Лидия Шулева: Ако еврото беше толкова страшно, страните в еврозоната нямаше да са с толкова висок стандарт на живот
Има съществено предизвикателство пред целия Министерски съвет. Министърът на финансите разгласи изрично 3% недостиг, само че за това всяко министерство би трябвало да извърши избрани задължения, които ще бъдат написани до края на годината, защото една от ограниченията е понижаване на издръжката на министерствата с милиард и половина. Това съобщи Лидия Шулева, икономист и някогашен вицепремиер и министър на стопанската система и обществената политика, в ефира на бТВ.
„ Има сериозен запас. Знаем, към края на годината стартира стремително харчене на пари. Това, че занапред се фиксират предели, е добър сигнал. Надявам се това да дисциплинира министерствата “, добави тя.
„ Финансовият министър разгласи към 3 милиарда лева спомагателни разноски, половината са от ПВУ, които се чакат. Останалите пари би трябвало да бъдат събрани от налози и акцизи. Това е и повода да не бъдат орязвани редица други пера от бюджета, за които икономисти дадоха много оферти да се понижат “, разяснява още Шулева.
Тя разяснява рецензиите на някои от партиите: „ Българска социалистическа партия приказват по инерция за стягане на колани. Нищо сходно не се вижда в този бюджет. Винаги може да се желае доста повече, само че би трябвало въпреки всичко да кажем, че даже запазването на плануваните нараствания е добър знак за бюджета. “
По мотив невдигането на налозите, тя съобщи: „ Има съществено заслепение от парламентаристите, когато неколкократно увличаха периода на така наречен краткотрайни понижения на налози поради пандемията, по-късно поради войната, след това и поради инфлацията. Така във времето тези сякаш краткотрайни ограничения стават непрекъснати и има опозиция от засегнатите структури да се върнат назад. “
„ Спомняте си, по времето на пандемията имаше мярка 60/40. На никого не му се искаше да я отстранява, само че няма по какъв начин такива ограничения, водещи до съществено понижение на бюджетни доходи, а по едно и също време да желаеме да вършим обществени заплащания, да вървят дружно “, акцентира още тя.
Тя разяснява, че хората не усещат понижение на цените, макар забавянето на инфлацията: „ Това е обикновено ненапълно. Всички производители, които предходната година, с помощта на високите цени на газа, електричеството и суровините трябваше да подвигат цените. На фона на 500-600% покачване на ток и газ обаче, тези цени не компенсираха загубите за производителите. Във времето има отстъп, който постанова последователно да се понижават цените до равнищата отпреди рецесията, само че няма да е толкоз бързо, колкото нарастването. “
„ Нека погледнем всички страни в еврозоната. За всички тези страни желаеме да достигнем техните заплати и приходи. Ако еврото беше толкоз ужасно, тези страни нямаше да са толкоз добре развити. Стандартът на живот, който има еврозоната, е най-важното нещо, което би трябвало да убеди хората, че се присъединяваш към група страни с висок стандарт “, безапелационна е тя.
„ Има сериозен запас. Знаем, към края на годината стартира стремително харчене на пари. Това, че занапред се фиксират предели, е добър сигнал. Надявам се това да дисциплинира министерствата “, добави тя.
„ Финансовият министър разгласи към 3 милиарда лева спомагателни разноски, половината са от ПВУ, които се чакат. Останалите пари би трябвало да бъдат събрани от налози и акцизи. Това е и повода да не бъдат орязвани редица други пера от бюджета, за които икономисти дадоха много оферти да се понижат “, разяснява още Шулева.
Тя разяснява рецензиите на някои от партиите: „ Българска социалистическа партия приказват по инерция за стягане на колани. Нищо сходно не се вижда в този бюджет. Винаги може да се желае доста повече, само че би трябвало въпреки всичко да кажем, че даже запазването на плануваните нараствания е добър знак за бюджета. “
По мотив невдигането на налозите, тя съобщи: „ Има съществено заслепение от парламентаристите, когато неколкократно увличаха периода на така наречен краткотрайни понижения на налози поради пандемията, по-късно поради войната, след това и поради инфлацията. Така във времето тези сякаш краткотрайни ограничения стават непрекъснати и има опозиция от засегнатите структури да се върнат назад. “
„ Спомняте си, по времето на пандемията имаше мярка 60/40. На никого не му се искаше да я отстранява, само че няма по какъв начин такива ограничения, водещи до съществено понижение на бюджетни доходи, а по едно и също време да желаеме да вършим обществени заплащания, да вървят дружно “, акцентира още тя.
Тя разяснява, че хората не усещат понижение на цените, макар забавянето на инфлацията: „ Това е обикновено ненапълно. Всички производители, които предходната година, с помощта на високите цени на газа, електричеството и суровините трябваше да подвигат цените. На фона на 500-600% покачване на ток и газ обаче, тези цени не компенсираха загубите за производителите. Във времето има отстъп, който постанова последователно да се понижават цените до равнищата отпреди рецесията, само че няма да е толкоз бързо, колкото нарастването. “
„ Нека погледнем всички страни в еврозоната. За всички тези страни желаеме да достигнем техните заплати и приходи. Ако еврото беше толкоз ужасно, тези страни нямаше да са толкоз добре развити. Стандартът на живот, който има еврозоната, е най-важното нещо, което би трябвало да убеди хората, че се присъединяваш към група страни с висок стандарт “, безапелационна е тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ