Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино?

Има ли връзка сред климата, климатичните промени и хубавото вино? И знак ли е тази връзка за изискванията на развъждане на грозде?  Дали трендовете в доста региони към стопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли удобно върху качеството на гроздето?

Всички сме чували да споделят, че бутилките от една или друга годишна продукция дефинират цената и качеството. Това е по този начин, тъй като без подозрение най-хубавото вино се получава при оптимални условия на напредък и развиване на гроздето. Затова виното отразява духа на годината, в която е създадено. На територията на България лозарството и производството на вино датира от най-древни времена. И до през днешния ден празниците на хубавото вино в региона на Горнотракийската равнина и земите на Орфей се свързват с имената на тракийския господ Дионис и светеца Трифон Зарезан. И имаме не един и два празника, а цялостен месец, отдаден на виното и това е февруари. Както и град на виното, който е Пловдив. Ежегодно се радваме на две огромни прояви, които оказват скъпа помощ на сектора и винените туризъм и пазари: интернационалната галерия за лозарство и винарство “ВИНАРИЯ ”, най-престижната сцена в сектора за Югоизточна Европа, и дегустационния фестивал “Дефиле на младо вино ” в архитектурен резерват Старинен Пловдив.

Екологични условия на винените сортове лозя 

Лозата е многогодишно растение с дълготрайност на живот сред 40 – 60 до 100 година Нейното развиване и индустриално направление в другите области се дефинира от агроклиматичните им запаси. В рамките на една календарна година се дефинират два интервала: на  покой  – през студеното полугодие, и на  дейна вегетация . През зимата минимални стойности под минус 15℃ – 17℃ могат да доведат до повреди при пъпките в друга степен. Много постоянно в тези времеви шпации радиационно-минималните температури покрай почвената повърхнина при ясно време са даже с няколко градуса по-ниски от тези на 2 м височина. В този интервал на биологичен покой виталните процеси на лозата са забавени, а устойчивостта ѝ към измръзване е най-висока. Разликата сред сензитивните и устойчивите на мраз сортове е към 6℃. По предписание устойчивостта зависи с изключение на от интензивността и продължителността на ниските температури, по този начин и от доста други фактори като да вземем за пример местонахождение, надолнище и формировка. Сортовете у нас, съгласно температурната им резистентност, са: 

• с добра студоустойчивост – Каберне Совиньон, Ракацители, Пино ноар, Мискет отонел, Мискет червен, Памид;
• с умерена резистентност – Мавруд, Мерло, Гъмза, Чауш, Тамянка;
• чувствителни на ниски температури сортове – подобаващите за бели виновност Димят и Юни Блан. 

У нас междинните дати на рухване на късни пролетни слани са към 25 април като най-уязвими са равнините и затворените котловини полета. Това събитие има местен темперамент и случването и интензивността му са прекомерно разнообразни в обособените региони на страната. Асмовидните структури и високостъблените формировки по-слабо се засягат от пролетните мразове. В началото на развиването си пъпките устоят до минус 2,5℃ минус 3℃, а младите клончета до минус 1,5℃. 

Между кореновата система и наземната част на лозата съществува позитивна връзка. Почви, богати на О2, мокрота сред 70%, пределна полска влагоемност (ППВ), 80% ППВ и температура сред 25℃ и 30℃ основават оптимални условия за напредък на корените. Установено е, че растежните процеси се преустановяват в условия на почвено засушаване и температура по-ниска от 8℃. С началото на сокодвижение (плач) през пролетта стартира интервалът на дейна вегетация при винените лозя.

Развитието на лозата минава през няколко съществени стадия , обусловени от хидротермичните условия и най-много – на температурата на въздуха над праговата стойност от 10℃. До всеобщо узряване растенията се нуждаят от температурна сума към и над 3500℃. 

• Цъфтежът и оплождането се случват през май и юни според от сорта, като цъфтежът на всяка обособена реса продължава сред 9 и 14 дни. Температури под 9℃ удължават този интервал, а стойности сред 15℃ и 35℃ го ускоряват и понижават продължителността му. 
• За процесите на оплождане и образуване на грозд е нужна температура над 15℃ или това се случва през лятото. 
• Следващият интервал е от края на фаза разцвет до всеобщо настъпване на фаза омекване (прошарване при алените сортове). 
• Последният стадий продължава до  физиологична зряла възраст и времето в този миг е с изключително значение за качеството на виновността  заради бързо повишаване на багрилата и захарното наличие на зърната и намаляването на титруема киселинност. 
• Следва есенно оцветяване и листопад. Що се отнася до изискванията на почвено овлажнение, макар че се счита за сухоустойчива просвета с дълбока коренова система, лозата  изисква повече мокрота след цъфтежа на ресата в интервала на интензивен вегетативен напредък и наедряване на зърното. 

В годините с наднормени превалявания по време на зреене, виното е нетрайно и с несъвършен усет. Докато при суха и топла есен, виното е с богато захарно наличие и великолепен усет. Видът е добре обезпечен при годишна сума на преваляванията сред 600 и 900 мм. У нас, както в предишното, по този начин и в този момент, сумата на преваляванията в региона на Югоизточна България и Горнотракийската равнина е към и под 500 мм – извънредно незадоволителна за положителни добиви. Някои създатели считат, че в по-далечно бъдеще към края на 21 век предвижданите от моделите валежни суми – тук-там до 2 пъти под долната граница за типа, 

ще повлияят неподходящо върху развъждането на лозя. 

Съчетанието сред ниска мокрота и висока температура може да наруши салдото сред захарно наличие и киселинност, което да докара до насочване на производството към по-обикновено, трапезно вино. Към този миг в уязвимите региони преваляванията резервират качествата си и значима наклонност на намаляване не се следят. 

Лозаро-винарски региони в България – климат и почви

Информация за хубавото вино по тракийските земи може да се откри още в творбите на Омир – „ Илиада “ и „ Одисея “. Безспорно е смисъла на климата на региона, който е доста удобен за развъждане на винени сортове грозде. Към 1992 година страната ни е била 14-та в света по площи заети с лозя и 4-та в Европа по рандеман на грозде от дка. 

Лозата е просвета на умерените ширини като най-подходящите условия за промишленото ѝ развъждане има в пояса от 30⁰ до 45⁰ с.ш. Нашата страна е част от Югоизточна Европа и се намира сред 41⁰,14 и 44⁰,12 с.ш. –  близо до Южната граница на ареала на разпространяване на културата . Два са главните лозаро-винарски региона у нас: Дунавска низина и Горнотракийската равнина. 

В страната са се формирали два вида климат  –  умереноконтинентален и преходно-средиземноморски, само че е реалност, че те се диференцират на по-малки области с разнородни местни особености.  Точно по тази причина с постановления   на Министерски съвет от 1960 г.  и  2006 година,  България е разграничена на 5 лозаро-винарски региона:  Севернобългарски; Черноморски или Източнобългарски; Подбалкан – долината на Розите; Южнобългарски и Югозападен  (Фиг.1). 

Това е направено, с цел да бъдат съобразени условията на другите сортове лозя и винопроизводството с агроклиматичните запаси на регионите и да се минимализират разноските по спомагателните действия като напояване, фитосанитарни мероприятия и др. 

Какви са климатичните особеностите на тези области?

Дунавска низина :  Севернобългарският регион се простира в западната част на Дунавската низина и териториите южно от брега на река Дунав. Климатът е умерено-континентален с горещо и слънчево лято и по-студена зима. Условията го вършат подобаващ за развъждане на: „ Мускат отонел “, „ Гъмза “, „ Каберне совиньон “, „ Мерло “, „ Шардоне “, „ Алиготе “, „ Памид “. Тук се създават обичайни, с богати усети червени и бели сухи виновност, както и типичен пенливи виновност. 

Черноморски,  в който са съсредоточени близо 1/3 от всички площи в страната.  Поради въздействието на водната повърхност, зимата е мека, а лятото най-прохладно със смекчени амплитуди и с по-висока мокрота на въздуха. Есента е топла и продължителна, което е доста удобно за натрупването на задоволително захари за приемането на фини, бели, полусухи виновност. В този регион са съсредоточени към 53% от белите сортове грозде: „ Димят “, „ Ризлинг “, „ Юни блан “, „ Мускат отонел “, „ Траминер “, „ Совиньон блан “, които тук дават чудесно по качество грозде. Районът е любимец в производството на най-хубавите ни сухи и полусухи виновност, с прелестен мирис и пресен и компактен усет.

Розова котловина :  Подбалканският регион се разгръща на юг от Стара планина и има два подрайона – Източен и Западен. По южните скатове на Стара планина и в долината сред нея, както и в Средна гора се отглеждат главно сортовете „ Червен мискет “, „ Ризлинг “, „ Ркацители “, „ Каберне совиньон “ и „ Мерло “. Тук се създават бели сухи и полусухи виновност, само че и червени и ароматизирани виновност. Тези от локалния вид „ Червен мискет “ са едни от най-хубавите представители на белите виновност със запаметяващ се мирис.

Горнотракийска равнина :  В Южнобългарския регион климатът е умерено-континентален, с положително систематизиране на преваляванията през целия вегетационен интервал. Лятото е горещо, с чести засушавания, преминаващи в есента, а зимата – мека. Включва централните елементи на низината и елементи от Сакар. В този регион са съсредоточени главно червени сортове грозде: „ Мавруд “, „ Мерло “, „ Каберне совиньон “, „ Червен мискет “, „ Памид “ и други Климатичните условия на региона, предпазен от остри северни ветрове, благоприятстват приемането на богати, плътни, запаметяващи се червени виновност от сортовете „ Каберне совиньон “ и „ Мавруд “. Добрите виновност от локалния вид „ Мавруд “ са запазена марка на региона и едни от най-търсените виновност на вътрешния пазар.

Долината на Струма:   В този регион са включени югозападните елементи от страната. Районът не е огромен, само че със мощно изразен средиземноморски темперамент. Зимата е мека, нормално безснежна, а есента – продължителна. По долината на река Струма се отглеждат локалният вид „ Широка мелнишка лоза “, както и „ Каберне Совиньон “ и „ Мерло “. Получените виновност се характеризират с топли, южни усети. Особен интерес съставляват виновността от вид „ Широка мелнишка лоза “, които са богати и задоволително обемни и при стареене получават екзотични, приятни нюанси.

Това разделяне е с общ темперамент и рамките на обособените области се обособяват  подрайони, основани на температурната сума (Херщкович, 1980), които са: парещ, умерено парещ и топъл, като последният включва и западните и северни планински скатове с надморска височина до 600 м.

С оглед на климатичните промени, най-подходящи условия за развъждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони. До края на идващия климатичен интервал може да се наблюдава  прекосяване от една температурна зона в друга, като умерено горещите ще станат горещи; топлите – умерено горещи; умерено топлите – топли.

Почвени видове, подобаващи за обособените посоки

Лозовите растения не обичат заблатени, мощно сбити и тежки по машинален състав почви. 

• За  десертни виновност  са подобаващи карбонатни и типични черноземи, приблизително и по-силно ерозирани почви, типични и излужени канелени горски, които са добре аерирани и с доста добър температурен режим. 
• За  пенливи виновност  се избират хумусно-карбонатни по-топли почви, както и каменисти и чакълести сектори в по-хладните региони.
• За  белите сухи виновност  най-добри са почвите с лек машинален състав едва кисела реакция, богато на фосфор и калий. В тази група са алувиалните, делувиално ливадните и оподзолените подзолисти канелени горски почви.
• Сортовете за  сухи, червени виновност  най-добре виреят върху излужени и оподзолени черноземи както и излужени канелени горски почви. Те са с лек до междинен машинален състав, добър хидротермичен режим, оптимално аерирани с повече хумусно наличие и богати на фосфор, калий и желязо. 

Тенденции в изменението на климата от края на XX век досега, свързани с развъждането на лозя и произвеждане на вино

През последния климатичен интервал се регистрира повишение на междинната температура на въздуха с над 0,8°C спрямо предходния климатичен интервал. По отношение на преваляванията, огромна част от територията на България се оказва в преходна зона, където сезонните суми значително са изравнени (meteo.bg). Специалистите чакат, че както в множеството страни от Югоизточна Европа по този начин и у нас за в бъдеще средиземноморското въздействие ще има преобладаващ резултат върху изискванията за напредък и развиване на растенията и в частност и върху лозята. 

Сезонно повишение на температурата на въздуха

Очаква се до 2025 година покачването на температурата на въздуха да бъде до 1,0°C (зима), 1,1°C (пролет), 1,4°C (лято) и 1,2°C (есен) по отношение на интервала 1961 – 1990 г (Александров, 2011 г.). Отчита се стопляне на зимите и позитивна наклонност при безусловно минималните стойности. Нараства и времето свободно от студ. Есенният сезон става по-продължителен, изсъхнал и топъл, което въздейства удобно върху процесите за струпване на захари и багрила в зърното. 

Нашите проучвания за вегетационния интервал маркират покачване на температурите за интервала април – октомври с сред 1,1°C и 1,6°C за интервала 1986 – 2015 година в разнообразни области на Южна и Югоизточна България, което корелира с сходни констатации и отвън нашия континент. Например в лозарски региони на Съединените щати, междинната температура за вегетационния сезон (април – октомври) се е повишила с 1,12°C от 1970 г.  

Изследванията в температурата демонстрират, че към сегашния миг настъпват промени първоначално, края и продължителността на фитоклиматичните сезони с сред 5 – 7 дни С най-голяма дълготрайност на интервала, с резистентен преход над 10℃ (вегетационния сезон при лозата), са станции в Хасково, Бургас, Карлово, Пазарджик, Пловдив, Свиленград и Стара Загора (Фиг. 2). 

 Изследванията за последните години демонстрират увеличение на температурния капацитет на всички лозарски региони в Югоизточна България по отношение на интервала 1961 – 1990 година (Фиг. 3).

В резултат на повишението на междинната температура на въздуха 8 региона в Югоизточна България надвишават температурната сума от 4000℃ за вегетационния интервал, а точно Садово, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Свиленград, Хасково и Ивайловград. 

Условия на овлажнение

Сумата на годишните превалявания е сред 470 и 953 мм  като все още не се регистрира значимо намаляване по отношение на предходния климатичен интервал (Фиг. 4).       

По-скоро сме очевидци на преразпределението им по региони и сезони (Shopova, Alexandrov, 2021) които по разбори на Национален институт по метеорология и хидрология клонят към по-голяма отмереност. Засушаванията и сушите са били и ще продължат да са присъща специфичност за климата на страната ни.

Екстремалните феномени

В последните години учените установяват повишаване на глобалните екстремни метеорологични феномени, оказващи неподходящо въздействие върху земеделието и в частност бранш лозарство. През миналата 2021 година вследствие на интензивни, пролетни мразове в доста региони на Франция за часове, в сензитивна фенофаза, бяха регистрирани негативни температури. Този факт компрометира в обилни размери реколтата от грозде и винопроизводството на страната. 

Обилните превалявания в сензитивните фенофази в комбиниране с температури, близки до 20℃, може да усилят нападението от иконимечки значими гъбни заболявания при винените лозя. В последните години в страната се следят превалявания от град в нетипични времеви шпации. В интервал на омекване (прошарване) на гроздето растенията нямат възстановителна дарба и реколтата може да бъде напълно компрометирана. Друг неподходящ резултат в следствие от измененията в климата е повишаването на горещите дни и тропичните нощи със стойности > 20℃. (CLAVIER, 6FP). 

Основни сортове, отглеждани у нас

„ Ампелография “ е науката, която се занимава с проучването на сортовете лозя (от гр. αμπελος – грозде и γραφια – рисувам) и безусловно значи разказване на гроздето, като се взема под внимание и въздействието на околната среда. Обект на ампелографията е многочисленото семейство  Vitaceae ( лозови), от което към 200 типа са с промишлено значение. 

Някои от най-известните  локални български сортове  за  бели и червени виновност  са Димят, Тамянка, Мискет червен, Мавруд, Памид, Гъмза, Широка мелнишка лоза;  интродуцирани  (сортове, които са импортирани отвън)– Шардоне, Ризлинг, Мискет Отонел, Мерло, Каберне Совинаон. Сортовете Дружба, Наслада, Рубин, Букет, Сторгозия са селекции на Института по лозарство и винарство в Плевен.

Маврудът  е късен вид и в региона на Пловдив узрява към средата на октомври. Най-подходящи за него са наносните почви в топлите микрорайони, без доста ниски зимни температури. Капризите на времето несъмнено са една от най-слабите му страни;  с цел да узрее оптимално, се нуждае от дълга, суха и топла есен.  Захарността на гроздето нормално е над 17℃ до 23℃, от време на време 24℃ при титруема киселинност от 6,1 до 10,7 г/куб. дм. Специалистите отличават два клона – клон 1 и клон 2, със разлика в периода на зреене към 10 дни. От по-раннозреещия клон 2 се създават доста плътни виновност с кондензиран мрачен цвят. Вината от вид Мавруд са от най-ценените ни локални сортове и са измежду най-предпочитаните и търсените на вътрешния пазар. 

Димят  е остарял локален вид, също късен винен и десертен вид. Гроздето узрява през втората половина на септември. Лозите са със мощен напредък и висока родовитост. Подходящ е за по-стръмни терени и варовити почви, само че страда от засушаване. Непретенциозен е и се отглежда със относително лесна агротехника (по отношение на резитбата).  Основният му минус е ниската му студоустойчивост, макар че има добра възстановителна дарба . От него се създават сухи бели виновност с  ванилов нюанс и конячни дестилати. Това е водещият бял вид в Източния черноморски регион на България (около Варна, Поморие, Преслав и Плиска), като се среща още по Родопската яка, Хасково и Ивайловград, и региона към Чирпан.

Сира  освен във Франция, е публикуван и в Швейцария, Италия, Австралия, Калифорния (САЩ), ЮАР, Аржентина, Мексико и Чили. През 2001 година са засадени площи в региона на град Любимец и в Сакар. За разлика от предходните локални сортове, Сира е  ранен до приблизително зреещ сорт  (около средата на август) и няма висока родовитост. Предпочита по-бедни, каменисти почви с добър дренаж. Устойчив на стопански значими болести при лозите. От Сира се вършат отлични червени виновност, купажни виновност и розе. Младите виновност имат присъщи разнообразни вкусови нюанси, компактен цвят с лилави нюанси. Стареенето променя вкусовите му специфики. 

Сортът Евмолпия  е селектиран от Д. Бабриков и С. Кукунов от Мавруд и Мерло, доста родовит, студоустойчив и узрява след началото на септември. От него се създават висококачествени червени виновност. Те съзряват бързо и са годни за консумация още в годината след гроздобера. Имат компактен рубиненочервен цвят, слаб плодов мирис и съразмерен усет, по който наподобяват положителните маврудови виновност.

Състояние на бранша и трендове в класациите на вино в последните години

По данни на отдел „ Агростатистика “ в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) към 2017 година площите с лозови насаждения се усилват с 1,4% по отношение на миналата година и са 51 272 ха, като от тях 34 111 ха са реколтирани. Произведеното грозде обаче е намаляло с 5% по отношение на миналата година и е 201,5 хиляди тона. В Югоизточния регион е създадено 51% от гроздето, а в Южния централен регион – 25%. Червените винени сортове резервират преобладаващата си роля в структурата на лозовите насаждения. Около 3% от площите в стопанствата са млади, невстъпили в плододаване лозя. Общо площите с лозя в България през 2017 година са 63 952 ха (Фиг. 5). Прави усещане стабилизирането на площите след 2012 година към 63 000 ха.  

По данни на Изпълнителната организация по лозата и виното (ИАЛВ) през 2017 година са основани към 1 000 ха винени лозя. Произведеното вино през 2017 година е 1 193 092 хектолитра, като от тях 113 195 хектолитра са създадени в отвън промишлени условия.

Подобрява се качеството на белите виновност и розето. За разлика от 2017 и 2018 година,  през 2019 и 2020 година над 30% от класираните виновност не са червени. От тях 12 са бели, едно е пенливо, а 5 са розе. В синхрон със международните тенденции  в алените виновност се ценят по-ефирни, леки и добре уравновесени усети. Нараства смисъла на чувството за мястото на напредък и развиване (тероар – „ terroir ” от френски, значи „ терен “). В TOP 50 за 2020 година има и рекорден брой (19) виновност от локални български сортове или купажи с тяхно присъединяване. Вижте кои са най-хубавите български виновност за 2020 – Bacchus.bg. Тези ранглисти демонстрират, че българското вино става разпознаваемо най-много посредством локалните си винени сортове.

Според аграрния отчет на МЗХГ, общото произвеждане на вино от годишна продукция 2020 е с 11,8% по-малко по отношение на 2019 година като се  регистрира спад в създадените количества за всички категории виновност  (бели виновност с към 8% на годишна база; червени виновност и розе – с към 16%). С максимален дял от промишленото произвеждане на виновност – годишна продукция 2020 са трапезните виновност (вина без предпазено название за генезис или предпазено географско указание) – 57%, следвани от районните виновност (вина със предпазено географско указание) с 43%. Основна дестинация за експорт на българските виновност през 2020 година остават страните от Европейския съюз, където са осъществени 77% от целия експорт – с 5,9% по-малко на годишна база. Увеличение на годишна база бележи износът за Италия (с 46%), Франция (с 81%) и Дания (над три пъти), а понижение – този за Германия (с 34,5%) и Румъния (с 56,7%).

Как измененията в климата се отразяват върху лозарството и качеството на виното?

Отглеждането на винено грозде е обвързвано със съществени вложения, които не се възвръщат незабавно, а последователно, и то след един нескончаем интервал от към най-малко 5 година Адаптирането на бранша към климатичните промени изисква вземане предвид с агроклиматичните условия на средата и асортимент на най-подходящите за обещано място винени сортове.

С оглед на смяната в хидротермичните условия, най-подходящи за развъждане на винени лозя може да са областите от двете страни на Стара планина, по-високите, хълмисти зони и Черноморското крайбрежие. 

У нас зимите в последните години са по-малко снежни и с наклонност за стопляне

Този факт несъмнено има позитивен резултат върху лозарството и свежда до най-малко риска от измръзване на зимните очи. По-топлите зими разрешават по-широкото развъждане на скъпи, по-чувствителни на ниски температури сортове допълнително лозаро-винарски региони.

Нараства температурният капацитет на лозаро-винарските региони.  Още един позитивен миг, който може да разшири ареалите на разпространяване на  лозарските области.  Очаква се да се усъвършенстват изискванията на развъждане в регионите с по-висока надморска височина , тъй като понижението на температурата на всеки 100 м се проектира върху качеството на виненото грозде посредством понижаване на захарните проценти с 1% в позитивна посока. В повече региони ще има условия за развъждане на късни сортове, като е допустимо и евакуиране на периодите на прибиране напред във времето. 

Валежите резервират или едва намаляват годишната си стойност като се следи преразпределение по сезони . Липсата на суми на преваляванията над 600 м са специфичност на   климата и са тясно свързани и климатичните промени. В множеството лозаро-винарски региони все още количеството на преваляванията не е задоволително, само че към този момент заради по-високите суми отвън интервала на вегетация не се регистрира негативна наклонност на годишна база за интервала 1991 – 2015 година в уязвимите елементи на Югоизточна България  

Усилията в бранша следва да бъдат ориентирани към прогнозиране нуждата от напояване и възстановяване на технологията за икономично консумиране на поливната вода. Повторно потребление на вода за напояване е алтернатива, която с оглед запазване на водните запаси в условия на климатични промени заслужава внимание.  Напояването е дейна мярка, която ще има главно значение в адаптирането на бранша към новите условия.  Сухото, дълготрайно и горещо лято ще повлияе позитивно в интервала на зреене и ще основава условия за приемане на по-висока захарност. Сроковете на прибиране може да се контролират и изтеглят по-рано, с оглед най-оптимално комбиниране на захарност и киселинност. 

 Негативният резултат на климатичните промени в този момент и за в бъдеще

 се пресъздава и  посредством повишаване честотата и интензивността на екстремалните явления  с метеорологичен генезис като суховеи, наводнения, стихии, превалявания от град и други Те са  съществена причина за варирането на добивите от година в година и за намаление на качеството на гроздето и виното.

За опазване на производството от голяма важност ще бъдат и тласъците за  обезпечаване на реколтата при загуби от метеорологичен генезис и стопански значими заболявания и неприятели.   По този метод ще се обезпечи по-голяма сигурност на производителите. Друг миг тук са оптималните температури на въздуха. Стойности > 34℃ по време на разцвет попречват оплождането. 

Настоящата обстановка ще концентрира климатолозите към прецизиране на лозаро-винарските микрорайони. Оценката на виновността в страната за последните години демонстрира, че се усъвършенстват изискванията за развъждане на сортове, подобаващи за качествените бели виновност заради наклонността към стопляне на зимите. 

В резултат на новите климатични условия разумно се усеща водещото място на локалните сортове и селекционната работа . 

Земеделската просвета и селекционната работа, обвързвана с неподходящите феномени с метеорологичен генезис, която се развива в центровете в Плевен (Институт по лозарство и винарство) и Пловдив (Аграрен Университет), ще продължи като най-вероятно фокусът ще се измести от резистентност на ниски температури към сухоустойчивост. 

Климатичните промени ще слагат на тестване дребните мазета и винопроизводители.  Много постоянно те са пазители на  винтидж  ефекта (вино от съответна година, направено от грозде с доста високо качество) на виното и ще имат потребност от поддръжката на страната и всички фенове на това пиво. Едни от последните винени ранглисти също демонстрират, че слънчевата радиация и топлината на обособените региони е значим детайл от оценката за качеството. “Това може да донесе огромен триумф на българското вино ”, споделя Бодуа Аво, президент на състезанието Concours Mondial de Bruxelles („ Винария 2019 “(savetivzemedelieto.bg). Точно този миг прави връзка сред метеорологичните условия и усета на виното и го свърза с региона на развъждане и реколтата (годината). Или другояче казано  метеорологичното време  е затворено във всяка бутилка и основава по този начин скъпата принадлежност към мястото на развъждане.

Автор: Надежда Шопова / Климатека

Надежда Шопова е създател в Климатека и помощник в секция Климат в Института за проучвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките. По обучение е инж. агроном със компетентност Лозаро-градинарство, приключила Аграрния университет в Пловдив. Има ползи в региона на  биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, акомодация на земеделието към климатичните съмнения и промени.

В обявата са употребявани материали от:

1. Александров, В. (ред.), (2011 г.) Методи за мониторинг, оценка и влияние на сушата в България, стр. 171
2. Александров, В., (ред.), 2010 година Климатични промени, Национален институт по метеорология и хидрология, Българска академия на науките
3. Годишен отчет за положението и развиването на земеделието
4. CLAVIER, 6FP, (www.clavier-eu.org)
5. Иванов, М & Наков, З. (2004). Винени и десертни сортове лози, подобаващи за развъждане в България, Плевен Институт по лозарство и Винарство
6. Sillman et al., 2014.  Индекси на климатични екстремуми в CMIP5 (обединяващ голям брой световни модели)
7. Shopova N & Alexandrov V.  (2021). „ Hydrothermal conditions in risky agricultural areas of central and southeastern Bulgaria “. “Climate, atmosphere and water resources in the face of climate change ”, 3, CAWRI-BAS, 2021, Пловдив 164-173 
8. Хершкович, Е. (1980). Агроклиматични запаси на България, Българска академия на науките
9. Горбанов Ст, Москов Г, Янков Б, Костов К, Пепелянков Г, Панделиев С. (1993).  Растениевъдство
10. Речник на термините във винопроизводството (sevastianov-vines.com)
11. Виното онлайн: развиването на пазара продължава – Via Vinera
12. „ Винария 2019 “ приготвя премиера на новото българско вино » Съвети в земеделието (savetivzemedelieto.bg)
13. През последните 20 години естествените бедствия нарастват близо два пъти – Климатека