Има две неща, които правят този филм уникален – в

Има две неща, които вършат този филм неповторим – в него взе участие единствено един човек. И този човек е Робърт Редфорд.

Да се гледа филм единствено с един артист и без нито една имитация (освен няколко думи зад кадър) е нещо, с което актуалният кинозрител въобще не е привикнал. Въпреки това историята приковава вниманието изцяло и няма нито една минута, в която да не се случва нещо съдбоносно.Това е самотното премеждие на един възрастен мъж – ролята е написана особено за Редфорд – който плава самичък на яхтата си някъде в Индийския океан и ориста и събитията го слагат сред най-хубавото и най-лошото, което това странствуване може да предложи. От една страна - невъобразимо красиви изгреви и залези, спиращи дъха необятни морски хоризонти и вода във всички нюанси на синьото. И от друга– жестоки морски стихии, хищни риби, повреди, несъвършенство на техниката и – най-страшното – смъртността на индивида. Съсредоточен, спокоен и неуморен, мъжът във кино лентата се оправя методично и настойчиво с всяко затруднение и възприема с всичките си сетива всичко красиво. Емоциите се изписват по лицето му напълно спестовно и това, че той и за момент не губи хладнокръвие, някак си се предава и върху феновете и в действителност тази много трагична история се гледа с приятност и успокоение. Почти от самото начало.

Робърт Редфорд е първата ми огромна обич в киното. Щях да виждам и харесам този филм даже и единствено по тази причина. Всъщност, това е първият му чисто актьорски план от доста години насам – Редфорд не е нито продуцент, нито режисьор на кино лентата. Той прави единствено това, което може и обича най-вече – играе. И от което, както самичък признава, има най-голяма потребност. Сигурно по тази причина филмът има ненадейно огромен триумф, а самият Редфорд - няколко номинации за ролята си.

Ясно е, че сходни филми не са нищо друго, с изключение на метафора – всеки от нас е самичък в своята лодка в този свят. И всичко е изгубено. Но не всеки е загубен. Този филм е за това.