Има моменти около Бъдни вечер и Коледа, в които само

Има моменти към Бъдни вечер и Коледа, в които единствено си дублирам думите на рибата от кино лентата “Немо ”: “Просто плувай, просто плувай! ” Ако сте го гледали, ще си спомните и интонацията, която е половината от цялото подстрекателство. Но и да не сте го гледали, не се изисква доста, с цел да разберете какво му е на човек, който си повтаря “про-сто плувай ”...

Големите фамилни наслади, както и огромните фамилни разочарования, плуват паралелно с мен. Това е времето в годината, в което радостно или мъчително си давам тиха сметка кой какво дава и какво получава. Да си го кажем напряко: всички имаме упования. И най-тежките разочарования идват от несподелени страсти – изключително от тези в роднинския кръг. Защото Коледа е най-семейният празник от всички празници.

***

В изявление за Си Ен Ен американски терапевт твърди, че огромна част от клиентите му си записват двойни часове преди Коледните празници. Целта им е да “оцелеят ” и на тези празници въпреки семействата си.  “Винаги всичко приключва зле ” – споделя негова пациентка.

Понякога, обаче, всичко стартира зле. Понякога даже обстоятелствата не са толкоз неприятни, колкото е несъответствуващ тонът, с който са поднесени. Чувството, че си на клона на родословното дърво единствено на хартия, е неприятно. Всъщност никой не наследява дърво на приятелите, само че всички имаме родословие. И Коледа се заиграва с тази емоционалност всяка година в милиони домове.

***

Преди години, когато щерка ми беше дребна, бяхме на френско-българска женитба в Прованс. С нас пътуваше и баба, с цел да могат “младите ” да се веселят. В същото време всички френски фамилии без значение от броя на децата, бяха в цялостен комплект, без странична помощ. В късните часове на отиващия си ден и измежду звука на гневен рок попитах булката: “Защо тези деца са тук, нямат ли си баби? ” Тя се обърна и ми даде единствения вероятен отговор за обичайното западно общество: “Имат. И баби, и гледачки, само че това е фамилията. Това е цялото семейство. ”

Забелязвам го от ден на ден и измежду нас. Единичната стойност на обособеното семейство е Коледната действителност, или Великденската, или някоя друга. Тази единица носи някаква самодостатъчност.

***

Примирение, примирение, приемане – какви са решенията? Решенията са вътре в нас.  “Единственият човек, който би трябвало да се промени, с цел да се усещам добре – това съм самата аз. И популярност Богу. Защото това е и единственият човек, върху който от време на време имам някакъв надзор. ” *

Финалът на Коледните проверки е все оптимистичен. Труден е пътят. Не се научих да го заобикалям. Случва ми се всяка година. В еднообразно необработен тип. Но дребните ми достижения са в това, че редуцирах времето за неговото извървяване. Все отнякъде би трябвало да се стартира, нали?

 

*Alexis Spencer Lopez, Special to CNN