Кога американците загубиха британския си акцент?
Има доста и непрекъснато разрастващи се районни английски и американски акценти, тъй че термините „ английски акцент “ и „ американски акцент “ са мощно опростени. Това, което доста американци считат за характерен „ английски акцент “, е така наречен общоприет английски диалект, прочут още като учебен британски или BBC британски. Това, което множеството хора считат за „ американски акцент “ или множеството американци считат за „ никакъв акцент “, е така наречен общ американски акцент (GenAm), от време на време именуван „ акцент на водещите на вести “. Засега ще се съсредоточим върху тези две общи звучения, а районните акценти ще оставим за различен път.
Английските колонисти основават първото си непрекъснато населено място в Северна Америка в Джеймстаун, Вирджиния, през 1607 година, като звучат доста сходно на сънародниците си вкъщи, на острова. До момента, в който към този момент разполагаме със записи на американци и британци няколко века по-късно (първият аудиозапис на човешки глас е изработен през 1860 г.), звученето на британския език, говорен в Стария и Новия свят, е доста друго. Така имаме един неразбираем интервал от към 200-300 години, за който не можем да кажем тъкмо по кое време американците за първи път са почнали да звучат видимо друго от британците.
Що се отнася до въпроса „ за какво “ обаче, един от огромните фактори за разминаването на акцентите е ротацизмът (събирателно название на езикови феномени, свързани с използването на съгласния тон „ р “). Общият американски акцент е ротичен и говорещите произнасят „ р “ в думи като hard (която те произнасят като „ хад “). Британският акцент от вида BBC е неротичен и говорещите не произнасят „ р “ в думи като „ hard “ („ хад “). Преди и по време на Американската гражданска война англичаните, както в Англия, по този начин и в колониите, приказват най-вече с ротичен акцент. Не знаем обаче доста повече за него. Различни изказвания за това, че акцентите в Апалачите, Аутър Банкс, региона на Тайдуотър и островите Смит и Танжер в залива Чесапийк звучат като автентичен британски акцент от Елизабетинската ера, са разрушени като легенди от лингвистите.
Около края на 18, началото на 19 век, малко след Революцията, в Южна Англия, изключително измежду висшите и междинните съсловия, се появява неритмичен диалект, който се възприема като знак за класа и статус. Този изящен акцент е типов като общоприет английски диалект и се преподава необятно от учителите по наречие на хора, които желаят да се научат да приказват съвременно. Тъй като този акцент е районно „ безпристрастен “ и елементарен за схващане, той се популяризира в Англия и империята посредством въоръжените сили, държавната администрация, а по-късно и посредством малкия екран – ерго името „ BBC британски “.
От другата страна на Атлантика доста някогашни колонизатори също възприемат и имитират произношението, с цел да покажат своя статус. Това се случва изключително в пристанищните градове, които към момента поддържат тесни търговски връзки с Англия – Бостън, Ричмънд, Чарлстън и Савана. От югоизточното крайбрежие то се популяризира в огромна част от Юга дружно с културата и благосъстоянието на плантациите.
След индустриализацията и Гражданската война, както и през 20 век, политическата и икономическата власт значително минава от пристанищните градове и памучните плантации към индустриалните центрове на Средния Атлантик и Средния Запад – Ню Йорк, Филаделфия, Питсбърг, Кливланд, Чикаго и Детройт. Британският хайлайф е имал доста по-малко културно и езиково въздействие в тези места, които са били обитаеми най-вече с шотландци, ирландци и други от Северна Англия, а там към момента се е говорел ротиран британски. Тъй като индустриалците в тези градове се трансформират в саморасъл стопански и политически хайлайф на индустриалната ера, английският диалект губи своя статут и изчезва в Съединени американски щати. Преобладаващият акцент в така наречен (заради индустриализацията…) Ръждив пояс обаче получава названието General American или кратко GenAm, т.е. „ общ американски “, и се популяризира из щатите тъкмо както английския диалект във Англия.
Разбира се, с бързината, с която се трансформира езикът, в огромна част от този район към този момент е мъчно да се открие този акцент, като Ню Йорк, Филаделфия, Питсбърг и Чикаго развиват свои лични неповторими акценти, а общият американски акцент към този момент се счита за присъщ единствено за дребна част от Средния Запад.
Както споменахме нагоре, съществуват районни изключения както от общоамериканските, по този начин и от английските звуци. Някои от акцентите в югоизточна Англия, както и акцентите в Шотландия и Ирландия, са ротични. Някои региони на американския югоизток, както и Бостън, не са ротични…
