Заплатите ще растат по-бързо от икономиката
Има няколко вероятни “спусъка ” за стопански трус в Европа в обозримо бъдеще. Нужни са дълготрайни вложения, които да трансформират профила на страната, написа 168 часа.
Какво ще донесе новата 2019 година? Годината се обрисува заредена с изненади - и за света, и за България. В понеделнишкия брой публикувахме прогнозите на 5-има специалисти. Днес - прогнозите на икономиста Лъчезар Богданов.
Задава ли се нова икономическа рецесия - за Европа и за България?
Нека да разграничим това, което знаем, и това, за което по-скоро гадаем: ясно е, че няма по какъв начин цената на парите да е нула, каквато я поддържат изкуствено централните банки дълго време, и е ясно, че единствено с харчене за сметка на непрекъснато увеличаващ се дълг не може да има устойчива стопанска система. Кога и по какъв начин тъкмо действителността ще разгроми тези заблуди, обаче не се ангажирам да предвиждам.
Още през 2018 година виждаме сигнали, че растежът в огромните европейски стопански системи се забавя, а да вземем за пример в 4 от 6 поредни месеца индустриалното произвеждане в Германия отбелязва спад.
Ако съпоставим обстановката в този момент с тази от 2007 година, виждаме както разлики, по този начин и поразяващи прилики. И в този момент част от стопанската интензивност и потреблението са захранвани от на ниска цена заем, изключително покупка на коли и строителство, и в този момент част от страните – и този път не приказваме за периферна Гърция или Португалия, а за Франция и Италия – имат високи държавни дефицити и възходящ дълг.
Структурните промени в данъчното облагане, регулациите, трудовото законодателство, образованието и процесите на основаване и трансфериране на познание и технологии, които през последното десетилетие трябваше да усилят конкурентоспособността на стопанските системи, са по-скоро необичайност и сякаш още веднъж са по-скоро на Изток.
Когато изкуствено създаваните тласъци – вливането на ликвидност при нулеви лихви от Европейската централна банка – изчезнат, ще се окаже, че част от вложенията и потребителското търсене не стъпват на хубавичко основа на по-високи спестявания, предприемачество и нараснала продуктивност.
Това е в резюме общата причина да се чака ново разтърсване в обозримо бъдеще. Не се ангажирам да предвиждам по кое време и по какъв начин тъкмо ще се задвижат тези процеси.
Има обаче няколко вероятни “спусъка ” – свръхзадлъжнялостта на Италия може да отключи тежка дългова рецесия, която да “зарази ” целия европейски финансов бранш, Франция е със свръхдефицит и доста висока безработица даже в положителните времена, а високият дълг става мъчно търпим при невисок напредък или криза.
Свиването на достъпа до заем и предстоящото (макар и не в първата половина на 2019 г.) покачване на лихвите ще докара до верижни усложнения за капиталови планове, разчитащи напълно на заемно дълготрайно финансиране.
В част от по-развитите европейски страни потреблението е извънредно подвластно от възходящата задлъжнялост на семействата – всяко оскъпяване и ограничение на новия заем ще значи стесняване на покупките най-много на артикули за дълготрайна приложимост. Отделно от това, растежът в Съединени американски щати и Китай в последното десетилетие също бе основан на вътрешно търсене, подтиквано с бюджетни дефицити и доста повишаване на частния и обществения дълг – това в един миг ще спре. А “моторите ” на европейската промишленост са точно експортноориентираните предприятия, продаващи високотехнологични машини и съоръжение.
България няма по какъв начин да остане встрани от тези процеси. Износът на артикули и услуги е 66% от Брутният вътрешен продукт, имаме отворена и мощно подвластна от европейските пазари стопанска система. Отделно 2018 година беше година със сериозен растеж на потреблението, финансиран от нарастване на заема – по последни данни потребителските заеми са нарастнали с 16% за година, а ипотечните – с 10%, или спомагателни 2.2 милиарда вътрешно търсене за 12 месеца. Още повече това става при извънредно ниски разноски за лихви, което разрешава огромен заем да наподобява на ниска цена за обслужване поради ниските погасителни вноски, само че при повишаване на лихвите това внезапно ще се промени.
Ако това се добави към предстоящи компликации пред експортно ориентираните предприятия, които ще пострадат при възможна криза в еврозоната, и обвързваните с това съкращения на личен състав и закъснение на растежа на заплатите може да се чака превръщане на свръхоптимизма на семействата – довел да вземем за пример до рекордни продажби на коли от десетилетие.
Успокоителното ненапълно е, че този развой се случва едвам от година и половина, като до 2016 година семействата бяха много внимателни и банките задържаха достъпа на нов заем. Строителството към момента не е отчело забележителен взрив, заетите са близо 2 пъти по-малко от 2008 година и огромният растеж на разрешенията за градеж към момента не се е трансформирал във финансирани градежи с действително осъществявана работа. Така че предстоящата смяна в лихвите, както и пренесените негативи от по-лошата обстановка в цялата европейска стопанска система може би ще бъдат по-малък потрес върху действителния бранш и семействата от случилото се 2008 година
2019 - по-добра или по-лоша за портфейла?
Заплатите евентуално ще продължат да нарастват изпреварващо, т.е. по-бързо от растежа на стопанската система. Независимо от забавянето на стопанската интензивност пазарът на труда ще би трябвало да се съобрази с най-малко три трендове – първо, българите имат опция да емигрират и работят в страни с по-високи хонорари, второ, застаряващото и намаляващо население значи все по-малко предложение на работна мощ, и трето, в България навлизат задгранични компании (а и се основават български), които работят за световни пазари при потребление на високопроизводелни капитал, познания, технологии и по този начин могат да заплащат доста по-високи от сегашните равнища на заплати.
Всичко това слага под сериозен напън тези работодатели, които нямат тактика по какъв начин да са конкурентни при по-високи разноски за труд.
Отделно имаме и еднократния резултат от покачването на заплатите на учителите и на всички заети в бюджетния бранш.
Икономиката ще пораства ли и с какъв брой?
Очаквам растежът на потреблението да е по-нисък от тази година, евентуално и износът като обща стойност ще стагнира, въпреки някои най-динамични браншове, създаващи артикули с по-висока добавена стойност, да запазят бързото си разгръщане.
За пръв път от 2008 година чакам най-сериозен принос в растежа да имат вложенията, в това число и обществените, поради по-активното осъществяване на планове с еврофинансиране. При всички случаи стопанската система ще пораства с по-бавен ритъм от 2018 година, значимо е обаче това да включва точно привличане на дълготрайни вложения, които да преструктурират и трансформират профила на България.
Казано с други думи, даже да се провалят няколко плана за молове или офис здания, в случай че в това време няколко международни водачи открият съвременни фабрики или световни центрове за споделениуслуги, това не е чак толкоз ужасно, даже ще е добре за фундамента за предстоящ резистентен разцвет.
Колко ще е инфлацията?
Видяхме, че през декември енергийните цени на международните тържища отстъпиха още веднъж, тъй че покачването от лятото и есента наподобява към този момент еднократен резултат. Ако обаче започва нова световна дългова рецесия, това неизбежно ще се отрази краткосрочно в спад на цените, изключително на сила, парцели, машини и уреди. От своя страна видяхме след 2009 година по какъв начин огромна част от вложителите взеха решение да “избягат ” от финансовите пазари и да насочат спестяванията в нефт, селскостопанска продукция, метали, аграрни земи, мини, въобще – действителни активи.
Къде ще е преференциално да се влага?
При всяка световна рецесия оцелява само този актив, който всички смятат за “сигурно леговище ”; в предходната рецесия това беше доларът, американските и немските държавни облигации. Дали това ще е по този начин и този път – не знам.
Извън по-катастрофичния сюжет обаче би трябвало да се следват фундаменталните фактори – да се влага в бизнеси или облигации, които действат в конкурентна среда и в структурно устойчиви стопански системи, такива, които не черпят триумф само от кредитни балони или различен вид краткосрочни мании. В България евентуално банковите депозити ще продължат да носят рентабилност нула, а отчитайки таксите, същото ще важи и за пенсионните фондове.
Какво остава?
Вероятно жилища,но пък цените към този момент доближиха равнища, които вършат труднозащитима инвестицията предвид на наемите.
Ще продължи ли растежът на кредитирането? Или ще пораства лихвата?
Очаквам банките да стартират развой на по-стриктно съблюдаване на стандарти за надеждност на длъжниците – както по лична самодейност, по този начин поради предстоящите нови принадлежности за надзорни ограничавания. Ако цените на парцелите спрат да нарастват, евентуално част от купувачите, разчитащи да завоюват от препродажба, няма въобще да са на пазара и да търсят финансиране.
При потреблението ще има още известно време инерция поради продължаващия растеж на заетостта и заплатите, само че в един миг броят на семействата, които не са задлъжнели с покупка на мебели, техника, коли, ще стартира да понижава. Има капацитет за по-видим растеж на бизнес кредитирането, само че това ще зависи от настройките на бизнесмените да започват по-значими и капиталоемки планове отвън строителството.
Ще влезем ли в чакалнята на еврозоната?
Този въпрос е по-скоро към държавните управления на страните, чиито валути вземат участие в ЕРМ2/еврозоната, както и Европейската централна банка. Както доста пъти е ставало дума, официални критерии, записани в европейското законодателство, за участие в ЕРМ2 не са планувани – това, което попада в изказването от предишното лято, е едностранно препоръчан пакет от ограничения и промени, които българското държавно управление се ангажира да извърши. Моето очакване е по-скоро тези ограничения да бъдат изпълнени от България – само че дали това ще докара до дейно присъединение на лв. към ЕРМ2, зависи от политически решения отвън нашата страна.
Какво ще донесе новата 2019 година? Годината се обрисува заредена с изненади - и за света, и за България. В понеделнишкия брой публикувахме прогнозите на 5-има специалисти. Днес - прогнозите на икономиста Лъчезар Богданов.
Задава ли се нова икономическа рецесия - за Европа и за България?
Нека да разграничим това, което знаем, и това, за което по-скоро гадаем: ясно е, че няма по какъв начин цената на парите да е нула, каквато я поддържат изкуствено централните банки дълго време, и е ясно, че единствено с харчене за сметка на непрекъснато увеличаващ се дълг не може да има устойчива стопанска система. Кога и по какъв начин тъкмо действителността ще разгроми тези заблуди, обаче не се ангажирам да предвиждам.
Още през 2018 година виждаме сигнали, че растежът в огромните европейски стопански системи се забавя, а да вземем за пример в 4 от 6 поредни месеца индустриалното произвеждане в Германия отбелязва спад.
Ако съпоставим обстановката в този момент с тази от 2007 година, виждаме както разлики, по този начин и поразяващи прилики. И в този момент част от стопанската интензивност и потреблението са захранвани от на ниска цена заем, изключително покупка на коли и строителство, и в този момент част от страните – и този път не приказваме за периферна Гърция или Португалия, а за Франция и Италия – имат високи държавни дефицити и възходящ дълг.
Структурните промени в данъчното облагане, регулациите, трудовото законодателство, образованието и процесите на основаване и трансфериране на познание и технологии, които през последното десетилетие трябваше да усилят конкурентоспособността на стопанските системи, са по-скоро необичайност и сякаш още веднъж са по-скоро на Изток.
Когато изкуствено създаваните тласъци – вливането на ликвидност при нулеви лихви от Европейската централна банка – изчезнат, ще се окаже, че част от вложенията и потребителското търсене не стъпват на хубавичко основа на по-високи спестявания, предприемачество и нараснала продуктивност.
Това е в резюме общата причина да се чака ново разтърсване в обозримо бъдеще. Не се ангажирам да предвиждам по кое време и по какъв начин тъкмо ще се задвижат тези процеси.
Има обаче няколко вероятни “спусъка ” – свръхзадлъжнялостта на Италия може да отключи тежка дългова рецесия, която да “зарази ” целия европейски финансов бранш, Франция е със свръхдефицит и доста висока безработица даже в положителните времена, а високият дълг става мъчно търпим при невисок напредък или криза.
Свиването на достъпа до заем и предстоящото (макар и не в първата половина на 2019 г.) покачване на лихвите ще докара до верижни усложнения за капиталови планове, разчитащи напълно на заемно дълготрайно финансиране.
В част от по-развитите европейски страни потреблението е извънредно подвластно от възходящата задлъжнялост на семействата – всяко оскъпяване и ограничение на новия заем ще значи стесняване на покупките най-много на артикули за дълготрайна приложимост. Отделно от това, растежът в Съединени американски щати и Китай в последното десетилетие също бе основан на вътрешно търсене, подтиквано с бюджетни дефицити и доста повишаване на частния и обществения дълг – това в един миг ще спре. А “моторите ” на европейската промишленост са точно експортноориентираните предприятия, продаващи високотехнологични машини и съоръжение.
България няма по какъв начин да остане встрани от тези процеси. Износът на артикули и услуги е 66% от Брутният вътрешен продукт, имаме отворена и мощно подвластна от европейските пазари стопанска система. Отделно 2018 година беше година със сериозен растеж на потреблението, финансиран от нарастване на заема – по последни данни потребителските заеми са нарастнали с 16% за година, а ипотечните – с 10%, или спомагателни 2.2 милиарда вътрешно търсене за 12 месеца. Още повече това става при извънредно ниски разноски за лихви, което разрешава огромен заем да наподобява на ниска цена за обслужване поради ниските погасителни вноски, само че при повишаване на лихвите това внезапно ще се промени.
Ако това се добави към предстоящи компликации пред експортно ориентираните предприятия, които ще пострадат при възможна криза в еврозоната, и обвързваните с това съкращения на личен състав и закъснение на растежа на заплатите може да се чака превръщане на свръхоптимизма на семействата – довел да вземем за пример до рекордни продажби на коли от десетилетие.
Успокоителното ненапълно е, че този развой се случва едвам от година и половина, като до 2016 година семействата бяха много внимателни и банките задържаха достъпа на нов заем. Строителството към момента не е отчело забележителен взрив, заетите са близо 2 пъти по-малко от 2008 година и огромният растеж на разрешенията за градеж към момента не се е трансформирал във финансирани градежи с действително осъществявана работа. Така че предстоящата смяна в лихвите, както и пренесените негативи от по-лошата обстановка в цялата европейска стопанска система може би ще бъдат по-малък потрес върху действителния бранш и семействата от случилото се 2008 година
2019 - по-добра или по-лоша за портфейла?
Заплатите евентуално ще продължат да нарастват изпреварващо, т.е. по-бързо от растежа на стопанската система. Независимо от забавянето на стопанската интензивност пазарът на труда ще би трябвало да се съобрази с най-малко три трендове – първо, българите имат опция да емигрират и работят в страни с по-високи хонорари, второ, застаряващото и намаляващо население значи все по-малко предложение на работна мощ, и трето, в България навлизат задгранични компании (а и се основават български), които работят за световни пазари при потребление на високопроизводелни капитал, познания, технологии и по този начин могат да заплащат доста по-високи от сегашните равнища на заплати.
Всичко това слага под сериозен напън тези работодатели, които нямат тактика по какъв начин да са конкурентни при по-високи разноски за труд.
Отделно имаме и еднократния резултат от покачването на заплатите на учителите и на всички заети в бюджетния бранш.
Икономиката ще пораства ли и с какъв брой?
Очаквам растежът на потреблението да е по-нисък от тази година, евентуално и износът като обща стойност ще стагнира, въпреки някои най-динамични браншове, създаващи артикули с по-висока добавена стойност, да запазят бързото си разгръщане.
За пръв път от 2008 година чакам най-сериозен принос в растежа да имат вложенията, в това число и обществените, поради по-активното осъществяване на планове с еврофинансиране. При всички случаи стопанската система ще пораства с по-бавен ритъм от 2018 година, значимо е обаче това да включва точно привличане на дълготрайни вложения, които да преструктурират и трансформират профила на България.
Казано с други думи, даже да се провалят няколко плана за молове или офис здания, в случай че в това време няколко международни водачи открият съвременни фабрики или световни центрове за споделениуслуги, това не е чак толкоз ужасно, даже ще е добре за фундамента за предстоящ резистентен разцвет.
Колко ще е инфлацията?
Видяхме, че през декември енергийните цени на международните тържища отстъпиха още веднъж, тъй че покачването от лятото и есента наподобява към този момент еднократен резултат. Ако обаче започва нова световна дългова рецесия, това неизбежно ще се отрази краткосрочно в спад на цените, изключително на сила, парцели, машини и уреди. От своя страна видяхме след 2009 година по какъв начин огромна част от вложителите взеха решение да “избягат ” от финансовите пазари и да насочат спестяванията в нефт, селскостопанска продукция, метали, аграрни земи, мини, въобще – действителни активи.
Къде ще е преференциално да се влага?
При всяка световна рецесия оцелява само този актив, който всички смятат за “сигурно леговище ”; в предходната рецесия това беше доларът, американските и немските държавни облигации. Дали това ще е по този начин и този път – не знам.
Извън по-катастрофичния сюжет обаче би трябвало да се следват фундаменталните фактори – да се влага в бизнеси или облигации, които действат в конкурентна среда и в структурно устойчиви стопански системи, такива, които не черпят триумф само от кредитни балони или различен вид краткосрочни мании. В България евентуално банковите депозити ще продължат да носят рентабилност нула, а отчитайки таксите, същото ще важи и за пенсионните фондове.
Какво остава?
Вероятно жилища,но пък цените към този момент доближиха равнища, които вършат труднозащитима инвестицията предвид на наемите.
Ще продължи ли растежът на кредитирането? Или ще пораства лихвата?
Очаквам банките да стартират развой на по-стриктно съблюдаване на стандарти за надеждност на длъжниците – както по лична самодейност, по този начин поради предстоящите нови принадлежности за надзорни ограничавания. Ако цените на парцелите спрат да нарастват, евентуално част от купувачите, разчитащи да завоюват от препродажба, няма въобще да са на пазара и да търсят финансиране.
При потреблението ще има още известно време инерция поради продължаващия растеж на заетостта и заплатите, само че в един миг броят на семействата, които не са задлъжнели с покупка на мебели, техника, коли, ще стартира да понижава. Има капацитет за по-видим растеж на бизнес кредитирането, само че това ще зависи от настройките на бизнесмените да започват по-значими и капиталоемки планове отвън строителството.
Ще влезем ли в чакалнята на еврозоната?
Този въпрос е по-скоро към държавните управления на страните, чиито валути вземат участие в ЕРМ2/еврозоната, както и Европейската централна банка. Както доста пъти е ставало дума, официални критерии, записани в европейското законодателство, за участие в ЕРМ2 не са планувани – това, което попада в изказването от предишното лято, е едностранно препоръчан пакет от ограничения и промени, които българското държавно управление се ангажира да извърши. Моето очакване е по-скоро тези ограничения да бъдат изпълнени от България – само че дали това ще докара до дейно присъединение на лв. към ЕРМ2, зависи от политически решения отвън нашата страна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ