С какво интровертът се отличава от екстроверта
Има мит, че интровертите не могат да бъдат водачи. За да ръководите компания, би трябвало да сте отворени, общителни, да поддържате връзка с хора, да преговаряте …
Затвореният във вътрешния си свят интроверт е малко евентуално да се оправи с тези задания в модерното общество. Нека се опитаме да опровергаем този стандарт.
Сензорният интроверт
1. Първо подвеждане: интровертите странят от водачеството
Интровертите са умислени и тихи, съсредоточени и наблюдателни. Те получават повече сила от самотата, в сравнение с от престояване в компания.
Екстровертите черпят силата си от взаимоотношението с другите, могат да ги ободрят, стимулират. По този метод те извършват ролята на уредници, само че не и на водачи. Всичко, което се желае от водачи – това е отдаденост на делото, амбициозност и предпочитание да постигнеш нещо, а освен блян за взаимоотношение в група.
Такива са били Махатма Ганди, американските президенти Томас Джеферсън, Ейбрахам Линкълн, бизнесмени като Марк Зукърбърг, Уорън Бъфет, подобен е бил и Стив Джобс.
„ Ако сте умни, то ще можете да откриете преимуществата на своята интровертност, “ сподели Бил Гейтс по време на една от речите си. Думите му са на основа на персонален опит.
2. Втора илюзия: Интровертите нямат харизма
Харизмата постоянно се асоциира с обаянието. Обаятелният човек има повече шансове да получи служба, покачване, да заеме положително място под слънцето. Просто по тази причина, че той очарова и подготвя всички към себе си.
Обаянието работи в краткосрочна вероятност. А в дълготрайна е значима успеваемостта на работата. За да я постигнеш, е нужна целенасоченост.
Човек, обладаващ воля, познания, жив интерес към делата и усърдие, автоматизирано става харизматичен. В неговите очи гори огън, когато той работи.
Нищо не пречи тези качества да обладава човек, който се смята за подсъзнателен интроверт.
3. Трето подвеждане: Интровертите споделят зле.
„ Аз изгубвам доста време за това по какъв начин вярно да подредя думите, по какъв начин да кажа или направя нещо, “ споделя Джон Шъруин, пиар на фармацевтична компания. „ Много рядко изричам недомислена мисъл. “
И в това е работата. За интровертите не е значимо количеството, а качеството на другарство. Те построяват здрави персонални и професионални връзки с нужните и забавни за тях хора, вместо да колекционират нови и нови контакти. От това следва, че мъжът-интроверт без проблем може да стане началник.
4. Четвъртото подвеждане: Интровертите не обичат съдействието.
Интровертите обичат да работят сами, само че това не значи, че работата им не може да бъде направлявана за общи цели.
Екстровертите дейно ръководят пасивни и изпълнителни команди, при които сътрудниците автоматизирано извършват дилемите.
Интровертите намират добре общ език с дейните сътрудници, те са по-отзивчиви към оферти, могат деликатно за изслушват служащите. Благодарение на това всеки помощник усеща своето значение и получава мотивация да се старае още повече.
Такса че, с цел да постигнеш високи цели, не е наложително да бъдеш екстроверт. Но наложително – би трябвало да се стремиш към задачите си.
И още по значимо – да останеш себе си, да не променяш своя темперамент поради измислени стандарти. Защото точно характерът води към триумфа.
Так Просто
