Обратно в играта за кой ли път
Има филми, които виждам два, три, че и повече пъти ей по този начин – за кеф! Такива, които те карат да се откъснеш малко, да си помечтаеш, да се поразтъжиш, да се позамислиш. Да ти стане хубаво от нечия обич да вземем за пример или да пожелаеш някой отдалечен град с неговите улици, кафенета, паркове... Затова гледах още веднъж " Обратно в играта " с.
, както е истинското му заглавие, е очарователна, спокойна, сладка и мъничко тъжна история за Бил – овдовял 70-годишен пенсионер. След като е обиколил, каквото е могъл по света, посетил е няколко пъти сина си и взима, каквото може от живота си в Ню Йорк, взема решение, че обществен живот от заравяне на заравяне не е допустим. Кандидатства за стажант по новаторска стратегия в доста сполучлива старт-ъп компания, която се занимава с онлайн търговия.
Джулс () пък е създателката на този старт-ъп, където всичко е ново, софтуерно и лишено от всякаква вертикалност. Бил, който е привикнал да дава отговор с " Да, сър! ", попада в среда, където всички са на " ти ", земни и задружни, офисите нямат стени. Джулс кипи от хрумвания и внимание към детайла, само че за късите 18 месеца, в които съществува бизнесът й, развиването му е толкоз бурно, че компанията е в организационна рецесия и има потребност от някого, който да внесе ред. Назначаването на изпълнителен шеф е нещо, което Джулс не желае, само че наподобява, че би трябвало да одобри.
Двамата кръстосват пътищата си, когато Бил е назначен за неин персонален стажант. Джулс първоначално не може да му откри приложение, само че лека бавно той притегля вниманието й, както и на всички останали в компанията. Човекът от остарялото потомство, който се бръсне всеки ден, усеща се удобно в костюм без прашинка по него, който носи куфарче, в което има обяд, калкулатор и будилник... Човек от свят, който към този момент не съществува, както ги няма и телефонните указатели, които е печатал цялостен живот.
Бил няма нищо smart, само че е любопитен и бдителен човек с витален опит и разум, а по тази причина и доста необходим на младите към него. На тях пък всичко им е smart, само че те избират да изпратят емотикон на момиче, вместо да му се обадят, и на 30 години към момента разчитат на мама и баща.
Постепенно този възхитителен човек става най-важният за Джулс и те построяват онази доста рядка връзка, която съществува единствено сред един образован родител и детето му. Бил е земята, която й е нужна. От кормилото на колата й той съумява да балансира у нея страсти и мисли и тихичко я подтиква да бъде най-хубавото, на което е способна.
Не липсват комични обстановки, е най-великият. А когато на екрана се появява Рене Русо, която играе Фиона – масажистката на компанията, човек лекичко въздиша и си споделя, че хубостта, елегантността, класата не знаят възраст. И не щеш ли Бил намира и освен това от работа, с която да си запълва времето.
" Обратно в играта " е филм за живота в един по-хубав и захаросан свят, в който старостта не е знак на очакване на края, а възрастните хора са стожери и балансьори. А когато мъдростта се срещне с отворени млади съзнания, разбираш, че няма нищо по-естествено от хубавичко връзка сред поколенията.
, както е истинското му заглавие, е очарователна, спокойна, сладка и мъничко тъжна история за Бил – овдовял 70-годишен пенсионер. След като е обиколил, каквото е могъл по света, посетил е няколко пъти сина си и взима, каквото може от живота си в Ню Йорк, взема решение, че обществен живот от заравяне на заравяне не е допустим. Кандидатства за стажант по новаторска стратегия в доста сполучлива старт-ъп компания, която се занимава с онлайн търговия.
Джулс () пък е създателката на този старт-ъп, където всичко е ново, софтуерно и лишено от всякаква вертикалност. Бил, който е привикнал да дава отговор с " Да, сър! ", попада в среда, където всички са на " ти ", земни и задружни, офисите нямат стени. Джулс кипи от хрумвания и внимание към детайла, само че за късите 18 месеца, в които съществува бизнесът й, развиването му е толкоз бурно, че компанията е в организационна рецесия и има потребност от някого, който да внесе ред. Назначаването на изпълнителен шеф е нещо, което Джулс не желае, само че наподобява, че би трябвало да одобри.
Двамата кръстосват пътищата си, когато Бил е назначен за неин персонален стажант. Джулс първоначално не може да му откри приложение, само че лека бавно той притегля вниманието й, както и на всички останали в компанията. Човекът от остарялото потомство, който се бръсне всеки ден, усеща се удобно в костюм без прашинка по него, който носи куфарче, в което има обяд, калкулатор и будилник... Човек от свят, който към този момент не съществува, както ги няма и телефонните указатели, които е печатал цялостен живот.
Бил няма нищо smart, само че е любопитен и бдителен човек с витален опит и разум, а по тази причина и доста необходим на младите към него. На тях пък всичко им е smart, само че те избират да изпратят емотикон на момиче, вместо да му се обадят, и на 30 години към момента разчитат на мама и баща.
Постепенно този възхитителен човек става най-важният за Джулс и те построяват онази доста рядка връзка, която съществува единствено сред един образован родител и детето му. Бил е земята, която й е нужна. От кормилото на колата й той съумява да балансира у нея страсти и мисли и тихичко я подтиква да бъде най-хубавото, на което е способна.
Не липсват комични обстановки, е най-великият. А когато на екрана се появява Рене Русо, която играе Фиона – масажистката на компанията, човек лекичко въздиша и си споделя, че хубостта, елегантността, класата не знаят възраст. И не щеш ли Бил намира и освен това от работа, с която да си запълва времето.
" Обратно в играта " е филм за живота в един по-хубав и захаросан свят, в който старостта не е знак на очакване на края, а възрастните хора са стожери и балансьори. А когато мъдростта се срещне с отворени млади съзнания, разбираш, че няма нищо по-естествено от хубавичко връзка сред поколенията.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ