„Дяволската комета“ преминава най-близо до Земята
Необичайна рогата комета, отличаваща се с поредност от експлоадирания, наречена „ дяволската комета “, се приближи най-близо до Земята в неделя към 3 ч. сутринта. Въпреки че кометата не е забележима за хората в Северното полукълбо от първата седмица на май, наблюдаващите на небето в Южното полукълбо имат по-голям късмет да зърнат размития обект през бинокъл или телескоп, написа Си Ен Ен.
Точно за какво динамичната комета придобива форма, която провокира съпоставения с галактическия транспортен съд „ Хилядолетният сокол “ от филмите „ Междузвездни войни “, когато е избухливо дейна, към момента е мистерия за учените, предава БТВ.
Но небесният обект приключва единствено една обиколка към Слънцето на всеки 71 години, сходно на Халеевата комета, което прави възможностите да я следим от близко опция, която се случва един път в живота.
Като се има поради, че кометата няма да премине още веднъж около Земята в продължение на десетилетия, груповите наблюдения на астрономите биха могли да дадат основни сведения за същинската ѝ природа и държание.
Официално прочут като комета 12P/Pons-Brooks, небесният обект направи най-близкото си прекосяване около Слънцето на 21 април, като се приближи на 74,4 милиона благи (119,7 милиона километра) от нашата звезда.
Кометата прави най-близкото си прекосяване до Земята в неделя, само че ще бъде на повече от 143 млн. благи (230 млн. км) от нашата планета и няма да съставлява заплаха. За съпоставяне, Слънцето е на 93 милиона благи (149 милиона километра) от Земята.
„ За хората, които се намират под екватора, идващите седмици и месеци може да са първият добър късмет да видят това нещо от 50-те години на предишния век насам “, сподели астрономът доктор Теди Карета, постдокторант в Лоуел.
Двама плодотворни откриватели, Жан-Луи Понс и Уилям Робърт Брукс, без значение един от различен следят дяволската комета - Понс през 1812 година, а Брукс през 1883 година Но кометата евентуално е направила доста пътувания към Слънцето в продължение на хиляди години, доста преди астрономите да мислят за кометите като за нещо друго от „ нещо необичайно в атмосферата “, споделя Шлайхер.
Астрономите считат, че солидната комета е с диаметър сред 6,2 и 12,4 благи (10 до 20 км).
Редкият „ клиент “ има зелен тип, присъщ за множеството комети, защото те съдържат двуатомни въглеродни молекули, които гълтам слънчевата светлина и излъчват цвят, който от наша позиция наподобява зелен, сподели Шлайхер.
Поредица от галактически експлоадирания
През последните осем месеца кометата претърпя редица експлоадирания, които я накараха да изхвърли газ и прахуляк. Макар че сходни изхвърляния не са необикновени за кометите и при други са следени формата на полумесец или Пакман, мъчно е да се каже какво е обикновено за Понс-Брукс.
Астрономите подозират, че експлоадиранията на Понс-Брукс са се случили в хода на повтарящи се събития, защото топлината изпарява материал навътре в кометата, което води до повишение на налягането и пробив на повърхността. Макар че детонацията на газ не би била забележима в телескопите, прахът, който изхвърля, би основал такива събития, каквито се следят от Понс-Брукс.
Точно за какво динамичната комета придобива форма, която провокира съпоставения с галактическия транспортен съд „ Хилядолетният сокол “ от филмите „ Междузвездни войни “, когато е избухливо дейна, към момента е мистерия за учените, предава БТВ.
Но небесният обект приключва единствено една обиколка към Слънцето на всеки 71 години, сходно на Халеевата комета, което прави възможностите да я следим от близко опция, която се случва един път в живота.
Като се има поради, че кометата няма да премине още веднъж около Земята в продължение на десетилетия, груповите наблюдения на астрономите биха могли да дадат основни сведения за същинската ѝ природа и държание.
Официално прочут като комета 12P/Pons-Brooks, небесният обект направи най-близкото си прекосяване около Слънцето на 21 април, като се приближи на 74,4 милиона благи (119,7 милиона километра) от нашата звезда.
Кометата прави най-близкото си прекосяване до Земята в неделя, само че ще бъде на повече от 143 млн. благи (230 млн. км) от нашата планета и няма да съставлява заплаха. За съпоставяне, Слънцето е на 93 милиона благи (149 милиона километра) от Земята.
„ За хората, които се намират под екватора, идващите седмици и месеци може да са първият добър късмет да видят това нещо от 50-те години на предишния век насам “, сподели астрономът доктор Теди Карета, постдокторант в Лоуел.
Двама плодотворни откриватели, Жан-Луи Понс и Уилям Робърт Брукс, без значение един от различен следят дяволската комета - Понс през 1812 година, а Брукс през 1883 година Но кометата евентуално е направила доста пътувания към Слънцето в продължение на хиляди години, доста преди астрономите да мислят за кометите като за нещо друго от „ нещо необичайно в атмосферата “, споделя Шлайхер.
Астрономите считат, че солидната комета е с диаметър сред 6,2 и 12,4 благи (10 до 20 км).
Редкият „ клиент “ има зелен тип, присъщ за множеството комети, защото те съдържат двуатомни въглеродни молекули, които гълтам слънчевата светлина и излъчват цвят, който от наша позиция наподобява зелен, сподели Шлайхер.
Поредица от галактически експлоадирания
През последните осем месеца кометата претърпя редица експлоадирания, които я накараха да изхвърли газ и прахуляк. Макар че сходни изхвърляния не са необикновени за кометите и при други са следени формата на полумесец или Пакман, мъчно е да се каже какво е обикновено за Понс-Брукс.
Астрономите подозират, че експлоадиранията на Понс-Брукс са се случили в хода на повтарящи се събития, защото топлината изпарява материал навътре в кометата, което води до повишение на налягането и пробив на повърхността. Макар че детонацията на газ не би била забележима в телескопите, прахът, който изхвърля, би основал такива събития, каквито се следят от Понс-Брукс.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ