Огнените реки от уиски в Дъблин
Има страни, които са известни с неприятното си пиене и невероятната литературна просвета. Русия може да предложи задоволителен набор от фенове на чашката, които придвижват вдъхновението си на страниците. Разбира се, Съединени американски щати също не отстъпва със своите Буковски и Хемингуей, само че в случай че се чудите в коя страна хората в действителност не знаят какво да вършат с алкохола – насочваме погледа ви към Дъблин, Ирландия.
Това е страната, която записва един от най-интересните произшествия през 1875 година – огромният пожар с уиски. Адът на Данте може би е изглеждал по-същия метод, изключително откакто жителите разказват по какъв начин от редица домове потичали реки от уиски и бързо лумвали в пламъци, отнасяйки със себе си освен положителното въодушевление, само че и къщите на притежателите.
Все отново не би трябвало да забравяме, че ирландците са известни ценители и мнозина се пробват да опитат от новия алкохолен поток. Според архивите, този случай съумява да убие сред 4 и 13 индивида, нанасяйки съществени вреди най-вече по постройките. И въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че Ирландия е страна, с доста нобелови лауреати и уиски. Проучване от 2018 година демонстрира, че ирландците са в действителност обезпокоени от потреблението на алкохол и към 74% от тях имат вяра, че мнозина злоупотребяват. Въпреки това, ирландската просвета постоянно е вървяла с огнената вода. И до през днешния ден няма информацията по какъв начин тъкмо близо 5000 бурета с уиски на стойност близо 2000 паунда – днешната им стойност е най-вероятно към 230 000 паунда – се възпламеняват. Течността потегля по улицата, само че по повърхността ѝ се носят огнени пламъци.
За страдание някои от хората, които чуват за пожара в града, отиват да погледнат какво се случва и в резултат на любознанието си – умират. Историята споделя, че по-рано всичките 5000 бурета били сложени в пивоварната на Малоун и всичко било изцяло обикновено. Към 8 часа вечерта почнала да се бие алармата за пожар. Всяко последващо буре почнало да се възпламенява, а когато се пропука и протече, огънят се разпалвал още повече. Реката минала дистанцията от близо 400 метра, а височината на потока достигал умерено бордюра на улицата. Междувременно по улицата прекосявали и доста домашни животни, които в суматохата желали да се спасят.
Най-запомняща панорама била на домашните свине, които прескачали огньовете. Пожарната нямала никакъв различен избор, с изключение на да употребява конски тор, с цел да спре огъня. Когато огънят бил загасен, доста ирландци употребявали ботушите си за чаши и отпийвали от огнената вода по улицата. Забавен миг е, че когато полицията пристигнала да разпръсне публиката, с терзанията, че има шансове за по-сериозен пожар, разкрили редица боси и пияни хора, подредени по улицата. Впрочем болничното заведение се напълнила не толкоз с потърпевши от пожара, колкото с пияни хора. Според някои източници, съдбовните 13 случая били не от огъня, а от алкохолното натравяне. Разбира се, формалната версия е, че са умряли от изгаряния, само че явно ирландците не споделят дали става въпрос за вътрешни такива. Изпитият алкохол по този начин и не съумява да се върне или да се употребява още веднъж, само че пък знаем, че в миналото в историята е съществувала река на алкохола, освен това от уиски.
