Защо се възпламеняват панталоните на фермерите от Нова Зеландия
Има една приказка, че в случай че излъжеш, ще ти се подпалят панталоните.
Оказва се обаче, че лъжците не са единствените, които би трябвало да се тормозят, че гащите им ще изгорят.
През трийсетте години на предишния век зелените ливади на Нова Зеландия се изпълнили с инвазивен растителен тип – Обикновена якобея ( Jacobaea vulgaris). Той наподобява на глухарче, само че е извънредно нездравословен за животните. Това растение е рисково, защото съдържа огромно количество алкалоиди, които засягат черния дроб и нервната система.
За разрастващата се селскостопанска промишленост в Нова Зеландия, това е било същинско злополучие – пасящите животни били всеобщо отровени.
За да се преборят с „ врага “ фермерите приели предлагането на министерството на земеделието да употребяват натриев хлорат като хербицид . Борбата с рисковия бурен, третиран с препарата, се оказала сполучлива, само че никой не взел поради това, че натриевият хлорат е извънредно запалителен.
Фермерите не обърнали внимание, че продуктът би трябвало да се държи надалеч от облеклото и от леснозапалими материали. Фината мъгла от разтвора, с който третирали, попадала върху панталоните на земеделците и изсъхвала по тях. По този метод облеклото ставало изключително рисково при излагането на слънчева светлина и топлота. По плата оставали дребни кристали, бързащи да лумнат в пламъци. Говорим единствено за панталони, тъй като нормално земеделците работели голи до кръста.
Един от най-фрапиращите произшествия се случил през 1931 година с фермера Ричард Баркли, когато панталоните му безусловно почнали да гърмят . Той съумял да ги изхвърли на безвредно място, където те траяли още известно време да експлодират. По знамение никой от фамилията му не потърпевш. Баркли се отървал леко, а казусът му спечелил популярност и една от влиятелните Антинобелови награди.
Някои от фермерите са имали шанс – облеклата се запалвали на слънце по време на сушене, само че други нямали такъв– панталоните се запалвали върху тях, до момента в който яздили коне. Триенето със седлото също предизвиквало запалване.
Имало и по-тежки произшествия. В локалната преса съобщавали и за смъртни случаи, защото бедните служащи все едно носели върху себе си коктейли Молотов.
Когато броят на сходни случаи повишен до десетки, се появили съществени предизвестия за заплахите от използването на натриев хлорат. Но нямало къде да се отиде: плевелът напредвал, а хербицидът към този момент бил закупен в огромни количества и стоял в складовете. Така земеделците в Нова Зеландия траяли да употребяват натриев хлорат.
В края на 30-те години това съединяване било изцяло неразрешено за потребление в селското стопанство в Нова Зеландия.
Натриевият хлорат е доста мощен окислител, който се е употребявал като средство срещу бурени в продължение на дълги и пагубни години за околната среда. От 1 януари 2010 година той е изтеглен от пазара.
