Има ли някакъв шанс да искам да ми се опрости

Има ли някакъв късмет да желая да ми се опрости период, който не съм спазил по независещи от мен аргументи в гражданско дело, което самият аз повеждам?

К.Щ., София

 

Нерядко и по доста разнообразни аргументи се пропущат периоди, в това число и по правосъдни каузи. Това от своя страна може да е съдбовно за страната, която не ги съблюдава, и тя може да загуби един спор даже единствено на това съображение. Затова е и доста значимо да се следи за всяка дата, за всеки период, до който би трябвало да се извърши някакво деяние - да се дават бумаги, да се издължи сума, да се заплати такса.

Има обстановки, в които обаче неспазването на период може да е заради независещи от съответното лице аргументи. Именно поради това действащият Граждански процесуален кодекс (ГПК) позволява процедура по така наречен възобновяване на периоди.

Според член 64 от Граждански процесуален кодекс процесуалните дейности, осъществени, откакто са изтекли откритите периоди, не се вземат поради от съда. Това е общото предписание. Това на процедура значи, че в случай че законът или съдът са показали някакъв краен период, то даже да бъде направено или показано нещо по-късно, съдиите няма да го вземат поради.

Веднага по-късно обаче Граждански процесуален кодекс дефинира, че " страната, която е пропуснала открития от закона или избрания от съда период, може да изиска неговото възобновяване, в случай че потвърди, че пропускането се дължи на особени непредвидени условия, които не е могла да преодолее ". Това значи, че се влиза в едно особено произвеждане, по което би трябвало да се потвърди, че нещо непредвидено и независещо от съответната страна е попречило да бъде спазен избраният период. То може да бъде здравословна причина или естествено събитие или пък да не е било допустимо страната да се снабди със съответните документи, тъй като общината или някое ведомство не ги е издало в точния момент и така нататък

Законът определя и специфична процедура за възобновяване на сътветния пропуснат период. Молбата за възобновяване би трябвало да се подаде в едноседмичен период от известието за пропускането му. Не се позволява възобновяване, в случай че е било допустимо продължение на периода за осъществяването на пропуснатото деяние. Изрично е разпоредено и че не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възобновяване на период.

Ако има съображение обаче, то се подава молба. В нея би трябвало да се посочат всички условия, които я обосновават, както и всички доказателства за основателността й. Едновременно с молбата за възобновяване на периода се подават и тези бумаги, за подаването на които се изисква възобновяване на периода. Ако ли пък срокът е за внасяне на суми за разходи, то съдът просто дефинира нов период за внасянето им. Важно е да се знае, че подаването на молбата не стопира хода на делото.

Процедурата включва правилото, че молбата за възобновяване би трябвало да се подаде с дубликат за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен период. Молбата се преглежда в намерено съвещание. Срещу определението, с което се отхвърля възобновяване на периода, може да се подаде частна тъжба.  Всички разходи, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на периода и в производството по възобновяване на периода, се понасят от молителя, т.е. от този, който желае възобновяване на периода.

Граждански процесуален кодекс планува и още една възможност за възобновяване на период. То е при хипотезата на връчване на известия на друго лице. При нея се счита, че връчването е осъществено на получатела, на страната, за която са предопределени призовката или книжата. Това е общото предписание. Адресатът обаче може да желае възобновяване на периода, в случай че е отсъствал от адреса и не е било допустимо да узнае навреме за връчването. Сроковете за тази опция стартират да текат от момента, в който получателят е могъл да узнае за връчването.