Из приказните светове на 98-годишния младеж Любен Зидаров
Има не повече от три имена на илюстратори, които към този момент порасналите читатели помнят и свързват с обичаните сюжети от детството си. Вадим Лазаркевич (руснак, само че работил през съвсем целия си умишлен живот у нас), Либико Марайа (световноизвестен италианец, чиито рисунки няколко пъти през годините са препечатвани от български издатели). И най-после, само че не финален по значимост - единственият българин измежду тях, Любен Зидаров.
Децата на предишния век в никакъв случай няма да не помнят неговите Андерсенови приказки - дребната нимфа, кибритопродавачката, галошите на щастието..., неговия Том Сойер, самовилите и юнаците в томовете на Николай Райнов и еднокракия корсар Джон Силвър от " Островът на съкровищата ". Мнозина от сънародниците ни са навлезли, живели и мечтали в чудните измислени светове на създатели като Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън и Ханс Кристиян Андерсен с негова помощ.
С днешните деца не е по този начин, само че родителите им побързаха да си устроят скандал преди две години, когато Зидаров, към този момент на достолепната 96-годишна възраст, бе поканен да илюстрира българското издание на " Хари Потър ". Спорът бе сякаш за " хубостта " на картинките, само че в действителност в него се включиха с идентичен възторг експерти и хора, които в никакъв случай не са доближавали четката (освен в часовете по изобразяване в училище).
" Другари, погледнете художествените илюстрации на книгите и изключително илюстрациите на детско-юношеските книги. Децата и юношите се рисуват като кретени. Право да ви кажа, че като виждам някои илюстрации на детско-юношески книги, си припомням за едновремешните приказки на баба ни за таласъмите и караконджулите, които бродели по земята и отвличали непослушните деца – по този начин тя ни плашеше, с цел да бъдем мирни и послушни. Не споделям, че всички илюстрации са такива, само че от година на година от ден на ден се уголемява този метод на неприятно поясняване и не се вижда до каква степен ще стигне... За такива илюстрации, за такива деформации младежкото издателство [ " Народна юноша " ] и издателство " Български публицист " държат знамето. "
Цитатът, както подсказва стилът на изложение, не е от фейсбук баталиите през 2019-а, а от тирада на Тодор Живков на културна тема през април 1963-та (годината, в която излиза първият илюстриран от Любен Зидаров " Том Сойер " ).
Но, несъмнено, това не спря доайена на българската илюстрация за деца да рисува - нито тогава, нито в този момент. И популярност богу.
---
Любен Зидаров се ражда във Велико Търново на 23 декември 1923 година - тоест, през вчерашния ден отпразнува своя 98-и рожден ден. За детството му не се знае доста, като се изключи че книгите го увличат и прави първите си любителски илюстрации още като възпитаник. " Чета Джек Лондон, направих илюстрациите, с целия си юношески наивитет ги направих на формата на книгата, която бях прочел, изрязах ги и ги налепих вътре в страниците - да наподобява, че книгата е излязла в мои илюстрации ", споделя художникът в свое изявление преди няколко години.
През 1948 година приключва Художествената академия в София, компетентност живопис, при проф. Илия Петров. Но илюстрацията си остава негова страст и живописните му занимания страдат. " Много-много не си давах напън там, тъй като виждах, че нищо не става. Правех си единствено етюдите, които бяха в образователната стратегия. С моя професор имах много неприятности, тъй като той непрестанно ми правеше бележки, че изоставям живописта, с цел да върша илюстрации. "
Още като студент стартира да сътрудничи на вестници за деца и юноши, а с неговия приятел Александър Денков са измежду първопроходците на българския комикс. Работил е като илюстратор на детските вестници и списания " Септемврийче ", " Пламъче ", " Славейче " и " Дружинка ". Въпреки рецензиите против стила му на работа от 1967 до 1970 година е основен художник на издателството на Централен комитет на ДКМС " Народна юноша ", а през 70-те е първо заместник-председател, след това и ръководител на Творческия фонд на СБХ. Получава званието " Народен художник " в края на 70-те, когато към този момент е лауреат на награди и в чужбина. През 90-те за три години оглавява Съюза на българските художници. Работата на бащата оказва въздействие и върху сина - Филип Зидаров е прочут наш изкуствовед.
При все страстта към илюстрацията, още на млади години посещение в Париж и " среща " с огромните импресионисти в оригинал го връща към живописните техники. Първата му галерия след завръщането от френската столица е с живопис. Следващата е " Автопортрети ".
Но това, с което остава в поколенията, са рисунките му към " Приказки на Шехеразада ", " Български национални приказки ", " Островът на съкровищата ", " Том Сойер " и " Хъкълбери Фин ", " Принцът и просякът ", приключенските романи на Майн Рид и Жул Верн... и, несъмнено, приказките на Х. К. Андерсен, които той илюстрира неведнъж в продължение на 60 години и на които бе отдадена и последната му галерия - този декември в столичната изложба " Ракурси ".
" Светлин Русев шеговито ме наричаше презрян илюстратор, пък на последната ми галерия на илюстрацията ме прогласи за художник от международни мащаби като илюстратор ", спомня си метаморфозата в отношението към рисунките му Любен Зидаров.
Творческото дългоденствие не е нещо извънредно за художниците, само че Зидаров е невиждан случай за българската артистична сцена - освен поради неизчерпаемата си изобретателна сила, само че и поради неостаряващото възприятие за комизъм. " Ако хуморът изчезне, изчезват и сериозните неща, тъй като няма с какво да се изразят ", казва той в свое изявление пред " Сега " преди пет години.
За над 70 години креативна активност той е направил десетки изложения у нас и в чужбина, като с изключение на илюстрациите и неподражаемите му като еластичен език и самоирония автопортрети има още няколко обичани тематики - селски и градски пейзажи, три морета, дами от града, селото и плажа, магарета... Изкушавал се е и от перото, само че защото брачната половинка му Богдана Зидарова е поетеса - бързо схваща, че не това е региона, в която може да даде най-вече.
В последните години Зидаров не дава изявленията. Тази година заради пандемията нямаше и тържествено разкриване на изложбата му в " Ракурси ", само че той пристигна в галерията предишния ден за подреждането. Затова оставяме сега сътрудниците му да приказват за него.
Чавдар Николов, карикатурист:
Когато бях млад и зелен, неговите илюстрации ме въодушевяваха да бленувам по градове, страни и континенти, които тогава нямаше по какъв начин да видя онлайн. Илюстрациите му бяха съвсем като рок музиката, която слушахме през 70-те - цветни, енергични, рошави и жизнерадостни на фона на сивото соцежедневие. После и моите деца изпитваха същата наслада при до момента с неговото изкуство. Сега съм сигурен, че и внуците на нашите деца ще имат потребност от него.
Гергана Димитрова , издател:
Любен Зидаров нарисува илюстрациите за обичаната ми книга - " Пчелица " от Анатол Франс. Дълго време не смеех да му предложа да ги направи. Защото това е като да рисува за теб Сирак Скитник или Владимир Димитров-Майстора. Но колкото и да мислих, не можех да си ги показва от различен български художник. И, несъмнено, когато се осмелих, получих най-хубавото. Тогава той беше единствено на 93 години, през днешния ден продължава да рисува и ще е все по този начин, тъй като Любен Зидаров постоянно ще открива истории, които ще желае да илюстрира.
Капка Кънева , художник илюстратор:
В това извънредно време на ежедневна загуба на персони, стойност и смисъл човек би могъл да се подведе да търси ключа към неувяхващо яркото наличие на Любен Зидаров на родната арт сцена в неговото дългоденствие. Това би било неточност. Продължителният персонален и креативен живот на един художник е гаранция само за огромно по размер творчество. Причината да не преставаме да обичаме рисунките и илюстрациите на Любен Зидаров се корени за мен в неувяхващата младост на неговите разум, дух и сърце. В любопитния взор на очите му, " огромни като кръгли кули ", към непрестанно изменящата се действителност. В свежата достоверност на цялото му креативно създание.
Честит празник, Майсторе! Топли пламъкът от твоето огниво!
Децата на предишния век в никакъв случай няма да не помнят неговите Андерсенови приказки - дребната нимфа, кибритопродавачката, галошите на щастието..., неговия Том Сойер, самовилите и юнаците в томовете на Николай Райнов и еднокракия корсар Джон Силвър от " Островът на съкровищата ". Мнозина от сънародниците ни са навлезли, живели и мечтали в чудните измислени светове на създатели като Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън и Ханс Кристиян Андерсен с негова помощ.
С днешните деца не е по този начин, само че родителите им побързаха да си устроят скандал преди две години, когато Зидаров, към този момент на достолепната 96-годишна възраст, бе поканен да илюстрира българското издание на " Хари Потър ". Спорът бе сякаш за " хубостта " на картинките, само че в действителност в него се включиха с идентичен възторг експерти и хора, които в никакъв случай не са доближавали четката (освен в часовете по изобразяване в училище).
" Другари, погледнете художествените илюстрации на книгите и изключително илюстрациите на детско-юношеските книги. Децата и юношите се рисуват като кретени. Право да ви кажа, че като виждам някои илюстрации на детско-юношески книги, си припомням за едновремешните приказки на баба ни за таласъмите и караконджулите, които бродели по земята и отвличали непослушните деца – по този начин тя ни плашеше, с цел да бъдем мирни и послушни. Не споделям, че всички илюстрации са такива, само че от година на година от ден на ден се уголемява този метод на неприятно поясняване и не се вижда до каква степен ще стигне... За такива илюстрации, за такива деформации младежкото издателство [ " Народна юноша " ] и издателство " Български публицист " държат знамето. "
Цитатът, както подсказва стилът на изложение, не е от фейсбук баталиите през 2019-а, а от тирада на Тодор Живков на културна тема през април 1963-та (годината, в която излиза първият илюстриран от Любен Зидаров " Том Сойер " ).
Но, несъмнено, това не спря доайена на българската илюстрация за деца да рисува - нито тогава, нито в този момент. И популярност богу.
---
Любен Зидаров се ражда във Велико Търново на 23 декември 1923 година - тоест, през вчерашния ден отпразнува своя 98-и рожден ден. За детството му не се знае доста, като се изключи че книгите го увличат и прави първите си любителски илюстрации още като възпитаник. " Чета Джек Лондон, направих илюстрациите, с целия си юношески наивитет ги направих на формата на книгата, която бях прочел, изрязах ги и ги налепих вътре в страниците - да наподобява, че книгата е излязла в мои илюстрации ", споделя художникът в свое изявление преди няколко години.
През 1948 година приключва Художествената академия в София, компетентност живопис, при проф. Илия Петров. Но илюстрацията си остава негова страст и живописните му занимания страдат. " Много-много не си давах напън там, тъй като виждах, че нищо не става. Правех си единствено етюдите, които бяха в образователната стратегия. С моя професор имах много неприятности, тъй като той непрестанно ми правеше бележки, че изоставям живописта, с цел да върша илюстрации. "
Още като студент стартира да сътрудничи на вестници за деца и юноши, а с неговия приятел Александър Денков са измежду първопроходците на българския комикс. Работил е като илюстратор на детските вестници и списания " Септемврийче ", " Пламъче ", " Славейче " и " Дружинка ". Въпреки рецензиите против стила му на работа от 1967 до 1970 година е основен художник на издателството на Централен комитет на ДКМС " Народна юноша ", а през 70-те е първо заместник-председател, след това и ръководител на Творческия фонд на СБХ. Получава званието " Народен художник " в края на 70-те, когато към този момент е лауреат на награди и в чужбина. През 90-те за три години оглавява Съюза на българските художници. Работата на бащата оказва въздействие и върху сина - Филип Зидаров е прочут наш изкуствовед.
При все страстта към илюстрацията, още на млади години посещение в Париж и " среща " с огромните импресионисти в оригинал го връща към живописните техники. Първата му галерия след завръщането от френската столица е с живопис. Следващата е " Автопортрети ".
Но това, с което остава в поколенията, са рисунките му към " Приказки на Шехеразада ", " Български национални приказки ", " Островът на съкровищата ", " Том Сойер " и " Хъкълбери Фин ", " Принцът и просякът ", приключенските романи на Майн Рид и Жул Верн... и, несъмнено, приказките на Х. К. Андерсен, които той илюстрира неведнъж в продължение на 60 години и на които бе отдадена и последната му галерия - този декември в столичната изложба " Ракурси ".
" Светлин Русев шеговито ме наричаше презрян илюстратор, пък на последната ми галерия на илюстрацията ме прогласи за художник от международни мащаби като илюстратор ", спомня си метаморфозата в отношението към рисунките му Любен Зидаров.
Творческото дългоденствие не е нещо извънредно за художниците, само че Зидаров е невиждан случай за българската артистична сцена - освен поради неизчерпаемата си изобретателна сила, само че и поради неостаряващото възприятие за комизъм. " Ако хуморът изчезне, изчезват и сериозните неща, тъй като няма с какво да се изразят ", казва той в свое изявление пред " Сега " преди пет години.
За над 70 години креативна активност той е направил десетки изложения у нас и в чужбина, като с изключение на илюстрациите и неподражаемите му като еластичен език и самоирония автопортрети има още няколко обичани тематики - селски и градски пейзажи, три морета, дами от града, селото и плажа, магарета... Изкушавал се е и от перото, само че защото брачната половинка му Богдана Зидарова е поетеса - бързо схваща, че не това е региона, в която може да даде най-вече.
В последните години Зидаров не дава изявленията. Тази година заради пандемията нямаше и тържествено разкриване на изложбата му в " Ракурси ", само че той пристигна в галерията предишния ден за подреждането. Затова оставяме сега сътрудниците му да приказват за него.
Чавдар Николов, карикатурист:
Когато бях млад и зелен, неговите илюстрации ме въодушевяваха да бленувам по градове, страни и континенти, които тогава нямаше по какъв начин да видя онлайн. Илюстрациите му бяха съвсем като рок музиката, която слушахме през 70-те - цветни, енергични, рошави и жизнерадостни на фона на сивото соцежедневие. После и моите деца изпитваха същата наслада при до момента с неговото изкуство. Сега съм сигурен, че и внуците на нашите деца ще имат потребност от него.
Гергана Димитрова , издател:
Любен Зидаров нарисува илюстрациите за обичаната ми книга - " Пчелица " от Анатол Франс. Дълго време не смеех да му предложа да ги направи. Защото това е като да рисува за теб Сирак Скитник или Владимир Димитров-Майстора. Но колкото и да мислих, не можех да си ги показва от различен български художник. И, несъмнено, когато се осмелих, получих най-хубавото. Тогава той беше единствено на 93 години, през днешния ден продължава да рисува и ще е все по този начин, тъй като Любен Зидаров постоянно ще открива истории, които ще желае да илюстрира.
Капка Кънева , художник илюстратор:
В това извънредно време на ежедневна загуба на персони, стойност и смисъл човек би могъл да се подведе да търси ключа към неувяхващо яркото наличие на Любен Зидаров на родната арт сцена в неговото дългоденствие. Това би било неточност. Продължителният персонален и креативен живот на един художник е гаранция само за огромно по размер творчество. Причината да не преставаме да обичаме рисунките и илюстрациите на Любен Зидаров се корени за мен в неувяхващата младост на неговите разум, дух и сърце. В любопитния взор на очите му, " огромни като кръгли кули ", към непрестанно изменящата се действителност. В свежата достоверност на цялото му креативно създание.
Честит празник, Майсторе! Топли пламъкът от твоето огниво!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ