Криминалните сериали, които стават за гледане
Има сериали, които стават за гледане, само че не проследявам изключително усърдно, дори изобщо. Те служат за разпръскване на мозъка, до момента в който човек бели тиквички или тича на място, или когато просто няма нищо по-интересно за гледане. Повечето имат заглавия от една дума, най-често име: „ Кости ”, „ Касъл ”, „ Монк ”, „ Поаро ”, „ Коломбо ”. И съвсем всички са кримки.
В публикацията си „ Типология на престъпния разказ ” Цветан Тодоров предлага изложение на два типа кримки – „ разказ мистерия ” и „ черен разказ ”. Това разделяне е задоволително прозорливо, с цел да изясни през днешния ден, 45 години по-късно, някои от телевизионните ни желания.
Романът мистерия съдържа не една, а две истории: историята на закононарушението и историята на следствието, като първата е завършила, преди да стартира втората. „ Героите на втората история, тази на следствието, не работят, а разбират ”, по тази причина и едно от разпоредбите на жанра постулира неуязвимостта на детектива. Докато в черния разказ няма тайнственост за разгадаване – останала е единствено втората история и разказът съответствува с действието, тъй че „ всичко е допустимо, а детективът рискува здравето и даже живота си ”.
Тези два типа кримки основават и две разнообразни форми на читателски (или зрителски) интерес – в първия случай любознание, във втория – напрежение. „ Безопасно любознание ” са основните думи, в случай че би трябвало да разбираем на едро за какво сериали от вида на „ Монк ”, „ Кости ”, „ От мястото на престъплението ” или „ Убийства в Мидсъмър ” да вземем за пример са по този начин неангажиращи, лесни за гледане. Повтаряща се позната скица, герои, които са леко особени, само че несъмнено симпатични, гъдел на любознание и най-малко напрежение, даже да става въпрос за чудовищни убийства.
Това е положителната формула за развлечение на фамилията, което не желае да бъде притеснявано, изключително след новините. Особено след новините в последно време. Към това постоянно се прибавят и порцийки хумор, които стават все по-щедри с напредването на сезоните.
Летни кримки или за безвредното любознание from Look what I saw on Vimeo.
В публикацията си „ Типология на престъпния разказ ” Цветан Тодоров предлага изложение на два типа кримки – „ разказ мистерия ” и „ черен разказ ”. Това разделяне е задоволително прозорливо, с цел да изясни през днешния ден, 45 години по-късно, някои от телевизионните ни желания.
Романът мистерия съдържа не една, а две истории: историята на закононарушението и историята на следствието, като първата е завършила, преди да стартира втората. „ Героите на втората история, тази на следствието, не работят, а разбират ”, по тази причина и едно от разпоредбите на жанра постулира неуязвимостта на детектива. Докато в черния разказ няма тайнственост за разгадаване – останала е единствено втората история и разказът съответствува с действието, тъй че „ всичко е допустимо, а детективът рискува здравето и даже живота си ”.
Тези два типа кримки основават и две разнообразни форми на читателски (или зрителски) интерес – в първия случай любознание, във втория – напрежение. „ Безопасно любознание ” са основните думи, в случай че би трябвало да разбираем на едро за какво сериали от вида на „ Монк ”, „ Кости ”, „ От мястото на престъплението ” или „ Убийства в Мидсъмър ” да вземем за пример са по този начин неангажиращи, лесни за гледане. Повтаряща се позната скица, герои, които са леко особени, само че несъмнено симпатични, гъдел на любознание и най-малко напрежение, даже да става въпрос за чудовищни убийства.
Това е положителната формула за развлечение на фамилията, което не желае да бъде притеснявано, изключително след новините. Особено след новините в последно време. Към това постоянно се прибавят и порцийки хумор, които стават все по-щедри с напредването на сезоните.
Летни кримки или за безвредното любознание from Look what I saw on Vimeo.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ