Деца от украинско сиропиталище търсят спасение в Полша
Има неща, които мъчно се лекуват в човешката душа. Особено в детската, в която ни остава да се молим нежната вяра да влезе и да закърпи болките, породени от жестокостта на възрастните. Репортерът на „ Ройтерс “ Андрю Маршал споделя през очите на най-невинните, с цел да ни покаже какъв брой безмилостна е тя.
Над 200 деца, евакуирани от сиропиталище в зоната на спора в, дойдоха в западния град Лвов в събота след 24-часово пътешестване с трен с хората, които се грижат за тях.
Годините на тези 215-те деца ваирират - от напълно дребни деца до младежи. Те напуснаха сиропиталището си в Запорожие, в Югоизточна Украйна, в деня, когато съветските войски нападнаха близката атомна електроцентрала.
" Сърцето ми се къса ", споделя Олха Кучер, шеф на Запорожския централен християнски дом за сираци. И стартира да ридае. " Съжалявам... Просто не знам какво да кажа. Толкова ми е жалост за тези деца. Те са толкоз дребни. "
С рухването на нощта и понижаването на температурата, децата чакат търпеливо на перона на гарата в Лвов, като по-големите се грижат за дребните, до момента в който личният състав на сиропиталището деликатно ги преброява.
Най-малките стискат в ръчички плюшени играчки. Нито едно от децата не плаче и не се оплаква. 16-годишният Владимир Ковтун споделя, че в този момент се усеща в сигурност. " Ужасяващо е да останем в Запорожие, когато сирените за въздушно нахлуване се включват непрекъснато и би трябвало да се крием в мазето. "
С ококорени очи и хванати за ръка, децата са водени през чакалнята, препълнена с други украинци. Над 65 000 бежанци са минали през гарата единствено в петък, съгласно кмета на Лвов Андрий Садови.
След това, когато стартира да вали сняг, децата се качват на рейсове, които да ги откарат в новия им дом в прилежаща Полша.
Ще минат няколко часа, преди да преминат границата. За Кучер, директорката на сиропиталището, вероятността за сигурност за децата ѝ след толкоз тежко пътешестване отприщва комбинация от страсти: горест, облекчение и гняв.
" Не желаеме да напущаме Украйна - обичаме я ", сподели тя. - " Но за жалост би трябвало да си тръгваме. "
Когато последното от децата се качва на рейсовете, Кучер добавя: " Путин просто убива хора... Не разбирам за какво съветският народ не може да повярва, че сме бомбардирани - убиват нас и нашите деца. "
Над 200 деца, евакуирани от сиропиталище в зоната на спора в, дойдоха в западния град Лвов в събота след 24-часово пътешестване с трен с хората, които се грижат за тях.
Годините на тези 215-те деца ваирират - от напълно дребни деца до младежи. Те напуснаха сиропиталището си в Запорожие, в Югоизточна Украйна, в деня, когато съветските войски нападнаха близката атомна електроцентрала.
" Сърцето ми се къса ", споделя Олха Кучер, шеф на Запорожския централен християнски дом за сираци. И стартира да ридае. " Съжалявам... Просто не знам какво да кажа. Толкова ми е жалост за тези деца. Те са толкоз дребни. "
С рухването на нощта и понижаването на температурата, децата чакат търпеливо на перона на гарата в Лвов, като по-големите се грижат за дребните, до момента в който личният състав на сиропиталището деликатно ги преброява.
Най-малките стискат в ръчички плюшени играчки. Нито едно от децата не плаче и не се оплаква. 16-годишният Владимир Ковтун споделя, че в този момент се усеща в сигурност. " Ужасяващо е да останем в Запорожие, когато сирените за въздушно нахлуване се включват непрекъснато и би трябвало да се крием в мазето. "
С ококорени очи и хванати за ръка, децата са водени през чакалнята, препълнена с други украинци. Над 65 000 бежанци са минали през гарата единствено в петък, съгласно кмета на Лвов Андрий Садови.
След това, когато стартира да вали сняг, децата се качват на рейсове, които да ги откарат в новия им дом в прилежаща Полша.
Ще минат няколко часа, преди да преминат границата. За Кучер, директорката на сиропиталището, вероятността за сигурност за децата ѝ след толкоз тежко пътешестване отприщва комбинация от страсти: горест, облекчение и гняв.
" Не желаеме да напущаме Украйна - обичаме я ", сподели тя. - " Но за жалост би трябвало да си тръгваме. "
Когато последното от децата се качва на рейсовете, Кучер добавя: " Путин просто убива хора... Не разбирам за какво съветският народ не може да повярва, че сме бомбардирани - убиват нас и нашите деца. "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ