Нямате представа колко много си приличаме с делфините
Има поразителни прилики в общественото и културното държание на делфините и хората. И тези прилики са доста по-големи, в сравнение с сме си мислили. Това се твърди в ново изследване, което обаче, декларира, че морските бозайници в никакъв случай няма да могат да реализират триумфите на хората.
Констатациите на откривателите са оповестени в списание Nature Ecology & Evolution.
Предишни проучвания разкриват доста прилики сред морските бозайници и хората. Китовете и делфините, също като нас, се сплотяват в групи, взаимодействат си с други типове, споделят един с различен (те даже имат свои лични наречия), предават своите умения на идващите генерации. Например афалите могат да употребяват елементарни принадлежности, а косатките се назовават между тях по име.
Екип откриватели, водени от доктор Киърън Фокс от Станфордския университет в Калифорния, наблюдава държанието на 90 типа китове, делфини и морски прасета, като открива връзка сред размера на мозъка и обществените и културни черти.
Изследването демонстрира, че китовете и делфините могат да реализират по-високи когнитивни и обществени умения, в сравнение с мислехме. Големият въпрос е обаче по какъв начин типове, които са толкоз разнообразни — като приматите и китоподобните — са съумели да развият сходни държания.
Това е първото изследване въз основата на толкоз огромен набор от данни за размерите на мозъка на китове, делфини и морски прасета и тяхното обществено държание. И са открити "солидни доказателства ", че китоподобните бозайници имат комплицирани обществени държания, сходно на хората. В изследването създателите обрисуват редица черти, които тези морски бозайници споделят с хората. Например, те могат да образуват комплицирани взаимоотношения и да работят дружно за взаимна полза. Те също по този начин учат другите по какъв начин да ловуват и употребяват принадлежности, както и ловуват в съдействие.
"Без подозрение, коеволюцията на мозъка, обществената конструкция и държанието на морските бозайници дава неповторим и изумителен паралел с огромните мозъци и хиперсоциалността на хората и другите примати на сушата " — съобщи доктор Сузане Шулц от Университета в Манчестър, съавтор на проучването.
Мозъкът на тези животни може да се е развил по същия метод, както при приматите и индивида, съгласно така наречен догадка на обществения мозък.
Според нея в процеса на еволюция, човешкият мозък нараства, тъй че хората могат да се провеждат в огромни и комплицирани обществени групи.
За първи път обаче е открита връзка сред общественото държание и размера на мозъка при тези същества.
"За да стигнем до по-обща доктрина на човешкото държание, би трябвало да разберем това, което прави хората толкоз разнообразни от другите животни " — съобщи доктор Майкъл Мутукришна от Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE), съавтор на проучването.
"За страдание, те няма да могат да копират големите ни мегаполиси и технологии, тъй като не са развили противостоящи палци ", добави Сузане Шулц.
Констатациите на откривателите са оповестени в списание Nature Ecology & Evolution.
Предишни проучвания разкриват доста прилики сред морските бозайници и хората. Китовете и делфините, също като нас, се сплотяват в групи, взаимодействат си с други типове, споделят един с различен (те даже имат свои лични наречия), предават своите умения на идващите генерации. Например афалите могат да употребяват елементарни принадлежности, а косатките се назовават между тях по име.
Екип откриватели, водени от доктор Киърън Фокс от Станфордския университет в Калифорния, наблюдава държанието на 90 типа китове, делфини и морски прасета, като открива връзка сред размера на мозъка и обществените и културни черти.
Изследването демонстрира, че китовете и делфините могат да реализират по-високи когнитивни и обществени умения, в сравнение с мислехме. Големият въпрос е обаче по какъв начин типове, които са толкоз разнообразни — като приматите и китоподобните — са съумели да развият сходни държания.
Това е първото изследване въз основата на толкоз огромен набор от данни за размерите на мозъка на китове, делфини и морски прасета и тяхното обществено държание. И са открити "солидни доказателства ", че китоподобните бозайници имат комплицирани обществени държания, сходно на хората. В изследването създателите обрисуват редица черти, които тези морски бозайници споделят с хората. Например, те могат да образуват комплицирани взаимоотношения и да работят дружно за взаимна полза. Те също по този начин учат другите по какъв начин да ловуват и употребяват принадлежности, както и ловуват в съдействие.
"Без подозрение, коеволюцията на мозъка, обществената конструкция и държанието на морските бозайници дава неповторим и изумителен паралел с огромните мозъци и хиперсоциалността на хората и другите примати на сушата " — съобщи доктор Сузане Шулц от Университета в Манчестър, съавтор на проучването.
Мозъкът на тези животни може да се е развил по същия метод, както при приматите и индивида, съгласно така наречен догадка на обществения мозък.
Според нея в процеса на еволюция, човешкият мозък нараства, тъй че хората могат да се провеждат в огромни и комплицирани обществени групи.
За първи път обаче е открита връзка сред общественото държание и размера на мозъка при тези същества.
"За да стигнем до по-обща доктрина на човешкото държание, би трябвало да разберем това, което прави хората толкоз разнообразни от другите животни " — съобщи доктор Майкъл Мутукришна от Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE), съавтор на проучването.
"За страдание, те няма да могат да копират големите ни мегаполиси и технологии, тъй като не са развили противостоящи палци ", добави Сузане Шулц.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ