Корозирали сърца
Има един необикновен тип сърца – „ корозиралите “. Тези органи се характеризират с по-висока степен на докачливост, по-ниска степен на „ чувствопропускливост “, високи равнища на мнителност, жлъч, подигравка и даже умерена форма на цинизъм. Корозиралите сърца прекомерно дълго са били натопени в утайката на разнообразни нещастни любови и прекомерно постоянно са били хранени с корозивната слуз на разочарованията. Те са оживели от тежките си боледувания, само че към този момент не наподобяват красиво – проядени, надупчени, с нездравословен пулс. Предпочитат да се маскират като лед (за по-лесно), заключват се зад всевъзможни заграждения, от време на време нараняват или се самонараняват (да не не помнят чувството) и не имат вяра на никого и на нищо.
Мъжките корозирали сърца са тихи. Те съвсем не се чуват – като че ли са мъртви, без живот, без нужда от обич и без потребност да чувстват; само че не е по този начин. Под тежката, блестяща завеса на показното и гръмогласно „ аз съм популярен, на мен към този момент не ми пука, дамите са идентични и аз ще имам всичко с дупка сред краката, с цел да си отмъстя за болката, която онази кучка ми аргументи “ като едвам доловима вяра се чува “туп-туп, туп-туп ”...
Женските корозирали сърца са тъкмо противоположното – те бият мощно и бързо, изпадат в суматоха при всеки намек за реципрочност. За тях всичко, което любовта може да предложи, е подправено, неискрено, безсмислено и с печален край. Те стоят надалеч от мъже, връзки и всевъзможни по-ангажиращи връзки. Романтиката ги плаши, а когато усетят нещо същинско и покрай тяхната природа, го възприемат като зложелател – настръхват, заемат нападателна позиция и демонстрират най-грозните си страсти, с цел да го прокудят, да го изгонят надалеч и на безвредно разстояние. Приличат на диви лисици, които, обаче не желаят да бъдат опитомявани нито от принцове, нито даже от крале.
Хората с корозирали сърца се опасяват да обичат и наподобяват като хипнотизирани от грозното и страховито лице на любовта – виждат и разпознават само него. Те са изтощени, отегчени и засегнати и тъй като това, което не ги е умъртвило, ги е направило по-силни, наподобяват като че ли всичко им е наред, само че са празни – в живота им няма същинска интимна непосредственост. Тези индивиди са егоцентрици, те отхвърлят потребността от обич, мислите и дейностите им са ориентирани само към личното им благоденствие, само че в множеството случаи техният егоцентризъм (макар и дразнещ) е потребен, тъй като само той пази същността им от разпад.Хората с корозирали сърца се опасяват да обичат и наподобяват като хипнотизирани от грозното и страховито лице на любовта – виждат и разпознават само него.Напоследък съм очевидец на следващата смешка на Нейно Величество Любовта, която неизвестно за какво реши да срещне двама с корозирали сърца. Тя – изцяло отказала се да обича и да търси себеподобен. Той – към момента лутащ се сред “абе майната им, ще ги оправя всичките “ и „ въпреки всичко, може би... “. Тези двамата наподобяват на боричкащи се зверчета – атакуват се, ръмжат, дебнат се, крият се, лъжат се, заканват се един на различен, наскърбяват се от време на време (и след това ближат рани), а истината е, че непрестанно търсят мотив да поддържат връзка. На тях им е хубаво да са дружно, пасват си като лъжички, само че избират се хапят, тъй като не могат да приказват нежно, не умеят да шептят, не знаят по какъв начин да се гушкат с думи – не запомнили са, отвикнали са, не желаят.
Когато единият прекрачи границата и се подхлъзне на любовната бананова кора (а това неизбежно се случва понякога), другият се отдръпва, скрива се зад дебело бронирано стъкло – с цел да може да вижда, да следи, да не изпуска нищо, само че в същото време да се усеща предпазен. Те не имат вяра, че „ ние “ е допустимо, само че сърцата им жадно се търсят всеки ден.Колкото и нападателни, бойни и самодостатъчни да наподобяват, корозиралите сърца са деликатни и чувствителни като дребни деца, само че доста по-предпазливи и плашливи. Те имат потребност да бъдат захранвани с огромни дози топла, свежа и здравословна обич – постепенно и с неизменност.
Ако чувствате покрай своето някое корозирало сърце, не се отхвърляйте. Дори да плюе храната си и ненастойчиво, умерено и търпеливо, без неистини и без фалш да би трябвало да бъде разсейвано, продължавайте да бутате лъжици с обич към устата му. За да стане още веднъж себе си, с цел да се запълнят кратерите празнина, с цел да повярва още веднъж, просто го обичайте.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
Мъжките корозирали сърца са тихи. Те съвсем не се чуват – като че ли са мъртви, без живот, без нужда от обич и без потребност да чувстват; само че не е по този начин. Под тежката, блестяща завеса на показното и гръмогласно „ аз съм популярен, на мен към този момент не ми пука, дамите са идентични и аз ще имам всичко с дупка сред краката, с цел да си отмъстя за болката, която онази кучка ми аргументи “ като едвам доловима вяра се чува “туп-туп, туп-туп ”...
Женските корозирали сърца са тъкмо противоположното – те бият мощно и бързо, изпадат в суматоха при всеки намек за реципрочност. За тях всичко, което любовта може да предложи, е подправено, неискрено, безсмислено и с печален край. Те стоят надалеч от мъже, връзки и всевъзможни по-ангажиращи връзки. Романтиката ги плаши, а когато усетят нещо същинско и покрай тяхната природа, го възприемат като зложелател – настръхват, заемат нападателна позиция и демонстрират най-грозните си страсти, с цел да го прокудят, да го изгонят надалеч и на безвредно разстояние. Приличат на диви лисици, които, обаче не желаят да бъдат опитомявани нито от принцове, нито даже от крале.
Хората с корозирали сърца се опасяват да обичат и наподобяват като хипнотизирани от грозното и страховито лице на любовта – виждат и разпознават само него. Те са изтощени, отегчени и засегнати и тъй като това, което не ги е умъртвило, ги е направило по-силни, наподобяват като че ли всичко им е наред, само че са празни – в живота им няма същинска интимна непосредственост. Тези индивиди са егоцентрици, те отхвърлят потребността от обич, мислите и дейностите им са ориентирани само към личното им благоденствие, само че в множеството случаи техният егоцентризъм (макар и дразнещ) е потребен, тъй като само той пази същността им от разпад.Хората с корозирали сърца се опасяват да обичат и наподобяват като хипнотизирани от грозното и страховито лице на любовта – виждат и разпознават само него.Напоследък съм очевидец на следващата смешка на Нейно Величество Любовта, която неизвестно за какво реши да срещне двама с корозирали сърца. Тя – изцяло отказала се да обича и да търси себеподобен. Той – към момента лутащ се сред “абе майната им, ще ги оправя всичките “ и „ въпреки всичко, може би... “. Тези двамата наподобяват на боричкащи се зверчета – атакуват се, ръмжат, дебнат се, крият се, лъжат се, заканват се един на различен, наскърбяват се от време на време (и след това ближат рани), а истината е, че непрестанно търсят мотив да поддържат връзка. На тях им е хубаво да са дружно, пасват си като лъжички, само че избират се хапят, тъй като не могат да приказват нежно, не умеят да шептят, не знаят по какъв начин да се гушкат с думи – не запомнили са, отвикнали са, не желаят.
Когато единият прекрачи границата и се подхлъзне на любовната бананова кора (а това неизбежно се случва понякога), другият се отдръпва, скрива се зад дебело бронирано стъкло – с цел да може да вижда, да следи, да не изпуска нищо, само че в същото време да се усеща предпазен. Те не имат вяра, че „ ние “ е допустимо, само че сърцата им жадно се търсят всеки ден.Колкото и нападателни, бойни и самодостатъчни да наподобяват, корозиралите сърца са деликатни и чувствителни като дребни деца, само че доста по-предпазливи и плашливи. Те имат потребност да бъдат захранвани с огромни дози топла, свежа и здравословна обич – постепенно и с неизменност.
Ако чувствате покрай своето някое корозирало сърце, не се отхвърляйте. Дори да плюе храната си и ненастойчиво, умерено и търпеливо, без неистини и без фалш да би трябвало да бъде разсейвано, продължавайте да бутате лъжици с обич към устата му. За да стане още веднъж себе си, с цел да се запълнят кратерите празнина, с цел да повярва още веднъж, просто го обичайте.
Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ