И държавните служители полагат извънреден труд
Има ли и при държавните чиновници ексклузивен труд, както има по Кодекса на труда и какви са обезщетенията при тях?
Н.С., София
Извънреден е трудът, който се поставя по предписание или със знанието и без опълчването на работодателя или на съответния началник от служащия или служителя отвън откритото за него работно време. Това е записано в настоящия Кодекс на труда (КТ). Пак там е маркирано и че изключителният труд е неразрешен. Веднага по-късно идват и изключенията. Според тях извънреден труд се позволява за осъществяване на работа по отношение на защитата на страната, за осъществяване на работа от чиновници на Министерството на вътрешните работи, обвързвана с производство на избори, правене на експертизи и психично подкрепяне при оперативно издирвателни действия и преодоляване на сериозни обстановки, както и за друга работа, обвързвана със сигурността и запазване на публичния ред.
Допуска се и за попречване, преодоляване и превъзмогване на последствията от бедствия, за осъществяване на неотложни публично нужни работи по възобновяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, превоза и съобщителните връзки и оказване на здравна помощ, за осъществяване на аварийно-възстановителни работи и ремонти в работните пространства, на машини или на други уреди. Извънреден труд може да има за дотъкмяване на стартирана работа, която не може да бъде осъществена през постоянното работно време, за осъществяване на усилена сезонна работа.
И тук се стига и до това дали и при държавните чиновници има ексклузивен труд. Според Закона за държавния служител работното време е 8 часа на ден и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Органът по назначението може да откри сумирано пресмятане на работното време - седмично, месечно или за различен календарен интервал, който не може да бъде повече от 6 месеца.
Веднага по-късно се споделя, че при нужда държавният чиновник е задължен да извършва отговорностите си и след приключването на работното време, но без да се нарушават междудневната и междуседмичната отмора. За осъществяване на отговорностите отвън работното време държавният чиновник има право на спомагателен заплатен годишен отпуск в размер до 12 дни. Редът за осъществяване на отговорностите отвън работното време и методът за уточнение на размера на спомагателния отпуск се дефинират от органа по назначението.
Законът за държавния чиновник приказва и за ексклузивен труд. Той се поставя от него извън откритото работно време, въз основа на стимулирана писмена заповед на органа по назначението. Относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на изключителния труд се ползват съответните разпореждания на Кодекса на труда.
Иначе при държавния чиновник работното време се дефинира в работни дни. Разпределението на работното време се открива в устройствения устав на съответната администрация. В администрации, в които организацията на труда разрешава това, може да се открива работно време с променливи граници. Времето, през което държавният чиновник би трябвало наложително да бъде на работа в администрацията, се дефинира от органа по назначението.
В тези случаи отвън времето на наложителното наличие държавният чиновник може да отработва дневното работно време през избрани дни в идващия или различен ден от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се дефинира с устройствения устав на съответната администрация.
Заложено е и че държавният чиновник има право на непрекъсната междудневна отмора, която не може да бъде по-малка от 12 часа.. Записано е и че той има право на седмична отмора от два поредни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния чиновник се обезпечава минимум 48 часа непрекъсната седмична отмора.
Н.С., София
Извънреден е трудът, който се поставя по предписание или със знанието и без опълчването на работодателя или на съответния началник от служащия или служителя отвън откритото за него работно време. Това е записано в настоящия Кодекс на труда (КТ). Пак там е маркирано и че изключителният труд е неразрешен. Веднага по-късно идват и изключенията. Според тях извънреден труд се позволява за осъществяване на работа по отношение на защитата на страната, за осъществяване на работа от чиновници на Министерството на вътрешните работи, обвързвана с производство на избори, правене на експертизи и психично подкрепяне при оперативно издирвателни действия и преодоляване на сериозни обстановки, както и за друга работа, обвързвана със сигурността и запазване на публичния ред.
Допуска се и за попречване, преодоляване и превъзмогване на последствията от бедствия, за осъществяване на неотложни публично нужни работи по възобновяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, превоза и съобщителните връзки и оказване на здравна помощ, за осъществяване на аварийно-възстановителни работи и ремонти в работните пространства, на машини или на други уреди. Извънреден труд може да има за дотъкмяване на стартирана работа, която не може да бъде осъществена през постоянното работно време, за осъществяване на усилена сезонна работа.
И тук се стига и до това дали и при държавните чиновници има ексклузивен труд. Според Закона за държавния служител работното време е 8 часа на ден и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Органът по назначението може да откри сумирано пресмятане на работното време - седмично, месечно или за различен календарен интервал, който не може да бъде повече от 6 месеца.
Веднага по-късно се споделя, че при нужда държавният чиновник е задължен да извършва отговорностите си и след приключването на работното време, но без да се нарушават междудневната и междуседмичната отмора. За осъществяване на отговорностите отвън работното време държавният чиновник има право на спомагателен заплатен годишен отпуск в размер до 12 дни. Редът за осъществяване на отговорностите отвън работното време и методът за уточнение на размера на спомагателния отпуск се дефинират от органа по назначението.
Законът за държавния чиновник приказва и за ексклузивен труд. Той се поставя от него извън откритото работно време, въз основа на стимулирана писмена заповед на органа по назначението. Относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на изключителния труд се ползват съответните разпореждания на Кодекса на труда.
Иначе при държавния чиновник работното време се дефинира в работни дни. Разпределението на работното време се открива в устройствения устав на съответната администрация. В администрации, в които организацията на труда разрешава това, може да се открива работно време с променливи граници. Времето, през което държавният чиновник би трябвало наложително да бъде на работа в администрацията, се дефинира от органа по назначението.
В тези случаи отвън времето на наложителното наличие държавният чиновник може да отработва дневното работно време през избрани дни в идващия или различен ден от същата работна седмица. Начинът на отчитането на работното време се дефинира с устройствения устав на съответната администрация.
Заложено е и че държавният чиновник има право на непрекъсната междудневна отмора, която не може да бъде по-малка от 12 часа.. Записано е и че той има право на седмична отмора от два поредни дни, които по принцип са събота и неделя. На държавния чиновник се обезпечава минимум 48 часа непрекъсната седмична отмора.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ