Може да търсите северно сияние и без пари в кеш
Има места, които те омагьосват. Ако в никакъв случай не сте ходили в Исландия, би трябвало да го извършите. Задължително е, изключително в случай че обичате особеното, впечатляващото и вдъхновяващо. Исландия е по едно и също време бяла и доста зелена. Пълна с прелестни, шумни и пълноводни водопади, само че и с черни, каменни " пустини ", превръщащи в тишина всеки тон...
Естествено, първото, за което човек си мечтае, кацайки в Исландия, е да види северното зарево. Ако сте късметлии, имате късмет да го видите най-малко един път, въпреки да има хора, изкарали цялостен месец на север, без да заловен зелено-синьо-лилавите небесни светлини. Най-удобното нещо, което са измислили по-умни от нас хора, е особено приложение, което ви демонстрира какъв е шансът да видите сиянието на вашата географска широчина. И в какъв брой часа то ще е най-силно. Оттам насетне просто би трябвало да дебнете среднощното небе в тъмна доба... Светлините на огромните градове " скриват " сиянието. Затова най-големият ви късмет е да го видите, до момента в който си почивате в къщурка на крайбрежието или на хижа в планината. За феновете, които не са планували обиколка на страната - основно място е фарът край столицата Рейкявик. Посред нощ, към 3 вечерта, " крайбрежната ", близо до града, е по-пренаселена от столичен мол в почивен ден. Вярно, в студените нощи всички са се сврели в колите си и чакат прословутото зарево, с цел да изскочат с триумфален зов в мига, в който то стартира да се спуска от небосклона. При такива обстановки включените фарове и светкавици от фотоапарати могат да ви изпросят скандал или даже кавга с някой екскурзиант... Но има ли зарево, всички са удовлетворени и миролюбиви.
Исландия е известна с локалната порода коне. Малките кончета, нещо като огромно пони с яки копита и дълга четина, могат да бъдат видени на всички места. Ако пътувате с кола, може да зърнете цели стада край пътя. На доста места разчитат на електронен овчар, зареждан със слънчева сила, има и " старомодни " огради, които дават късмет на любопитните туристи даже да погалят тези сладки животинки. Исландските коне са много гальовни и в действителност те карат да се влюбиш в тях. Няма по какъв начин да ги сбъркате - на острова е неразрешено да се внасят други породи, по този начин ги пазят от заболявания. Веднъж напуснал острова, исландският кон няма право да се върне, още веднъж по същата причина. Единственият метод да се сдобиете със северното " пони " е на картинка, на фотография, или като илюстрация върху някой сувенир. И никога не го наричайте пони пред локалните! Вносът на коне е неразрешен преди повече от 1000 години - през 982 година, по тази причина и породата е извънредно чиста. Част от животновъдите към момента употребяват Исландския кон за наблюдаване и бранене на овцете в планините през летния сезон. И да, в Исландия има пъклен доста овце - дългокосмести и като че ли без стопани или най-малко по този начин наподобява, до момента в който шофираш по пътищата... Но съгласно статистиката овцете са в пъти повече от популацията.
Като приказваме за пътища - най-лесно за напредване е да сте с кола. Няма никакъв проблем с паркирането, даже и край прекомерно комерсиалните и известни дестинации като " Синята лагуна ". Автомобил чартърен може да си вземете още от летището. Като ви предупредят да внимавате с вратите - приемете го съществено. Вятърът от време на време е толкоз отблъскващ, че най-честата вреда по колите е вдлъбване на задната врата, породено от обратен тласък на предната след ентусиазъм напразно и нехаен пасажер... Вятърът, изключително на север, е кадърен даже да ви откърти вратата!
В Исландия съвсем в никакъв случай не ви трябват пари в кеш. Исландската крона безусловно отваря локалния свят, само че... Всичко и на всички места се взема решение с дебитни или кредитни карти. Ако си вземеш кола чартърен, получаваш специфична карта, зареждаш я и след това... след това може да изгубиш сметка какъв брой тъкмо си изхарчил за гориво. В избрани бензиностанции с талончето получаваш и гратис кафе, а зареждането... Меко казано, не е за индианци. Понеже островът не е прекомерно претъпкан, има късмет колонките за гориво да стърчат самотни в полето. Без обслужващ личен състав. Има единствено един циферблат, в който вкарваш дебитна карта, или вероятно пари. За препоръчване е преди този момент да сте пробвали в обитаемо място, първия път постоянно има потребност от упътвания.
Съвет - вземете си високо проходима кола. През зимата нямате късмет да видите огромна част от забележителностите - просто пътищата до главните настоящи вулкани и прелестни водопади безусловно са затворени поради придошли води, снега и ледовете най-малко до март, че и по-късно. Иначе, като пристигна пролетта, може да извършите цялостно кръгче в дребната страна. Седмица не стига единствено за периферията, имайте го поради! Пътищата са тесни, само че спокойни за придвижване. " Големият път ", обрамчващ острова, от време на време ви оставя с чувството, че по него минават единствено туристи, от време на време. А двулентовата автомагистрала може да е плашеща - караш си през планини от сняг и внезапно... морето ти е до гумите, или гумите са ти до морето.
Няма по какъв начин в една страничка да се опише всичко. За вулканите, настоящи и изгаснали, за гейзерите и изворите, за естествените минерални басейни, зашеметяващите водопади и (изчезващите) ледници, ще ви опиша идващ път. Дотогава единствено ще ви загатна, че в Исландия към момента имат вяра в елфи, а викингите дебнат из снеговете...
Естествено, първото, за което човек си мечтае, кацайки в Исландия, е да види северното зарево. Ако сте късметлии, имате късмет да го видите най-малко един път, въпреки да има хора, изкарали цялостен месец на север, без да заловен зелено-синьо-лилавите небесни светлини. Най-удобното нещо, което са измислили по-умни от нас хора, е особено приложение, което ви демонстрира какъв е шансът да видите сиянието на вашата географска широчина. И в какъв брой часа то ще е най-силно. Оттам насетне просто би трябвало да дебнете среднощното небе в тъмна доба... Светлините на огромните градове " скриват " сиянието. Затова най-големият ви късмет е да го видите, до момента в който си почивате в къщурка на крайбрежието или на хижа в планината. За феновете, които не са планували обиколка на страната - основно място е фарът край столицата Рейкявик. Посред нощ, към 3 вечерта, " крайбрежната ", близо до града, е по-пренаселена от столичен мол в почивен ден. Вярно, в студените нощи всички са се сврели в колите си и чакат прословутото зарево, с цел да изскочат с триумфален зов в мига, в който то стартира да се спуска от небосклона. При такива обстановки включените фарове и светкавици от фотоапарати могат да ви изпросят скандал или даже кавга с някой екскурзиант... Но има ли зарево, всички са удовлетворени и миролюбиви.
Исландия е известна с локалната порода коне. Малките кончета, нещо като огромно пони с яки копита и дълга четина, могат да бъдат видени на всички места. Ако пътувате с кола, може да зърнете цели стада край пътя. На доста места разчитат на електронен овчар, зареждан със слънчева сила, има и " старомодни " огради, които дават късмет на любопитните туристи даже да погалят тези сладки животинки. Исландските коне са много гальовни и в действителност те карат да се влюбиш в тях. Няма по какъв начин да ги сбъркате - на острова е неразрешено да се внасят други породи, по този начин ги пазят от заболявания. Веднъж напуснал острова, исландският кон няма право да се върне, още веднъж по същата причина. Единственият метод да се сдобиете със северното " пони " е на картинка, на фотография, или като илюстрация върху някой сувенир. И никога не го наричайте пони пред локалните! Вносът на коне е неразрешен преди повече от 1000 години - през 982 година, по тази причина и породата е извънредно чиста. Част от животновъдите към момента употребяват Исландския кон за наблюдаване и бранене на овцете в планините през летния сезон. И да, в Исландия има пъклен доста овце - дългокосмести и като че ли без стопани или най-малко по този начин наподобява, до момента в който шофираш по пътищата... Но съгласно статистиката овцете са в пъти повече от популацията.
Като приказваме за пътища - най-лесно за напредване е да сте с кола. Няма никакъв проблем с паркирането, даже и край прекомерно комерсиалните и известни дестинации като " Синята лагуна ". Автомобил чартърен може да си вземете още от летището. Като ви предупредят да внимавате с вратите - приемете го съществено. Вятърът от време на време е толкоз отблъскващ, че най-честата вреда по колите е вдлъбване на задната врата, породено от обратен тласък на предната след ентусиазъм напразно и нехаен пасажер... Вятърът, изключително на север, е кадърен даже да ви откърти вратата!
В Исландия съвсем в никакъв случай не ви трябват пари в кеш. Исландската крона безусловно отваря локалния свят, само че... Всичко и на всички места се взема решение с дебитни или кредитни карти. Ако си вземеш кола чартърен, получаваш специфична карта, зареждаш я и след това... след това може да изгубиш сметка какъв брой тъкмо си изхарчил за гориво. В избрани бензиностанции с талончето получаваш и гратис кафе, а зареждането... Меко казано, не е за индианци. Понеже островът не е прекомерно претъпкан, има късмет колонките за гориво да стърчат самотни в полето. Без обслужващ личен състав. Има единствено един циферблат, в който вкарваш дебитна карта, или вероятно пари. За препоръчване е преди този момент да сте пробвали в обитаемо място, първия път постоянно има потребност от упътвания.
Съвет - вземете си високо проходима кола. През зимата нямате късмет да видите огромна част от забележителностите - просто пътищата до главните настоящи вулкани и прелестни водопади безусловно са затворени поради придошли води, снега и ледовете най-малко до март, че и по-късно. Иначе, като пристигна пролетта, може да извършите цялостно кръгче в дребната страна. Седмица не стига единствено за периферията, имайте го поради! Пътищата са тесни, само че спокойни за придвижване. " Големият път ", обрамчващ острова, от време на време ви оставя с чувството, че по него минават единствено туристи, от време на време. А двулентовата автомагистрала може да е плашеща - караш си през планини от сняг и внезапно... морето ти е до гумите, или гумите са ти до морето.
Няма по какъв начин в една страничка да се опише всичко. За вулканите, настоящи и изгаснали, за гейзерите и изворите, за естествените минерални басейни, зашеметяващите водопади и (изчезващите) ледници, ще ви опиша идващ път. Дотогава единствено ще ви загатна, че в Исландия към момента имат вяра в елфи, а викингите дебнат из снеговете...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ