2021 г. - Залезът на бойкономиката
Има спор кой тъкмо е въвел понятието " бойкономика ". Някои приписват авторството на тогавашната Му съдружна партньорка Меглена Кунева. Преглед в архивите обаче демонстрират, че понятието е употребявано доста преди нея. В случая авторството не е значимо, по-важното е какъв смисъл може да бъде вложен в него с днешна дата. Най-общо казано при нея цялата страна бе строена и той ѝ подхвърляше пачки от прозореца на джипката. Освен това при бойкономиката мечтаното се приемаше за фактически.
С неправилните си антикризисни дейности българското държавно управление е задълбочило и удължило резултата на световната финансова и икономическа рецесия в България. Това настояват анализатори от Виенския институт за интернационалните стопански проучвания в най-новото си изследване на стопанските системи в Централна и Югоизточна Европа. Имайки поради релативно положителното здраве на българската стопанска система преди експлоадирането на световната рецесия, аргументите за актуалното ѝ тежко положение би трябвало да се търсят най-вече вътре в страната, отсичат икономистите във Виена.
Този отчет е отпреди десетина години за тогавашната финансово-икономическа рецесия, само че страдание изводите от него са настоящи и в този момент, при коронакризата. Защото при междинен растеж на европейската стопанска система от над 10%, българският растеж се сви до малко над 4%. Така че растежът в България въобще не е догонващ, а в случай че желаеме да стигнем междинния приход в Европейски Съюз, би трябвало да чакаме още - 45 години. Освен това източниците на растежа у нас стартират да се изчерпват и в случай че би трябвало да търсим едно определение за отиващата си икономическа година, то без подозрение ще бъде залезът на бойкономиката.
Логично разпадането ѝ бе съпроводено с поредност от кавги. Първият от тях избухна в
Българската банка за развиване
Щом встъпи в служба като стопански министър в първото служебно държавно управление на Стефан Янев, сегашният министър председател Кирил Петков разгласи, че единствено на осем акции ББР е отпуснала заеми на стойност 1 милиард лв.. Той скоростно смени двама души от Надзорния съвет на банката и по-късно вкара таван от 5 млн. лева на отпусканите заеми.
Мерките бяха закъснели, само че, както се споделя, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Кризата с ковид даде още повече запаси на ББР. Еврокомисията утвърди скица от 500 млн. лева за увеличение на капитала на банката, които да се употребяват за гарантиране на заеми за потърпевшия от рецесията бизнес. Други 200 милиона лв. бяха планувани за гаранция за безлихвените заеми от 1500 лв., които държавното управление даде обещание на засегнатите от рецесията физически лица.
Преди година във вихъра на коронавирус рецесията, държавната ББР наля 140 млн. лева против 18% от капитала на частната Първа капиталова банка. Държавата заплати по 5 лева за акция, макар че пазарната й стойност беше 2,6 лева В случая скандална бе освен високата цена на изкупените акции, само че и фактът, че страната не пожела да има даже собствен представител в ръководството на частната банка. В случая огромната виновност и отговорност е кабинета на Борисов, не толкоз на ББР.
Бившият финансов министър Владислав Горанов тогава се кълнеше, че дъpжaвaтa щe мoжe дa yчacтвa пълнoцeннo в yпpaвлeниeтo нa ПИБ кaтo гapaнт за качество и бистрота. А Борисов в опит да убеди обществеността какъв брой значима е за влизането ни в еврозоната тази договорка, даже увери, че Пъpвa инвecтициoннa e пoeлa aнгaжимeнт дa изкyпи oбpaтнo пpидoбититe oт ББP aкции c лиxвите и нямa дa имa зaгyби.
Нищо от тези обещания не се случи. В момента цената на акция е паднала до 1.50 лева и финансистите пресмятат загуба за страната дотук от близо 100 млн. лева
ДКК - черната кутия
Пак Кирил Петков като стопански министър даде началото на промяна на " черната кутия " по времето на ръководството на ГЕРБ - " Държавната консолидационна компания " (ДКК). Тя беше основана по времето на първия кабинет на Бойко Борисов през 2010 година Идеята на тогавашния финансов министър Симеон Дянков беше в нея да влизат парите от приватизацията на дребното останали държавни компании, с цел да не отиват в Сребърния фонд за пенсии. Първоначалният ѝ капитал беше 19 млн. лева По време на втория и третия кабинет на Борисов обаче ДКК се трансформира в холдингова конструкция, в която бяха вкарани редица държавни предприятия - от произвеждане на мляко, през строителство и оръжия до ремонт на язовири. Капиталът ѝ набъбна на към 1 милиарда лева ДКК е и един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лева, като 130 млн. лева от него са отишли за ремонт на язовири по документи. Една от първите компании, която бе извадена от ДКК, е скандално известното сдружение " Монтажи ". То ще отиде на директно послушание на Министерството на стопанската система. " Монтажи " получи от ДКК чек за 754 млн. лева за ремонт на язовири, рекултивация на мини и създаване на нов държавен комплекс с инхаус възлагане. След което се оказа, че е преразпределило съвсем цялата сума на три компании - " Ковел про " ЕООД (367 млн. лева.), " Планекс-ГЕС " ДЗЗД (228 млн. лева.) и " Абак Държавна сигурност " ЕООД (125 млн. лева.), разкри финансовият министър Асен Василев.
Като резултат от всичко това ремонтът единствено на 10 язовири бяха регистрирани. ДАНС стартира инспекция на ДКК, а преди дни вицепремиерът Корнелия Нинова прати писмо с искане инспекцията да бъде ускорена. Шокирана съм от метода, по който сауправлявани язовирите, съобщи тя.
" Абсолютно няма потребност от съществуването на ДКК, само че това не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Първата ни стъпка е да влезем в контрола на ДКК. После да сменим бордовете на част от тези компании и по-късно те да минават непосредствено на послушание на Министерството на стопанската система, с цел да изпразним от наличие ДКК ", изясни през лятото Кирил Петков.
Скандалите с сдружението не престават и в този момент. Назачените от новата власт изпълнителни шефове няколко пъти бяха уволнявани от надзорниците, измежду които преобладават хора на ГЕРБ. Кирил Петков даже обаче съумя да накара анонимното управление на ДКК да пусне най-малко интернет уебсайт на компанията.
Пътища фантоми
" В " Дискавъри " тея излъчвания, където са за градежите, си заслужава да го видят този градеж ", Така тогавашният министър председател Борисов се размечта при едно от визитите си на строящата се автомагистрала " Хемус ".
Малко евентуално беше обаче международният ефирен канал да обърне внимание на поканата, тъй като в естествените страни строителството на автомагистрали не се счита за инженерно знамение. По-скоро знамение е, че повече от 45 години автомагистралата не може да бъде построена напълно, а ремонтите по тотално износени остарели сектори не свършват. Добре че не пристигнаха от " Дискавъри ", тъй като трябваше да снимат филм не за строителните подвизи, а за строителните далавери към нея.
Път към бъдещето - това е девизът на държавната компания " Aвтомагистрали ". От протичащото се през последните години изглеждаше, че това бъдеще е ярко, само че - уви!
От декември 2018 година до момента сдружението, което е с принципал Министерството на районното развиване и благоустройството, подписа контракти за построяването на автомагистрала " Хемус " за рационализация на права от пътя Видин - Ботевград и подсилване на 74 свлачища за общо 4,6 милиарда лева без Данък добавена стойност. Договорите бяха подписани непосредствено, без търг. Аргументът на държавното управление на ГЕРБ беше, че по този начин ще се употребяват пари от остатъка и по този начин трасето ще бъде издигнато по-бързо, а ще се избегне и обжалването на процедурата.
До декември 2018 година за " Автомагистрали " се чуваше малко, само че компанията нашумя с построяването на " Хемус ", когато изненадващо и без каквато и да е социална полемика държавното управление реши, че точно тя ще строи автомагистралата. Без какъвто и да е предходен опит в това строителство. До тогава компанията се занимаваше единствено с поправки на пътищата, като и тях превъзлагаше на подизпълнители. Първо, стойностите на тези контракти наподобяват високи, изключително откакто не са минали през филтъра на конкуренцията. Както беше маркирано в текст от миналогодишното издание на Черната книга " Тъмният милиард ", открити процедури по публични поръчки смъкват цената с към 10%. Например стойностите на контракти за планиране и строителство надлежно на 9,3 км и 16 км от " Хемус " са 66 млн. лева и 143,7 млн. лева с Данък добавена стойност. И в двата случая цената е била аршин за оценка на офертите и по този начин е реализирано равнище от сред 7 и 9 млн. лева на километър. В случая с " Автомагистрали " цената е повече от 10 млн. лева на километър. Отделни сектори от нея 4, 5, и 6 даже са още по-скъпи - по 17 млн. лева километъра. На всичко от горната страна се строи и нелегално - без отчуждителни процедури, утвърдени капиталови планове и позволение за градеж, както е по закон. Така обещанията на предходната власт, че автомагистралата ще бъде подготвена до 2024 година отидоха в небитието.
С неправилните си антикризисни дейности българското държавно управление е задълбочило и удължило резултата на световната финансова и икономическа рецесия в България. Това настояват анализатори от Виенския институт за интернационалните стопански проучвания в най-новото си изследване на стопанските системи в Централна и Югоизточна Европа. Имайки поради релативно положителното здраве на българската стопанска система преди експлоадирането на световната рецесия, аргументите за актуалното ѝ тежко положение би трябвало да се търсят най-вече вътре в страната, отсичат икономистите във Виена.
Този отчет е отпреди десетина години за тогавашната финансово-икономическа рецесия, само че страдание изводите от него са настоящи и в този момент, при коронакризата. Защото при междинен растеж на европейската стопанска система от над 10%, българският растеж се сви до малко над 4%. Така че растежът в България въобще не е догонващ, а в случай че желаеме да стигнем междинния приход в Европейски Съюз, би трябвало да чакаме още - 45 години. Освен това източниците на растежа у нас стартират да се изчерпват и в случай че би трябвало да търсим едно определение за отиващата си икономическа година, то без подозрение ще бъде залезът на бойкономиката.
Логично разпадането ѝ бе съпроводено с поредност от кавги. Първият от тях избухна в
Българската банка за развиване
Щом встъпи в служба като стопански министър в първото служебно държавно управление на Стефан Янев, сегашният министър председател Кирил Петков разгласи, че единствено на осем акции ББР е отпуснала заеми на стойност 1 милиард лв.. Той скоростно смени двама души от Надзорния съвет на банката и по-късно вкара таван от 5 млн. лева на отпусканите заеми.
Мерките бяха закъснели, само че, както се споделя, по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. Кризата с ковид даде още повече запаси на ББР. Еврокомисията утвърди скица от 500 млн. лева за увеличение на капитала на банката, които да се употребяват за гарантиране на заеми за потърпевшия от рецесията бизнес. Други 200 милиона лв. бяха планувани за гаранция за безлихвените заеми от 1500 лв., които държавното управление даде обещание на засегнатите от рецесията физически лица.
Преди година във вихъра на коронавирус рецесията, държавната ББР наля 140 млн. лева против 18% от капитала на частната Първа капиталова банка. Държавата заплати по 5 лева за акция, макар че пазарната й стойност беше 2,6 лева В случая скандална бе освен високата цена на изкупените акции, само че и фактът, че страната не пожела да има даже собствен представител в ръководството на частната банка. В случая огромната виновност и отговорност е кабинета на Борисов, не толкоз на ББР.
Бившият финансов министър Владислав Горанов тогава се кълнеше, че дъpжaвaтa щe мoжe дa yчacтвa пълнoцeннo в yпpaвлeниeтo нa ПИБ кaтo гapaнт за качество и бистрота. А Борисов в опит да убеди обществеността какъв брой значима е за влизането ни в еврозоната тази договорка, даже увери, че Пъpвa инвecтициoннa e пoeлa aнгaжимeнт дa изкyпи oбpaтнo пpидoбититe oт ББP aкции c лиxвите и нямa дa имa зaгyби.
Нищо от тези обещания не се случи. В момента цената на акция е паднала до 1.50 лева и финансистите пресмятат загуба за страната дотук от близо 100 млн. лева
ДКК - черната кутия
Пак Кирил Петков като стопански министър даде началото на промяна на " черната кутия " по времето на ръководството на ГЕРБ - " Държавната консолидационна компания " (ДКК). Тя беше основана по времето на първия кабинет на Бойко Борисов през 2010 година Идеята на тогавашния финансов министър Симеон Дянков беше в нея да влизат парите от приватизацията на дребното останали държавни компании, с цел да не отиват в Сребърния фонд за пенсии. Първоначалният ѝ капитал беше 19 млн. лева По време на втория и третия кабинет на Борисов обаче ДКК се трансформира в холдингова конструкция, в която бяха вкарани редица държавни предприятия - от произвеждане на мляко, през строителство и оръжия до ремонт на язовири. Капиталът ѝ набъбна на към 1 милиарда лева ДКК е и един от едрите кредитополучатели от ББР със заем от 172 млн. лева, като 130 млн. лева от него са отишли за ремонт на язовири по документи. Една от първите компании, която бе извадена от ДКК, е скандално известното сдружение " Монтажи ". То ще отиде на директно послушание на Министерството на стопанската система. " Монтажи " получи от ДКК чек за 754 млн. лева за ремонт на язовири, рекултивация на мини и създаване на нов държавен комплекс с инхаус възлагане. След което се оказа, че е преразпределило съвсем цялата сума на три компании - " Ковел про " ЕООД (367 млн. лева.), " Планекс-ГЕС " ДЗЗД (228 млн. лева.) и " Абак Държавна сигурност " ЕООД (125 млн. лева.), разкри финансовият министър Асен Василев.
Като резултат от всичко това ремонтът единствено на 10 язовири бяха регистрирани. ДАНС стартира инспекция на ДКК, а преди дни вицепремиерът Корнелия Нинова прати писмо с искане инспекцията да бъде ускорена. Шокирана съм от метода, по който сауправлявани язовирите, съобщи тя.
" Абсолютно няма потребност от съществуването на ДКК, само че това не може да стане от през днешния ден за на следващия ден. Първата ни стъпка е да влезем в контрола на ДКК. После да сменим бордовете на част от тези компании и по-късно те да минават непосредствено на послушание на Министерството на стопанската система, с цел да изпразним от наличие ДКК ", изясни през лятото Кирил Петков.
Скандалите с сдружението не престават и в този момент. Назачените от новата власт изпълнителни шефове няколко пъти бяха уволнявани от надзорниците, измежду които преобладават хора на ГЕРБ. Кирил Петков даже обаче съумя да накара анонимното управление на ДКК да пусне най-малко интернет уебсайт на компанията.
Пътища фантоми
" В " Дискавъри " тея излъчвания, където са за градежите, си заслужава да го видят този градеж ", Така тогавашният министър председател Борисов се размечта при едно от визитите си на строящата се автомагистрала " Хемус ".
Малко евентуално беше обаче международният ефирен канал да обърне внимание на поканата, тъй като в естествените страни строителството на автомагистрали не се счита за инженерно знамение. По-скоро знамение е, че повече от 45 години автомагистралата не може да бъде построена напълно, а ремонтите по тотално износени остарели сектори не свършват. Добре че не пристигнаха от " Дискавъри ", тъй като трябваше да снимат филм не за строителните подвизи, а за строителните далавери към нея.
Път към бъдещето - това е девизът на държавната компания " Aвтомагистрали ". От протичащото се през последните години изглеждаше, че това бъдеще е ярко, само че - уви!
От декември 2018 година до момента сдружението, което е с принципал Министерството на районното развиване и благоустройството, подписа контракти за построяването на автомагистрала " Хемус " за рационализация на права от пътя Видин - Ботевград и подсилване на 74 свлачища за общо 4,6 милиарда лева без Данък добавена стойност. Договорите бяха подписани непосредствено, без търг. Аргументът на държавното управление на ГЕРБ беше, че по този начин ще се употребяват пари от остатъка и по този начин трасето ще бъде издигнато по-бързо, а ще се избегне и обжалването на процедурата.
До декември 2018 година за " Автомагистрали " се чуваше малко, само че компанията нашумя с построяването на " Хемус ", когато изненадващо и без каквато и да е социална полемика държавното управление реши, че точно тя ще строи автомагистралата. Без какъвто и да е предходен опит в това строителство. До тогава компанията се занимаваше единствено с поправки на пътищата, като и тях превъзлагаше на подизпълнители. Първо, стойностите на тези контракти наподобяват високи, изключително откакто не са минали през филтъра на конкуренцията. Както беше маркирано в текст от миналогодишното издание на Черната книга " Тъмният милиард ", открити процедури по публични поръчки смъкват цената с към 10%. Например стойностите на контракти за планиране и строителство надлежно на 9,3 км и 16 км от " Хемус " са 66 млн. лева и 143,7 млн. лева с Данък добавена стойност. И в двата случая цената е била аршин за оценка на офертите и по този начин е реализирано равнище от сред 7 и 9 млн. лева на километър. В случая с " Автомагистрали " цената е повече от 10 млн. лева на километър. Отделни сектори от нея 4, 5, и 6 даже са още по-скъпи - по 17 млн. лева километъра. На всичко от горната страна се строи и нелегално - без отчуждителни процедури, утвърдени капиталови планове и позволение за градеж, както е по закон. Така обещанията на предходната власт, че автомагистралата ще бъде подготвена до 2024 година отидоха в небитието.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ