгласно които в случай че жителите се произнесат с огромно болшинство, че би трябвало да се свика Велико народно събрание, което да промени формата на ръководство, то Народното събрание ще бъде длъжен да го направи и тогава няма да важи условието решението да бъде подкрепено от минимум 160 депутати.
В изявление за " Нова телевизия " в понеделник (29 август) зам.-председателят на партията Тошко Йорданов съобщи, че " с цел да има референдум и той да може да се случи, би трябвало. Пред " Дневник " Ива Митева, която е лекар по конституционно право, отбрани същата теза, като акцентира, че от основна значимост е прецизността във формулировката на въпроса за допитването. " Той би трябвало да бъде обвързван с формата на ръководство, с това накъде желаят хората да върви страната и считат ли, че би трябвало да се свика Велико Народно заседание ", уточни Митева.
Според нея в случай че хората са споделили с огромно болшинство " да ", Народното събрание би трябвало да е задоволително рационален, с цел да се съобрази с мнението им. " Всичко ще зависи от съвестта на народните представители ", добавя тя.
Според настоящия закон в случай че предприемчив комитет събере 200 хиляди подписа с искане за референдум, предлагането отива за гласоподаване в Народното събрание, което би трябвало да се поизнесе до три месеца дали да се провежда допитване, или не. Ако обаче бъдат събрани 400 хиляди подписа, глоба от депутатите не е нужна и те са задължени да насрочат референдум, без да разискват предлагането. Пред " Дневник " Митева към този момент акцентира, че това ще бъде една от задачите на " ИТН ".
Длъжен ли е в действителност Народното събрание
Според преподавателя по конституционно право Наталия Киселова даже да се направи референдум и да се реализиран изискваните в закона гласове, това не задължава Народното събрание да приложи резултата.
Най-простият вид на въпроса е “Подкрепяте ли Народното събрание да вземе решение за производство на избори за Велико народно събрание? ". Той обаче е неприемлив поради решението на Конституционния съд от 2016 година, че на това, което е в изключителната подготвеност на учредителната власт, не може да бъде въздействано посредством референдум.
Наталия Киселова
Пред " Дневник " Киселова цитира на Конституционния съд таман след референдума от 2016 година, в което се показва, че по въпроси за смяна във формата на държавно ръководство умело е " единствено и само Велико Народно заседание ".
Какво се споделя в решението: " Правомощието на Народното събрание да приема решение за производство на народен референдум е директно обвързано с останалите му конституционно уредени пълномощия. В този смисъл въпросите, предмет на народен референдум, могат да бъдат единствено такива, чието решение е от подготвеност на Народното събрание. Очевидно е, че откакто поначало националният референдум е с решителен темперамент, той не би могъл да извърши своето предопределение и вотът на жителите да бъде зачетен, като създаде планувания юридически резултат, в случай че въпросът (или въпросите), предмет на референдума, се окажат в компетенциите на друга институция или даже на друга власт. (...) Обратният метод значи да се създават референдуми по всевъзможни въпроси, в това число такива, за които изначално е известно, че няма да породят директно правно деяние, а това може да докара до потребление на директната народна власт за цели, противни на самата нея. "
В тази връзка Киселова акцентира, че от това решение на Конституционния съд произтича изводът, че не можеш с въпрос в допитване да наложиш решение за привикване на Велико Народно заседание на Народното събрание.
На същото мнение е професорът и началник на катедрата по " Конституционноправни науки " Пламен Киров, който разяснява, че с цел да се промени формата на ръководство, би трябвало да бъде изменена две-трети от Конституцията, което всъщност значи да се напише нова Конституция. " Без глава втора, всичко друго би трябвало да се пренапише, затова би трябвало да се напише нов план за Конституция, който би трябвало да бъде разискван и гласуван от бъдещото Народно заседание и то да вземе решение този план да влезе за разискване във Велико Народно заседание. Аз не виждам в идващия парламент по какъв начин някой ще създаде план и ще го внесе и Народното събрание ще бъде задължен да се произнесе по този план с " да ", с цел да се свика Велико Народно заседание ", разяснява Киров пред " Дневник ".
Иначе въпросът за смяната на държавното ръководство, каквото е прекосяването от парламентарна към президентска република, е ясно регламентиран в Конституцията на Република България. Чл. 158, алинея 3 гласи: " Великото Народно заседание взема решение въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно ръководство ".
За да се свика Велико национално заседание на първо време би трябвало да има предложение на най-малко една втора от народните представители (160 гласа) или президента, а по-късно Народното събрание би трябвало да гласоподава дали да се произведат избори за Велико национално заседание като решението се приема още веднъж с болшинство две трети от общия брой на народните представители. Това значи, че се изисква съществено парламентарно болшинство, което да има волята и желанието за смяна на държавното ръководство, каквото в случай че се разчита на социологическите прочувания към този момент не се обрисува да има в 48-я парламент.
В допълнение съгласно Митева, в случай че бъде открито болшинство за привикване на Велико Народно заседание, в проекторешението към него могат да бъдат заложени " хрумвания и тематики ". Според Киселова това към този момент протоворечи на Констутуцията, тъй като Велико Народно заседание се избира за избран интервал във времето и е лимитирано от позиция на предмета. " Ако приемем, че се преглеждат въпроси, които са разнообразни от тези, които са авансово заложени в решението за свикването му, това към този момент е в нарушаване на Конституцията ".
Накрая Киселова прибавя: " " ИТН " се пробват да противопставят народа на Народното събрание. Това е типичен образец за популизъм, съгласно тях Народното събрание е непотребен и те по тази причина желаят еднолична власт ".
Киров дефинира дейностите на " ИТН " като законен политически акт. По думите му " не може да забраним на Слави Трифонов и Тошко Йорданов да слагат този въпрос, само че различен е въпросът до какво ще докара цялата тази самодейност - дали въобще нещо ще последва или не ". Според него заплахата се крие в това, че Великото Народно заседание самичък о преценя по кое време да се разпусне - може да се окаже, че ще стартира да избира държавно управление, да взема решение други закони, споделя Киров.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ