)
5 признака на жената, която знае цената си и побърква всички мъже По женски
Има дами, които се открояват отдалеко. Мъжките погледи ги следват, а дамите им завиждат. Какво отличава дамата, от която е невероятно да откъснеш взор, даже когато мълчи? Защо в нейно наличие се усещаме по-изправени и дишаме по-дълбоко? Австралийската певица Перукуа, създател и водещ на тренинги за саморазвитие за дами, разкрива по какъв начин се демонстрира вътрешната полезност на дамата. Когато тишината приказва повече от думите
Срещали ли сте жена, която изпълва стаята не с звук, а с наличие? Тя не е най-гръмогласната, нито най-ярката. Но в нея се усеща безшумно достолепие. Не е надменност или горделивост, а нещо по-дълбоко: безгрешен резонанс на жена, която знае цената си. Това познание не е достижение, а спомен. Пътешествие обратно – към истината, живееща в дъха, костите, неповторимата осцилация на гласа.
Жената, която цени себе си, не е нужно да го декларира – това е нейното естествено положение. Ето пет признака, че тя работи от това свещено вътрешно пространство: Нейното „ не “ е толкоз свято, колкото и нейното „ да “
Жената, осъзнаваща своята полезност, схваща, че силата ѝ е скъп запас, а не безконечен източник. Тя е великодушна, само че единствено когато е изпълнена, а не от възприятие за дълг. Нейното „ не “ не е отменяне, а одобряване – ясно, умерено и без виновност. Тя знае, че да почита потребностите си е висша форма на обич към себе си. Не се впуска в дълги пояснения и не се извинява за пространството, от което се нуждае. Границите ѝ са пазители на вътрешното ѝ светилище и тя се грижи за тях с нежно почитание. И с това почитание към своите „ не “ учи другите по какъв начин да се отнасят с нея – не с думи, а с образец. Отнася се към тялото си като към храм
Друг симптом е краят на мъчителната война с тялото. Ценящата себе си жена не вижда в него дефекти, а го възприема като умен съд на живота. Тя чува шепота му за отмалялост, наслаждение, апетит, вътрешен глас. Грижи се за него, почита циклите, силата и крехкостта му. Движи се с наслада, а не за наказване. Носи бижута от към себе си, а не за утвърждение. В нея има надълбоко схващане, че тялото не е обект за рационализиране, а проявяване на самата Земя: умно и красиво в своята достоверност. Не се опасява от тишината
В шумния свят е значимо да откриваме мъдростта в тишината. Самоценната жена не се бои да остане сама, тъй като не се усеща самотна: тишината за нея не е празнина, а пространство, където звучи гласът на душата. Не запълва паузите в диалога, не се суети в безмълвието. В нея има покой. И този покой я прави чута, ражда изясненост. Комфортът в безмълвието ѝ разрешава да се свърже с дълбокото си познание, преди да приказва или работи. В тишината се очиства от непознатото и се връща към себе си. Гласът ѝ е затвърден в дълбинната ѝ същина
Когато приказва, усещате освен това от думи. Гласът ѝ е осцилация, която извира от дълбините на тялото ѝ – от корема, от утробата, от връзката ѝ със земята. Осъзнатата жена не крещи, с цел да бъде чута, и не шепне, с цел да се хареса. Тя е достоверна. Знае, че гласът ѝ е метод на битие и звучи в единодушие със себе си. Може да е нежна, гневна, уязвима – само че постоянно същинска. Тази вкорененост придава на думите ѝ неоспорима мощ. Умее да приема
Много от нас са учени, че е по-добре да даваме, в сравнение с да получаваме. Но дамата, която цени себе си, схваща, че приемането е признателност. Тя отваря сърцето си, с цел да чуе комплимент, без да го омаловажава, да изиска помощ, без да се усеща задължена, и да допусне любовта, без да се съмнява дали я заслужава. Тя знае, че животът е поток, в който би трябвало да умеем и да даваме, и да одобряваме. Способността ѝ да приема е удостоверение за вярата, че заслужава хубостта, любовта и изобилието, които вселената предлага.
Приемането не е уязвимост, а неприкритост. Способност да бъдем уязвими без боязън, великодушни без напрежение. Това е същинската зрялост. Пътят към самоценността е не прибавяне на нещо ново, а освобождение от всичко, което не сме ние. Нежна процедура на слушане на тихия, достоверен глас вътре в нас.
Срещали ли сте жена, която изпълва стаята не с звук, а с наличие? Тя не е най-гръмогласната, нито най-ярката. Но в нея се усеща безшумно достолепие. Не е надменност или горделивост, а нещо по-дълбоко: безгрешен резонанс на жена, която знае цената си. Това познание не е достижение, а спомен. Пътешествие обратно – към истината, живееща в дъха, костите, неповторимата осцилация на гласа.
Жената, която цени себе си, не е нужно да го декларира – това е нейното естествено положение. Ето пет признака, че тя работи от това свещено вътрешно пространство: Нейното „ не “ е толкоз свято, колкото и нейното „ да “
Жената, осъзнаваща своята полезност, схваща, че силата ѝ е скъп запас, а не безконечен източник. Тя е великодушна, само че единствено когато е изпълнена, а не от възприятие за дълг. Нейното „ не “ не е отменяне, а одобряване – ясно, умерено и без виновност. Тя знае, че да почита потребностите си е висша форма на обич към себе си. Не се впуска в дълги пояснения и не се извинява за пространството, от което се нуждае. Границите ѝ са пазители на вътрешното ѝ светилище и тя се грижи за тях с нежно почитание. И с това почитание към своите „ не “ учи другите по какъв начин да се отнасят с нея – не с думи, а с образец. Отнася се към тялото си като към храм
Друг симптом е краят на мъчителната война с тялото. Ценящата себе си жена не вижда в него дефекти, а го възприема като умен съд на живота. Тя чува шепота му за отмалялост, наслаждение, апетит, вътрешен глас. Грижи се за него, почита циклите, силата и крехкостта му. Движи се с наслада, а не за наказване. Носи бижута от към себе си, а не за утвърждение. В нея има надълбоко схващане, че тялото не е обект за рационализиране, а проявяване на самата Земя: умно и красиво в своята достоверност. Не се опасява от тишината
В шумния свят е значимо да откриваме мъдростта в тишината. Самоценната жена не се бои да остане сама, тъй като не се усеща самотна: тишината за нея не е празнина, а пространство, където звучи гласът на душата. Не запълва паузите в диалога, не се суети в безмълвието. В нея има покой. И този покой я прави чута, ражда изясненост. Комфортът в безмълвието ѝ разрешава да се свърже с дълбокото си познание, преди да приказва или работи. В тишината се очиства от непознатото и се връща към себе си. Гласът ѝ е затвърден в дълбинната ѝ същина
Когато приказва, усещате освен това от думи. Гласът ѝ е осцилация, която извира от дълбините на тялото ѝ – от корема, от утробата, от връзката ѝ със земята. Осъзнатата жена не крещи, с цел да бъде чута, и не шепне, с цел да се хареса. Тя е достоверна. Знае, че гласът ѝ е метод на битие и звучи в единодушие със себе си. Може да е нежна, гневна, уязвима – само че постоянно същинска. Тази вкорененост придава на думите ѝ неоспорима мощ. Умее да приема
Много от нас са учени, че е по-добре да даваме, в сравнение с да получаваме. Но дамата, която цени себе си, схваща, че приемането е признателност. Тя отваря сърцето си, с цел да чуе комплимент, без да го омаловажава, да изиска помощ, без да се усеща задължена, и да допусне любовта, без да се съмнява дали я заслужава. Тя знае, че животът е поток, в който би трябвало да умеем и да даваме, и да одобряваме. Способността ѝ да приема е удостоверение за вярата, че заслужава хубостта, любовта и изобилието, които вселената предлага.
Приемането не е уязвимост, а неприкритост. Способност да бъдем уязвими без боязън, великодушни без напрежение. Това е същинската зрялост. Пътят към самоценността е не прибавяне на нещо ново, а освобождение от всичко, което не сме ние. Нежна процедура на слушане на тихия, достоверен глас вътре в нас.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ