Има откровени притеснения за това дали заложените параметри в бюджетната

Има откровени терзания за това дали заложените параметри в бюджетната рамка ще се осъществят. Говорим за прогнозируемото повишаване на Брутният вътрешен продукт с 1,8%. Знаем, че прогнозата на Българска народна банка при започване на годината беше за 0,1%, а по-късно набъбна до 1% в края на тази пролет. Всички рейтингови организации, които пресмятат индикаторите на българската стопанска система, не дават повече от 1,4% растеж през тази година. Залагането на 1,8% растеж на Брутният вътрешен продукт е по-скоро оптимистично, по-скоро нереализуемо, и това може да докара до цялостни проблеми с финансовата рамка.

Също по този начин повишаването на приходите в оставащите пет месеца до края на годината биха могли да бъдат окачествени като оптимистични . Първо, тъй като половината година е предходна. Второ, тъй като ние не видяхме повишаване на събираемостта от налози и при предходното ръководство на Асен Василев, без значение като длъжностен или постоянен министър, и при предходното оглавяване на Национална агенция за приходите от Румен Спецов. Имаше номинален напредък на събираемостта, само че той беше съгласуван с инфлацията.

Сега, обаче, се намираме в друга обстановка, в която темпът на инфлацията понижава. Намираме се в една друга обстановка, когато даже може да бъде маркирана дефлация. Това са все по-малко доходи от Данък добавена стойност и други ставки в бюджета. Залагането на доста по-оптимистичен вид с доста по-висока събираемост до края на годината е нещо, което може да счупи бюджетната рамка.

Не се прави също по този начин никакъв опит за решение на трайно наследените проблеми на фиска. Проблемите, които водят до този недостиг, без значение дали той ще бъде 3 %, 5 % или 6 %.

Този бюджет съставлява моментната визия на финансовото министерство под ръководството на Асен Василев и този Министерски съвет. Големият проблем е обвързван с нерешаването на нито един от въпросите, свързани с надутата разходна част в бюджета и незадоволителната приходна част в него. Говорим най-много за обществени разноски. 2019 година беше последната естествена година, предпандемична. Тогава бюджетът на Национален осигурителен институт беше към 10 милиарда лева Това са парите за пенсии и дупката в него на процедура беше към 5 милиарда лева, която се дотираше от централния бюджет. Нашите осигуровки стигаха за половината от пенсиите, останалата част се плащаше от държавния бюджет. В момента, след последната актуализация на пенсиите след швейцарското предписание, което е заложено в закона, бюджетът на Национален осигурителен институт набъбна до 19 милиарда лева, или имаме 90% нарастване на този бюджет в границите на 4 години. Няма от кое място да се намерят тези пари! Всъщност дупката в бюджета на Национален осигурителен институт продължава да пораства освен като безспорна стойност, само че и като % на това, което събираме като осигуровки, и това, което изискуем за изплащането на пенсиите.

Нещо повече - тези промени са заложени в закони. През 2024 година следва нова актуализация на пенсиите. Съответно беше вкаран механизъм за пресмятане на минималната работна заплата. Това също е записано в закон, който също следва през 2024 година, в случай че този закон не се промени. Това в допълнение товари бюджета. Говорим за обществени разноски , които са вкарани в нормативната уредба на България. За да бъдат анулирани, би трябвало да бъде изменен закона . За да бъдат лимитирани тези разноски, би трябвало да се поеме политическа отговорност. Ако това не бъде направено , всеки един проблем, който успеем да замажем през 2023 година, без значение от кое място намерим пари, ще се мултиплицира, даже ще се усложни през 2024 година Говорим за милиарди , с които ще би трябвало да се оправя държавният бюджет през всяка последваща година все по-трудно.

Когато харчиш повече, в сравнение с изкарваш, се постанова издаването на спомагателен дълг. Намираме се в извънредно неприятна обстановка за издаване на задължения. Ще дам следния образец. В началото на 2023 година българската страна трябваше да реализира емисия на дълг, с цел да погаси падеж на остарял дълг от 2016 година Падежът по остарелия дълг от 2016 година е с рентабилност , т.е. рента, която страната би трябвало да заплати в границите на малко над 2%. През 2023 година последната дългова емисия , с която ние на процедура погасяваме старите си отговорности, е с рентабилност 5%. Това значи, че в случай че желаеме да рефинансираме заем, ние го рефинансираме при двойно по-лоши условия, в сравнение с сме взели самия заем.

Другият метод за набиране на тези средства , които са нужни за покриването на дупките в бюджета, е нарастване на данъчната тежест . Не можем да чакаме, че българската стопанска система на фона на стопанската система на еврозоната, която се намира в техническа криза, ще продължи да пораства с темповете от предходните години , ще продължи да пораства толкоз доста, че ще успее да компенсира тези дупки в бюджета . Напротив, емпирично се потвърждава и през предходната, и през по-миналата година, че това не се случи. Няма да се случи през 2023 година, няма да се случи и през 2024 година

От страна, която беше първенец по обществени финанси и по дисциплинираност, се трансформираме в страна, която се пробва да се нагоди в под 3% недостиг, без да има визия от кое място може да компенсира този недостиг . /БГНЕС

-----------

Михаил Кръстев, анализатор, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики. Анализът е изработен особено за БГНЕС.