Можем ли да се променим
Има най-малко три аргументи да препоръчам „ Да се провреш под дъгата “ от Георги Марков – това е сериозна и смислена българска пиеса; постановката е безкомпромисна, изцяло вярна на духа на времето и оригинала и третата причина са актьорите, до един превъзходни.
Режисьор е Асен Шопов, който е постановчик на тази пиеса и през далечната 1967 година, когато след тринадесет представления пиесата е неразрешена, а режисьорът и актьорите са изселени от София. Това е съгласно мен и повода сегашната интерпретация да е по този начин достоверна и да няма никакви отклонения в интерес на толкоз известните в актуалния спектакъл цинизми и плоски смешки. „ Да се провреш под дъгата “ е драма, в която от самото начало се приказва изцяло верен български език и се преглеждат съществени исторически и персонални проблеми, които имат доста аспекти и решения, тъй че за всеки в публиката има причина да следи действието със спотаен мирис.
Историята не е комплицирана - в един санаториум през 1944 година се лекуват – или по-точно чакат гибелта си в първокласна конюнктура – шестима разнообразни и непредпазливо близки мъже – богат търгаш, доктор, художник, лекар по философия, един прегърбен и един професионален ухажор. В функциите са Васил Михайлов, Георги Кадурин, Валентин Ганев, Стоян Алексиев, Георги Мамалев и Петър Попйорданов. За тях се грижат един невротичен доктор (Руси Чанев) и един глух санитар (Марин Янев). Наближаващият край не е загадка за никого и в очакване на най-лошото тези хора се пробват да осмислят времето си, да останат правилни на илюзорните си идеали и персонални достолепия и най-много да потвърдят на себе си, че са имали по-достоен живот от останалите. Лакмусът в този развой на преоценка е инцидентно попадналата в санаториума жена, която по този начин и не виждаме на сцената, само че поради която всички се пробват да се трансформират, да покажат най-хубавата си и сантиментална страна и мечтаят да се проврат под дъгата… Краят е колкото непредвиден, толкоз и предсказуем. Можем ли да се променим съгласно Георги Марков –в този театър има доста вероятни отговори, открийте ги за себе си.
Режисьор е Асен Шопов, който е постановчик на тази пиеса и през далечната 1967 година, когато след тринадесет представления пиесата е неразрешена, а режисьорът и актьорите са изселени от София. Това е съгласно мен и повода сегашната интерпретация да е по този начин достоверна и да няма никакви отклонения в интерес на толкоз известните в актуалния спектакъл цинизми и плоски смешки. „ Да се провреш под дъгата “ е драма, в която от самото начало се приказва изцяло верен български език и се преглеждат съществени исторически и персонални проблеми, които имат доста аспекти и решения, тъй че за всеки в публиката има причина да следи действието със спотаен мирис.
Историята не е комплицирана - в един санаториум през 1944 година се лекуват – или по-точно чакат гибелта си в първокласна конюнктура – шестима разнообразни и непредпазливо близки мъже – богат търгаш, доктор, художник, лекар по философия, един прегърбен и един професионален ухажор. В функциите са Васил Михайлов, Георги Кадурин, Валентин Ганев, Стоян Алексиев, Георги Мамалев и Петър Попйорданов. За тях се грижат един невротичен доктор (Руси Чанев) и един глух санитар (Марин Янев). Наближаващият край не е загадка за никого и в очакване на най-лошото тези хора се пробват да осмислят времето си, да останат правилни на илюзорните си идеали и персонални достолепия и най-много да потвърдят на себе си, че са имали по-достоен живот от останалите. Лакмусът в този развой на преоценка е инцидентно попадналата в санаториума жена, която по този начин и не виждаме на сцената, само че поради която всички се пробват да се трансформират, да покажат най-хубавата си и сантиментална страна и мечтаят да се проврат под дъгата… Краят е колкото непредвиден, толкоз и предсказуем. Можем ли да се променим съгласно Георги Марков –в този театър има доста вероятни отговори, открийте ги за себе си.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ