Какво трябва да знаем за ягуара
Има една тайнствена и обгърната в митове котка, която назовават цар на американската джунгла. Това неуловимо и невидимо животно е ягуарът. Макар че е най-голямата котка в Централна и Южна Америка, е извънредно мъчно да бъде открита. Може индивидът да стои напълно покрай ягуара и отново да не го види.
Златистокафявата му четина, осеяна с черни розетки, които ограждат по-малки петна, му оказва помощ да се крие и да изчезва в сенките, без да бъде видян и без да оставя следи. Така се основават легендите за невидимия спокоен ловджия, който дебне в сумрака.
Разликата с всички останали котки идва оттова, че ягуарът се усеща еднообразно добре на сушата, по дърветата и във водата. Всички негови присъщи черти спомагат за основаване на облика на неуловимия и загадъчен стопанин на джунглите на Америка.
Характеристика на ягуара и разпространяване
Ягуарът, латинско название Panthera onca, е див звяр от фамилията на котките. Той е трети по величина измежду котешкото царство и най-голямата котка в западното полукълбо.
Името на животното идва от езика на индианците и безусловно значи звяр с наставка, уточняваща, че това е същински звяр. Бъркат го с леопарда, само че разликата идва от по-големия размер на ягуара, по-широката глава и по-късите крайници и опашка. По метод на живот и обитаема среда наподобява повече на най-голямата котка - тигъра.
В момента представители на тази котка се срещат в Мексико и централните елементи на Америка, чак до южните елементи на Парагвай и северна Аржентина. В САШ има единствено няколко останали представителя на тази котка.
Тъй като приказваме за огромна котка, размерите са от голяма важност. Теглото на ягуара варира в необятни граници, от 56 до 96 кг. Най-едрите мъжки стигат до 160 кг, до момента в който най-дребните измежду женските са едвам 35 кг. Женските са много по-малки от мъжките, съвсем една пета по-малко от размерите им.
Дължината на животното също се движи в необятни граници. От носа до опашката те стигат от 110 до 180 сантиметра. Опашката на ягуара е най-къса от всички котки, най-вече 75 сантиметра. Краката на животното също са къси, само че пък доста мощни и здрави. Най-дребни са мексиканските ягуари, а най-едри са амазонските.
Височината му е от 63 до 76 сантиметра при рамото. Има разлика в размерите на екземплярите според от мястото на местообитание. Големината им се усилва от север на юг.
Розетките на ягуара са по-различни от леопардовите. Ягуарът има по-големи, по-тъмни и по-малко на брой петна. Главата му е по-закръглена, а краката по-масивни от леопардовите.
Двете котки имат общ предшественик, от който са се отделили относително късно, много откакто тигърът се е оформил като независим тип.
Около шест % от популацията на котката се характеризира с меланизъм, т.е. оцветена е в черно. Познати са черните ягуари. Иначе типовете ягуари са общо 7 на брой.
Начин на живот и хранене на ягуара
Ягуарът е една от най-уединено живеещите котки. Винаги е самичък, единственото изключение е при разплод. Движи се главно по земята, само че е и отличен плувец. Катери се и по дърветата. Много рядко може да живее в група, само че при тези случаи употребява доста комплицирана композиция от звуци, включващи ръмжене, мяукане с друга трудност и интонация, с цел да поддържа връзка.
Тъй като е умел ловджия, ягуарът се храни с към 85 типа животни, измежду които тапири, сърни и маймуни. Лови риба и костенурки, тъй като плува добре.
Ловуват както мъжкият, по този начин и женската. Активни са преди изгрев или по залез слънце. Атакуват от засада и могат да надвият съвсем всяка сухоземно гръбначно животно в ареала си. Само огромните крокодили и черният кайман са съперник, който мъчно се удава на тази котка.
Интересно за ловната им техника е, че не захапват жертвата на врата, както вършат множеството котки, а за черепа и със мощната си захапка безусловно го счупват. Обикновено убива с едно ухапване.
Ягуарът има печалната популярност на котката, която убива най-вече хора в Южна Америка. Въпреки това ягуарът е представителят на огромните котки, които е минимум евентуално да атакуван човек и в никакъв случай не са ги считали за човекоядци. Хората са доста по-голяма опасност за този чевръст ловджия, в сравнение с противоположното.
Размножаване на ягуара
В природата животните от двата пола се срещат единствено за размножаване. Женската доближава полова зряла възраст на към 2 години, мъжкият на 3-4 години. Нямат избран интервал за чифтосване. Когато в територията има повече плячка, броят на новородените дребни е по-голям.
След чифтосването двойката се разделя и развъждането на дребните се поема напълно от майката. Бременността е от 93 до 105 дни, като се раждат най-често две дребни, най-вече може да са четири. Малките се раждат с тегло към 700-800 грама и напълно слепи. Напълно подвластни са от майка си. Женската ги кърми до три месеца, като те я съпровождат на лов и 6-месечната си възраст. Остават да живеят с нея до една или две години, след което си търсят лична територия.
В дивата природа живеят 12 до 15 години, само че в плен стигат и до 23 години.
Защо ягуарите са толкоз малко? Опазване на типа
Този тип е разгласен за евентуално застрашен от изгубване. В предишното ареалът им се е простирал от Южните елементи на Съединени американски щати до края на Южна Америка. Днес населяват по-малко от половината територия, която са обитавали преди век. До 70-те години на предишния век ловците са изтребили хиляди котки поради кожата им.
Почти 40 % от териториите им са обезлесени и това ги принуждава да атакуват домашния добитък, с цел да оцелеят. Понякога в такива набези потърпевши има и измежду хората, което пък води до ново заличаване на котките.
Мерките за запазване на тази красива котка се заключават до разнообразни признати постановления като това за възбрана за лова им с комерсиална цел.
Преди 33 години в Белиз е основан и първият резерват за ягуари в света. В Мексико също е обособен просторен регион за биосферен резерват за тях.
Усилията за запазване на ягуара са ориентирани към фермерите, по какъв начин дейно да пазят стадата си, без да убиват скъпата котка.
Най-големите популации през днешния ден се намират в Пантанал и щата Мата Гросо в Бразилия. Поради това държавното управление на страната също е отделило забележителна територия за резерват в местообитанията им. Правят се опити и за основаване на трансгранични предпазени територии. Между Аржентина и Бразилия съществува подобен зелен кулоар.
Интересни обстоятелства за ягуара
Единственият евентуално рисков зложелател на ягуара е индивидът. Котката няма съображение да се опасява от нито едно животно.
Най-рядката пума на планетата през днешния ден е ягуарът.
Ягуарът дебне стадата пекари като стои на дървото, под което те минават. Той скача и убива жертвата си, след това се връща още веднъж на дървото и изчаква стадото да премине. Чак тогава се връща при убитата плячка.
Очевидци следили по какъв начин ягуар умъртвил кон, влачил го 80 метра и най-после минал с него през реката, преди да се изгуби в гората.
С една ухапване тази котка счупва корубата на костенурката.
На грациозното животно е кръстен един от най-бързите и първокласни коли.
Най-едрият уловен ягуар на границата на Венецуела е тежал 213 кг.
